Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Аман от празници, ей... 🇧🇬

Миналата седмица, пет дни след Игнажден, нали Коледа беше? Три дни подир това, Стефановден. А утре ще посрещаме ли Новата Година? А веднага след това, Васильов, Йорданов, Иванов, Бабин, Стринкин и т.н. ден? Тъй, нали?
Като е тъй, аджеба, кога ще отрезнеем, че нещо читаво да свършим, многоуважаеми съ ...

lordly

Prosa » De humor

2013-12-31T16:55:09+02:00 803

Отец Форевър 🇧🇬

Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...

lubara

Prosa » Relatos

2013-12-31T16:53:54+02:00 1.3K

Miracle of December 🇧🇬

Снежно бяла зима,
а през мен сякаш преминава лавина.
Ти отново не казваш нито дума.
Докъде ще стигнем така?
Вече не вярваш ли в любовта? ...

Haruka

Prosa

2013-12-31T16:51:46+02:00 531

Нокаут 🇧🇬

Нокаут
Казвал съм ви, че бачках две години като барман, защото инженерството е трудна наука и наученото трябва да улегне известно време. Викам си, за две годинки хем ще си почина, хем ще понатрупам и малко житейски опит, че и той е важен. Какъвто съм влюбчив и задълбочен, за три години имам най-къси ...

kushel

Prosa » De humor

2013-12-31T16:50:21+02:00 1.2K 2

Посока 🇧🇬

Върви по отъпкания път.
Както пише на табелата, следователно е пряк.
Маршрутът е сигурен и не бива да го напускаш.
Защото ако отидеш в непознатото, непредсказуемото, неизвестното...
може и да си щастлив. ...

nqkoitam

Prosa

2013-12-31T02:14:55+02:00 529 1

Свижданията са във вторник 🇧🇬

Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...

mitval

Prosa » Relatos

2013-12-31T02:10:57+02:00 1.3K 4

Новогодишната принцеса 🇧🇬

Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...

thewriter92

Prosa » Relatos

2013-12-30T12:48:03+02:00 1.5K

Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак 🇧🇬

Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-30T11:18:24+02:00 1.1K 7

Зион /продължение/ 🇧🇬

- Точно това те прави ужасно чаровен, мили, поне за мен.Черните ти къдрици ме накараха да се влюбя в теб.
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го ...

m770921

Prosa » Otros

2013-12-30T00:57:24+02:00 825

Отворено писмо на любовника-съпруг 🇧🇬

Здравейте, момичета! Липсвам ли ви? Много кахърни ми се виждате! И двете сте бивши вече, и съпругата и любовницата. Ами, така е! Какво ви трябваше да си изяснявате отношенията, да ме разнасяте в интернет и да си разваляме кефа. Аз съм голям късметлия, че съм ви познавал, мили мои.
За широката публик ...

suleimo

Prosa » Cartas

2013-12-30T00:47:00+02:00 4.2K 3 75

Дъжд - Пета глава 🇧🇬

Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...

Nightingale

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-30T00:35:54+02:00 1.1K 4

Вярвате или не... 3 🇧🇬

Вярвате или не... 3
Надмина всичките философи.
В кръчмата той бе поумнял.
Носят го двама, като чувал с картофи,
през локвите и гъстата кал. ...

Qndov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-12-30T00:31:07+02:00 943 2

Игри на съдбата - VІІ 🇧🇬

VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...

reinbow

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-30T00:18:11+02:00 767

On Air 🇧🇬

On Air
Хубаво си бяха направени панелките през 100–200 метра, и с дървета и градинки помежду им, ама новите комунисти решиха да се приобщим и ни застроиха „богаташки” помежду им.
Добре си съжителстваме с „богаташките” и богаташите, да ви обадя, даже повече, щото и кабелната ми стана излишна. Що тъй ...

lordly

Prosa » De humor

2013-12-30T00:16:43+02:00 587 2

Когато мечтите се сбъднат 🇧🇬

С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-12-30T00:14:02+02:00 1.8K 10

Предотвратяването 🇧🇬

Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...

Phnemonic

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-12-30T00:02:18+02:00 1.2K 3

Класифицирани безкласово 🇧🇬

Човек, плашило или пушка издига се в мъгливата клисура?
Бездна на поглъщащи, преглъщащите клей, прегръщани от нестинарки.
Артилерийската стрелба покрива залива леплив.
Разрушава се от само себе си и гимнастичният салон.
Подслон за галантериста няма. Няма облекла, тоалети, дрехи. ...

magdalina7

Prosa » De humor

2013-12-29T23:54:14+02:00 805

Да работиш хобито си 🇧🇬

Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...

satanas

Prosa » Relatos

2013-12-28T21:34:37+02:00 763 1 2

Град 🇧🇬

В цялата гора нямаше по–голям музикален ценител от свраката Стефка. Тя можеше с часове да се наслаждава на птичите песни, зареяла поглед над боровите върхове, и да мечтае за оперна кариера. Като сврака с критерий, тя разбираше, че гласът й не е нищо особено, затова се беше ориентирала към дирижиране ...

popolo

Prosa

2013-12-28T21:29:59+02:00 679 1

Фантастична реалност ии Реална фантастика 🇧🇬

1797 седеше пред пулта и наблюдаваше екрана. Днес изпълняваше много важна поръчка и сензорите му бяха включени на „специално внимание”.
Той се чувстваше много отговорен за дейността, която извършваше. Натоварването в този пункт на лабораторията беше на горната граница на допустимото. Това налагаше ч ...

snevra

Prosa

2013-12-28T21:26:14+02:00 1.2K 3

Тя отново отлитна 🇧🇬

На термила е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат
някъде в чужда страна.
Все още аз чувам, таз тъжна и ужасна дума:
"Чао, мамо" и вратата се хлопна след нея.
Отново тя тръгна на път. Към другата далечна държава, далеч от ...

vyatur13

Prosa

2013-12-28T21:23:27+02:00 556 1

Игри на съдбата - VІ 🇧🇬

... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...

reinbow

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-28T21:09:42+02:00 724 1

За приказките... 🇧🇬

Разгръщаш книга... вече кой ли го прави... ти обаче, обичаш миризмата на хартията, нейното шумолене и тихия ù глас на желан разказвач. Най-вече обичаш историите, които някой е написал. Историите, които някой е преживял и има таланта да ги разкаже, както и смелостта да бъде прочетен... В малките часо ...

jenyivanova

Prosa

2013-12-28T20:21:36+02:00 686 8

(НЕ)Алис 🇧🇬

Сутрин.
С нищо по-различна от останалите. Слънцето влизаше през щорите на тънки ивици, като сръбски кашкавал върху италианска пица. Аз стоя до мивката, подпряна на дланите си и чакам микровълновата да изпищи, че водата за кафето ми е готова. Каква картинка само... вързана коса, изсушено от почистващ ...

Момичето...

Prosa » Relatos

2013-12-28T18:58:57+02:00 1.1K

Надежда 🇧🇬

Ти идваш с изгрева пак -
премръзнала, нежна,
пребродила нощния мрак,
моя малка надежда.
Ти усмихната идваш, ...

milkokanchev62

Prosa

2013-12-28T18:38:25+02:00 1.1K 6

Дъжд - Четвърта глава 🇧🇬

Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...

Nightingale

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-27T20:58:50+02:00 893 4

Да имаш и да нямаш 🇧🇬

Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...

Cvii

Prosa » Relatos

2013-12-27T20:52:52+02:00 1.8K 1

Грешни спомени - 9 🇧🇬

Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...

Phnemonic

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-12-27T20:48:19+02:00 1.2K

Игри на съдбата - V 🇧🇬

V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...

reinbow

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-27T20:40:36+02:00 766 2

Монолози на Щастието: Щастието и Коледа 🇧🇬

Щастието отново се бе сгушило в своя, след множеството му наблюдения, непознат и за самия него свят. То бе толкова объркано, че бе спряло да търси обяснения за каквото и да било свързано с човека… Искаше му се просто да приема, без да изисква, без да анализира, без да оценя, без да апелира, съветва, ...

DrManolov

Prosa

2013-12-27T20:28:18+02:00 1.1K

На какво ухае неосъществената любов? 🇧🇬

На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрит ...

mtrifonov

Prosa » Otros

2013-12-27T20:19:47+02:00 1.8K 5

Да нараниш ангел 2ч. 🇧🇬

- Бях студентка, когато забременях от мъжа, по когото бях луда - започна тя, когато се настанихме пред чаша кафе на малката маса в полупразното заведение. - Не знаех почти нищо за него и с времето това не се промени. Пътуваше много, обаждаше ми се веднъж-два пъти месечно, но въпреки това приемах, че ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-12-27T20:10:20+02:00 1.2K 9

Едем XIV 🇧🇬

Тази есен в Едем бе особена. Тази есен бе горещо огнена и залезът на седемте Еола облизваше върховете на Олимп със огнената си жар.
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...

йеромонах

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-12-27T19:55:33+02:00 719

Лунният принц и нептуновата принцеса: Проклятието на Сумрачното кралство, част трета 🇧🇬

Речено-сторено. Принц Нитрам отлетял първо за планетата Меркурий, където живеели вестоносците на вселената и със скоростта на светлината разнасяли съобщения между народите на различните галактики. Владетелят на планетата чул тъжната история на Нит и му изпратил един от своите поданици – бързоходеца ...

Rois

Prosa » Cuentos y obras para niños

2013-12-27T19:47:35+02:00 1.1K

Три ангелчета повече 🇧🇬

Наближаваше Коледа. Поредната броеница от празнични дни, в които вечно бързащите и тези, които не бързаха за никъде, онези които още вярваха и другите, които вече не вярваха се срещаха на кръстопътя на надеждите, за да се замислят за ценностите в живота си...
Но както винаги дните преминаваха в лудо ...

Довереница

Prosa » Relatos

2013-12-27T11:41:59+02:00 1.3K 18

20.12 🇧🇬

Отворих очи и той беше пред мен. На сантиметри. Гледаше ме с любов, с такава любов, която ме плашеше. В очите му виждах пламък, който грееше само за мен, виждах желание, виждах колко много ме иска. Усмихна се. Усмихнах се и аз. Затворих очи за миг и пак ги отворих. Той пак беше там, пак видях пламък ...

margaritka8

Prosa

2013-12-27T11:37:01+02:00 978 2

Размисли в ре минор 🇧🇬

... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете м ...

reinbow

Prosa » Otros

2013-12-27T11:34:19+02:00 688 1

Мечата поляна 🇧🇬

Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен ...

chavdar75

Prosa » Relatos

2013-12-27T11:31:53+02:00 1.2K 1 1

Сълзи за врани 🇧🇬

Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...

LeadFoot

Prosa » Relatos

2013-12-27T11:28:30+02:00 1.2K 7

Най-дългата нощ преди Коледа 🇧🇬

/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върт ...

radi.

Prosa » Relatos

2013-12-27T11:22:11+02:00 1.2K 11