Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

хайку 🇧🇬

вятърът издуха парцалите на зимата
пролетта дари с бели кърпи вишните
вишните са изпрали бялото си пране
просторът ухае на свежест
пчелите са гладни ...

maiaan

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

Без право на обжалване 🇧🇬

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

803 3

Мелезът и откачалката 🇧🇬

Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...

OlesyaNikolova

Prosa » Relatos

1.1K 10

Онази черна рокля 🇧🇬

Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а а ...

Escapist

Prosa

1.2K 1 2

Не съм за вас 🇧🇬

Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...

RumyanaMomchilova

Prosa » Relatos

1K 1 1

Изповедта на Ева 🇧🇬

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...

Boyan

Prosa » Relatos

1.2K 12

Път за никъде 🇧🇬

От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

1.1K 5

Забързана във времето 🇧🇬

Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...

Sillviza

Prosa » Otros

1K 1

От 1 до 12 или още броенето на невежите 🇧🇬

Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...

whatevah

Prosa » Otros

1.1K

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 3 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...

Bezzhichen

Prosa » Relatos

1.4K 1 12

Портрет 🇧🇬

Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла ...

670301

Prosa

531 1

Просто любов 🇧🇬

Дъжд. Сълзи. Чувства. Самотата изважда чувствата навън от тялото ми. Усещам тръпки, полазващи цялото ми тяло. Прилив на адреналин навлиза в мен. Мога да го усетя до върха на пръстите си. Липсваш ми, моя любов (съкровена и единствена). Внезапно напира в мен хлад, защото теб те няма. Искам да усещам у ...

Sillviza

Prosa » Cartas

1.2K 1 2

Странникът 🇧🇬

Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...

Cryptkeeper

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

1.1K 2 2

За рапа и чалгата 🇧🇬

Чалнатите слушат чалга, а откачените – откачалга.
Защо казват «халваджията за бозаджията»,
а не казват «рапърът за чалгаджията» ?
Защо казват «от трън, та на глог», а не казват «от чалга, та на рап» ?
Какво значи след като са те ударили по едната буза, да си подложиш втората ? Значи след като са те ...

VladimirKostov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

790 1

Малкият принц 🇧🇬

Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...

OlesyaNikolova

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1.7K 9

"Там, където е горяло, пак ще гори!" 🇧🇬

Взаимоотношенията ми с него много малко хора ги разбират. Ако ме попитате "кои" даже няма да се сетя дали има някой такъв. Така че, да пробваме пак..
Взаимоотношенията ми с него си ги разбираме само ние. Едва ли сте чували история, която започва на обратно. Нашата обаче започна точно така. Чували ли ...

Т.Н.

Prosa

4.4K 1 2

Какво може да коства едно „Здравей“ 🇧🇬

Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ...

whatevah

Prosa » Otros

1.3K 4

История от гробището 🇧🇬

История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...

parvanski

Prosa » Relatos

1.3K 1

Очите 🇧🇬

Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...

Ida-L

Prosa » Relatos

1.1K 6

Разковани дъски - 69 🇧🇬

Фитнес пироман - обсебен от изгарянето на калории.
Там, където има малко стари кучета, младите магарета са повече.
Ако и у нас имаше полярна нощ, в продължение на половин година никой нямаше да се оплаква, че е имал и един кофти ден.
Нищожността е страшна сила, когато е във властта.
Всичко, което ти ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2K 11

Плик 🇧🇬

ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...

exuded

Prosa » Relatos

849 5

Колебания 🇧🇬

Валеше ситно, неприятно, вятърът духаше в различни посоки, но въпреки недружелюбната прегръдка на времето хората продължаваха да сноват напред-назад по главната улица. Обувките ми пропускаха и джвакаха на всяка крачка, не носех чадър, бях забравила за тази мимолетна подробност. Облаците се купчеха в ...

bancheva

Prosa » Otros

1.1K 2

Неправилно шофиране 🇧🇬

Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...

Heel

Prosa » Relatos

788 1

Изтървахме момента 🇧🇬

Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...

OlesyaNikolova

Prosa » Relatos

1K 12

Спомен от преди да се родя 🇧🇬

Обичам те - сега, в тази секунда, в този миг! Обичах те и преди да се родя! Още тогава знаех, че и след като се родя ще те обичам с цялото си сърце и душа.. Познавах те. Възхищавах се на очите ти, таящи в себе си цветни градини. На нежни, но ранените ти ръце и на топлото ти сърце. Чаках те толкова м ...

Esita

Prosa » Otros

1K

И вълкът сит, и агнето цяло, държавата плаща! 🇧🇬

Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъ ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.1K 10

Затова я убих 🇧🇬

Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

973 2

Ненавременна среща 🇧🇬

Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.2K 9

Къщата на Йоана 🇧🇬

Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си с ...

svdonchev

Prosa » Relatos

4.2K 1 5

Винаги може да стане и по-зле 🇧🇬

— Кой се осмелява да произнася името ми? — с ехо гласът се разнесе из галериите на пещерата.
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...

cattiva2511

Prosa » Relatos

1.5K 2

Пролет е 🇧🇬

Преживях и зимата. Студът, бялото, сивото, черното, мръсното.. Спасих се. Избавих се. И самотата не успя да ме бележи с мръсните си нокти. Топлите дрехи, виното и мечтите ми помогнаха да се преборя. Денят расте. Расте и разнообразието. Природата се събужда, а с нея новото и красивото. Като че ли и х ...

RumyanaMomchilova

Prosa

1K

Откъс 🇧🇬

Глава 13
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...

jossefin

Prosa » Relatos

1.1K

Свирка 🇧🇬

На улица „Задънена” се намираше малко кокетно магазинче с помпозното име: „Сбъднати желания”.
Прокурорът Ричард влезе в магазинчето с цялата си тежест. Тежаха му годините, мрачното, черно куфарче с делата за целия месец, обувките с дебела подметка, възпълния корем и жегата, която се спускаше изпод ш ...

OlesyaNikolova

Prosa

898 2

Речник на съвременното звучене на българските... 🇧🇬

Мълчанието е злато. – Липсата на речева артикулация е стойностно еквивалентна на благороден метал.
Глас в пустиня. – Звукова артикулация на гласните струни и устната кухина, изпълнена в условията на географска област с липсваща растителност, пясък и високи дневни температури.
Вълкът козината си мени ...

duffmckagan

Prosa » Otros

908 1 3

Като в Саваните на Кения 🇧🇬

Като в Саваните на Кения
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на гор ...

parvanski

Prosa » Relatos

1.3K

Как да запазим главата си съчленена с тялото 🇧🇬

"Как да запазим главата си съчленена с тялото (сиреч да предотвратим собственото си обезглавяване) при общуване с жена?"
Глава I - въпроси, към които трябва да подхождаме с повишено внимание
1. "По-хубава ли съм с грим?" - изключително коварна и смъртоносна примка, прекършила крехките и нищо подозир ...

insensate

Prosa » De humor

1.4K 1 2

Жабчето 🇧🇬

- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...

Ida-L

Prosa » Relatos

1.1K 4

За всичко си има причина 🇧🇬

„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...

OlesyaNikolova

Prosa » Relatos

1.5K 1 9

Размисли 1 🇧🇬

Покоши ме егото, и попаднах в дълбините,
всякaш нищо не бе останало от мен, покори ме дълбоко мълчание. Сърцето се разтуптя и изведнъж почувствах огорчение. Попаднах в бездната, която никога не съм искал да усетя. Но ето я, и онова чувство ми каза, че винаги съм прикривал тази си моя интуиция, казва ...

nekro

Prosa » Cartas

1.2K

Черният ангел... Глава 9 🇧🇬

Черният ангел….
Глава 9
Приятелката на Мейсън Ръш стоеше срещу мен. Какво трябваше да направя по въпроса? Дали да й разкажа, че от няколко дни познавам приятеля й, някои от които спях в ръцете му, разменяхме си нежни целувки, безсрамни намеци и ме бе представил за своя съпруга в болницата.
Не! Знаех ...

Spectrum89

Prosa » Novelas y novelas cortas, De humor

1.2K 4

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

хайку 🇧🇬

Без право на обжалване 🇧🇬

Мелезът и откачалката 🇧🇬

Онази черна рокля 🇧🇬

Не съм за вас 🇧🇬

Изповедта на Ева 🇧🇬

Път за никъде 🇧🇬

Забързана във времето 🇧🇬

От 1 до 12 или още броенето на невежите 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 3 🇧🇬

Портрет 🇧🇬

Просто любов 🇧🇬

Странникът 🇧🇬

За рапа и чалгата 🇧🇬

Малкият принц 🇧🇬

"Там, където е горяло, пак ще гори!" 🇧🇬

Какво може да коства едно „Здравей“ 🇧🇬

История от гробището 🇧🇬

Очите 🇧🇬

Разковани дъски - 69 🇧🇬

Плик 🇧🇬

Колебания 🇧🇬

Неправилно шофиране 🇧🇬

Изтървахме момента 🇧🇬

Спомен от преди да се родя 🇧🇬

И вълкът сит, и агнето цяло, държавата плаща! 🇧🇬

Затова я убих 🇧🇬

Ненавременна среща 🇧🇬

Къщата на Йоана 🇧🇬

Винаги може да стане и по-зле 🇧🇬

Пролет е 🇧🇬

Откъс 🇧🇬

Свирка 🇧🇬

Речник на съвременното звучене на българските... 🇧🇬

Като в Саваните на Кения 🇧🇬

Как да запазим главата си съчленена с тялото 🇧🇬

Жабчето 🇧🇬

За всичко си има причина 🇧🇬

Размисли 1 🇧🇬

Черният ангел... Глава 9 🇧🇬

Cola