Cuentos y prosa de autores contemporáneos
По залез... /за конкурса/ 🇧🇬
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
Полет от Париж "За конкурса" 🇧🇬
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
18+ Виенско кафе - 23 🇧🇬
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...
Живот в студа 🇧🇬
Сега е празник 🇧🇬
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...
Докторът на обувките 🇧🇬
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...
Опако село 🇧🇬
Есемес 🇧🇬
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...
Нека ти разкажа 🇧🇬
Виенско кафе - 22 🇧🇬
Надеждата 🇧🇬
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...
Моите дъждовни дни 🇧🇬
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...
18+ Лесна плячка 🇧🇬
Пъкъл XVIII 🇧🇬
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...
Потребност 🇧🇬
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...
18+ Вълчицата на дявола 🇧🇬
Тайната на имението Калуидж (1-ва част) 🇧🇬
(1-ва част)
новела на ужасите
***
В началото на май получих телеграма от моя чичо, господин Уолър: ...
В търсене. (4) 🇧🇬
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...
Пъкъл XVII 🇧🇬
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...
Дом 🇧🇬
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...
Мили Дядо 🇧🇬
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ...
Курбан /за конкурса/ 🇧🇬
- Кой, ко ...
Думата 🇧🇬
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...
18+ Този път няма да ти се размине 🇧🇬
Невроматрикс 🇧🇬
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...
На зъболекар-2 🇧🇬
Рокличка с камили 🇧🇬
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...
Изгубеното самочувствие 🇧🇬
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...
Валидол на върха на ножа 🇧🇬
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...
Фройд и аз 🇧🇬
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...
Oрис (Сафина) 16 🇧🇬
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...
Новите варвари 🇧🇬
Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби. Гласът съобщава, ...
На зъболекар 🇧🇬
Да си починем 🇧🇬
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща д ...
Улична превъзходна 🇧🇬
Когато за последен път се прекръсти, преди да излезе на светло от църквата, Той се усмихна, присви десният си клепач и изкриви устните си в знак на несъгласие с проповедта на свещеника, че с вяра и любов към Господа можем да бъдем щастливи, защото на практика беше точно обратното. Който не изпълн ...
Бензинаджийката 🇧🇬
В памет на Б.
Градчето се намираше край морето, близо до границата. Имаше бензиностанция на извънградския път. Там работеха две жени – една руса и една чернокоса. И мъже имаше, но жените бяха мъжки момичета и често оставаха нощна смяна. Все пак си имаха въоръжена охрана – един възрас ...
Непоискано добро 🇧🇬
(Из „Дядо, разкажи ни”)
Този път дядо Петър не беше в добро настроение. Намусен, малко попригърбен...
— Ох, деца, ще се разваля времето! Болят ме коленете, плешките, кръста... Когато е млад човек, не си пази здравето! Колко пъти, като млад, отида в гората за дърва, нагазя в снега, т ...
Откровение 🇧🇬
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...