Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Запомних! 🇧🇬

Запомних!
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не може ...

Kalia1117

Prosa » Otros

1.5K 4 8

Две филийки 🇧🇬

Мильо Велчев
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...

Мильо

Prosa » Relatos

1.3K 4 7

Кръщенията на дядо Любен 🇧🇬

Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...

йеромонах

Prosa » Relatos

967 5

Ако имаше летни олимпийски игри на животните 🇧🇬

Ако имаше летни олимпийски игри на животните, какви ли щяха да са репликите на коментаторите? Може би такива...
Коментар на 100 метра плуване:
"И на тази олимпиада отборът на акулите остана без никаква конкуренция, след като една част от съперниците им не посмяха да влязат в басейна, а друга бе изяд ...

duffmckagan

Prosa » Otros

758 1

Чичовото право хоро 🇧🇬

ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...

Будаков

Prosa » Relatos, Otros

2.2K 1 1

Среща 🇧🇬

Вървях един следобед нанякъде. Нямах посока. Мислите ме водеха на разни места. Помня, че някак си се озовах на един прашен път. Наоколо имаше само сухи храсти, стари дървета, вятърът си шумолеше нещо, но не го разбирах. Едва доловимо раздухваше няколко кичура от косата ми и те премрежваха погледа ми ...

Parvati

Prosa » Relatos

983 2

Правосъдие 🇧🇬

- От кога познавате убития Атанас Николов?
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения? ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.1K 4

Мистика 🇧🇬

Посвещавам на Ваня!
Защото ме провокира, защото вярва в мен (макар, че не може да ме накара аз да повярвам в себе си), защото ме обича, защото душата и резонира в синхрон с моята и не на последно място, защото ще оцени по достойнство заигравката с вятъра. ;)
МИСТИКА
Понякога е трудно да останеш сам, ...

Слънчева_усмивка

Prosa » Otros

1.2K

Униформено ехо 🇧🇬

-1-
Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забрави ...

swetew

Prosa » Relatos

1.5K 1

Червените стени на мълчанието ми 🇧🇬

Млад си, много си млад още, синко, но един ден ще ме разбереш. Кипи ти кръвта още като младо вино, младостта ти те кара да се възгордяваш и замъглява погледа ти, но един ден ще ме разбереш. Не бързай, Аллах, Всевиждащият, е подготвил за всеки от нас нужното време на този свят и за всеки е създал онз ...

ognian-tzvetanov

Prosa » Relatos

739

Там, където те няма 🇧🇬

Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...

Ralina13

Prosa » Otros

2K 4 7

Прераждане 🇧🇬

Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургъ ...

esenna

Prosa » Relatos

1.5K 2 5

Морска история /за конкурса/ 🇧🇬

Моряците бяха опитни, а капитанът с авторитет, но кой знае защо този път нещата се объркаха и никой не знаеше чия е вината. Пътуваха вече две седмици, познаваха пътя, не бяха изморени, имаха храна и вода, но какво не беше наред? Нямаха попътен вятър, нищо че платната бяха опънати до краен предел и и ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.4K 6

Плувеца и чудовището 🇧🇬

Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а хората от брега с нескрита завист да наблюдават как се стапя в далечината и пот ...

vega666

Prosa » Relatos

1.3K 4 9

В следване на Шагане 🇧🇬

– Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
– Актриса. Млада, от два-три ...

esenna

Prosa » Relatos

1.2K 2

Тя се страхува само от градушките – 5 част 🇧🇬

Плака толкова дълго, толкова изтощително, че не реагира, когато детето влезе при нея, вероятно силно смутено, та и уплашено от внезапното ù отиване в спалнята.
- Аз не плача вече, когато ме побеждаваш на шах, мамо, ти защо плачеш?
- Защото ме е страх, че пак може да ме победиш, а не защото сега си м ...

ParvaNova

Prosa

2.1K 7 27

Кольо Кривия 🇧🇬

КОЛЬО КРИВИЯ
В село Плешивец заваля и забрави да спре. Вече пети ден дъждът се лееше от небето така, сякаш Онзи горе беше забравил да затвори кранчето на чешмата. Изоглавена работа, както казваха местните. Първият ден им беше добре. Не може да се отрече. Дойде им като неочаквана почивка от кърската ...

Greg

Prosa » Relatos

2.4K 3 16

Лични тревоги 🇧🇬

Признавайки, че пътуването я поставя в нервно положение, една електричка по линията Плевен - София се върна обратно на стартовата гара цели седем пъти тази сутрин за да се убеди че не е забравила нито един пътник - уведоми БДЖ.
"Ако не се върна да проверя не съм в състояние да продължа без притеснен ...

Shushu-Mushu

Prosa

1.2K 1

Рай 🇧🇬

Той я гледаше с обезумели от любов очи и освирепяло за близост сърце, което спираше всеки път, когато тъмните му зеници се губеха в нейните. В мечтите си прокарваше пръсти през гладката й коса и силните му ръце раздираха девствената й кожа. Издигаше на пиедестал едно човешко същество и душата му гор ...

Г.Вълчанова

Prosa » Relatos, Otros

1.2K 1 4

Човекът, който не играе тото 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ИГРАЕ ТОТО
Най-вероятно сте го срещали в квартала. Обикновен човечец – има-няма седемдесет години. Но държелив – жилав, изправен, подтичва докато ходи. Носи шапка, която още повече подчертава щръкналите му уши. Зъбите му са малко изтрити, затова „фреска”, като изговаря „ц” и „ч”. З ...

buchko

Prosa » Relatos

1.2K 3

Богохулник! 🇧🇬

- Еба* ти Богa!!! - възкликна бесен след като си прищипа палеца с онази проклета врата...
След 3 секунди изтрещя една огромна светкавица. Една безкрайно голяма небесна пласта се стовари върху него, прегърна Богохулника с един наивен, нежен и ангелски обхват, и задуши дъхът му из през отчаяните му пр ...

Shushu-Mushu

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 2

Хартиен носител 🇧🇬

ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...

exuded

Prosa » Relatos

860 4

Убийство в парка 🇧🇬

Убийство в парка
Разказ-импресия
Тихомир Цонев
Винаги съм се интересувал от театъра. Спомням си, бях на шест, когато за пръв път стъпих на сцена, превъплътен във Ванчо от „Бяла приказка” на Валери Петров и от тогава се влюбих в магията.
Защото театърът е магия, дори мога да кажа с ръка на сърцето, ч ...

cycletrip

Prosa » Relatos

845 1

Септична яма - Част 2.4 🇧🇬

В съботата, определена от Генерала за събиране на групата в дома му, станах по-рано от обикновено, за да приключа с един проект, който ме озори до известна степен. Приключих навреме и след кратка подготовка седнах в колата и отпраших към града. Бях почти сигурен за причината на събирането и затова, ...

boky10

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Германска народна приказка 🇧🇬

Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във ф ...

Lebovski

Prosa » Relatos

703

Eadweard Fearless 🇬🇧

It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk and the cookies were most delicious, and when Granny’s fairy tales were most enchanting. It was that time before bedtime when the children’s imagination was ready to venture in the farthest and most fa ...

Stay-C

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

3.2K

Метаморфози 🇧🇬

(вода, ветровито, гледам)
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...

bancheva

Prosa » Relatos

1.2K 2

Истинските мъже 🇧🇬

Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седми ...

Lebovski

Prosa » De humor

877

"Конкурс" - Някъде на изток 🇧🇬

И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.5K 2

Колко струва да си възрастен? 🇧🇬

И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в глава ...

EttieM

Prosa » Relatos

895 1

Кучето и неговата стопанка 🇧🇬

Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...

ВТ

Prosa » Relatos

742 2

Марко 🇧🇬

Марко
Първи го видя Славчо Тескерето, пастирът от нашето село. Голям и страховит, той бавно минал покрай стадото му, както си пладнували под сянката на голям орех в едно дере. Изнизал се като таласъм из гробища. Нито съчка пукнала, нито шумка шумнала. Точно преди да се изгуби в гъсталака, вълкът се ...

parvanski

Prosa » De humor

1.6K 2

За приятелите и Любовта 🇧🇬

Хей, Знаете ли, че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли, че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли, че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли, че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?
Беше толкова приятно чувствот ...

DarkRedRose

Prosa » Cartas

1K

Моят град или онези край нас 🇧🇬

Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...

ВТ

Prosa » Relatos

581

Неизпратено писмо 🇧🇬

Вдъхновението е в него. В очите му кафеви, напомнят ми колко обичам да пия кафе. В ръцете му, толкова меки, в малки рани около ноктите. В желанието му да борави с техника, а след това да ми обяснява за всичко с устните си, които допираше до челото ми, за да ме успокои. В гласа му, в лудостта му, дор ...

helpmepaintthestars

Prosa

758 4 8

Дали? 🇧🇬

Дори и да те спечеля, рано или късно ще избягаш, защото съм купчина боклук, който незнайно как си обикнала. Замисляйки се сега, ти се чудиш как е възможно да се влюбиш в мен, но аз ще ти кажа, това е резултатът от недообмислените ти действия преди време. Поддадена на своите моментни чувства, без баз ...

DarkRedRose

Prosa » Otros

902

Приказка за Първата Любов 🇧🇬

Приказка за Първата Любов
Имало едно време едно момче, то било много будно и романтично, но в същото време необяснимо стеснително и срамежливо. Един ден момчето карайки колелото си, срещнало едно момиче с руса прелестна коса, бели панталонки, с много красиви и добри очи и сияеща лъчезарна усмивка. Н ...

Будилник

Prosa » Otros

1.4K

"Конкурс" - историята на Немо 🇧🇬

Какво е кораб без мачта? Корито. Какво е юнга без кораб? Нищо. Немо не искаше да е нищо. "Конкурс" днес имаше нужда от нова мачта и той ще я намери.
Пътят му лежеше по крайбрежието. Свеж бриз рошеше косата му и го освежаваше в горещият юлски ден. Тук таме по брега растяха дървета, но те не ставаха з ...

B

Prosa

1.6K 3

18+ Рагнарьок 🇧🇬

Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...

cattiva2511

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1.8K 1 1

Красиво бедствие 🇧🇬

Животът неочаквано замахна с цялата сила, на която беше способен, поставяйки ме на колене. Счупи невидимите ми криле и ме хвърли в ураган, изваян от тъга. Умът ми се вцепени от предстоящия провал, а сърцето ми заби необуздано, готвейки се за болезнения сблъсък с „края на света“. Притворих уморените ...

Ника

Prosa » Otros

1.6K 1 5

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Запомних! 🇧🇬

Две филийки 🇧🇬

Кръщенията на дядо Любен 🇧🇬

Ако имаше летни олимпийски игри на животните 🇧🇬

Чичовото право хоро 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Правосъдие 🇧🇬

Мистика 🇧🇬

Униформено ехо 🇧🇬

Червените стени на мълчанието ми 🇧🇬

Там, където те няма 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Морска история /за конкурса/ 🇧🇬

Плувеца и чудовището 🇧🇬

В следване на Шагане 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките – 5 част 🇧🇬

Кольо Кривия 🇧🇬

Лични тревоги 🇧🇬

Рай 🇧🇬

Човекът, който не играе тото 🇧🇬

Богохулник! 🇧🇬

Хартиен носител 🇧🇬

Убийство в парка 🇧🇬

Септична яма - Част 2.4 🇧🇬

Германска народна приказка 🇧🇬

Eadweard Fearless 🇬🇧

Метаморфози 🇧🇬

Истинските мъже 🇧🇬

"Конкурс" - Някъде на изток 🇧🇬

Колко струва да си възрастен? 🇧🇬

Кучето и неговата стопанка 🇧🇬

Марко 🇧🇬

За приятелите и Любовта 🇧🇬

Моят град или онези край нас 🇧🇬

Неизпратено писмо 🇧🇬

Дали? 🇧🇬

Приказка за Първата Любов 🇧🇬

"Конкурс" - историята на Немо 🇧🇬

18+ Рагнарьок 🇧🇬

Красиво бедствие 🇧🇬

Cola