Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Коледна приказка 🇧🇬
Едем IV 🇧🇬
Бягащото момиче 🇧🇬
Момичето се затича, когато хората на спирката вече се качваха в тролея. Беше на стотина метра от спирката и като че ли нямаше да успее да се качи, но тичаше с все сила, твърдо решено да хване превозното средство. Вървящите по тротоара хора се отдръпнаха, някои от тях изгледаха учуден ...
Българските ми квартиранти в Англия и трудовите им навици 2 🇧🇬
Казвам се Хибърд Уелингтън Трети и съм от стар английски род. Живея в Лондон и съм на 35 години. Преди работех за „Барклейс Банк”, а сега имам малка фирма за инвестиционни услуги. Бизнесът вървеше добре и се наложи да пусна обява за още един служител ...
Българските ми квартиранти и делата им в Англия 🇧🇬
Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наемател ...
Погребани в небесата 🇧🇬
Изяде ли мишката книжката? 🇧🇬
С наближаването на празниците, в адвокатската кантора настъпваше пълен хаос. Хора летяха нагоре надолу, приключвайки последните си длъжности, други пък бързаха да затворят някое дело, а трети стояха в огромния склад, в който се пазеха всичката документация и се опитваха да ...
На гости 🇧🇬
Виолета беше на около седемнадесет години. Беше единствено дете и родителите й много я обичаха.Но точно този ден майка й много я ядоса и тя тръгна да търси баща си, който работеше някъде наблизо, за да му се оплаче. Тръгна надолу по улицата, защото знаеше, че той е там.
Когато стигна до кра ...
ЕДЕМ III 🇧🇬
за Огъня и Водата 🇧🇬
Ограбен живот - продължението - 15-та част 🇧🇬
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...
Лисунгерът 🇧🇬
Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Ос ...
Борис и Анелия- глава 7 🇧🇬
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...
Едем II 🇧🇬
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...
Българин да се наричам... на инат 🇧🇬
Дъжд - Втора глава 🇧🇬
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...
ЕДЕМ I 🇧🇬
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и пре ...
Секундата 🇧🇬
Аз премислям за части от секундата. Във вътрешността на съзнанието ми изникват мисли, достойни за определението „греховни” ...
Разковани дъски - 44 🇧🇬
Имам усещането, че България е ударена с оръжие за масово изпростяване с голям обсег.
Днес една жена искаше да ù говоря за много, много мръсни неща. Казах ù само две и тя избяга - ризи и чорапи...
Не страшно ако жена ...
Моето име е Клошар Част 4 финал 🇧🇬
ЧАСТ 4 последна
Звезда се поколеба, намести очилата си и каза плахо:
─ Не съм много запозната, но имаме лекции по основи на религиите…Та там не съм срещала нищо за болката…Зная само, че в Новия завет пише, че любовта покрива много грехове.
Мъжът я гледаше съсредоточено: ...
Никулден 🇧🇬
Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.
Заразпитвах какво ...
Вълните са глухи 🇧🇬
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, х ...
Опело 🇧🇬
Не е работа туй, да ти умре попът. Прибрал се след сутрешната литургия, турила му Баба Попадия шишето и салатката отпреде и се връцнала до кухнята да застрои мисирешката чорба. Кога се върнала, бре-е-е на попа главата у салатата. Ревнала попадията както му е реда, насъбрали се комшийките, викн ...
Миг 🇧🇬
Сега съм на терасата. Тук. После в леглото. Там!
Да, за утре къде ще съм, знам, но за другиден?... Не знам.
Вдишвам въздуха с пълни дробове. Вдишвам както често забравяме, че можем
и частица поемам живот от този миг, защото е различен, както миг със миг. ...
Чат закачка 🇧🇬
Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа някол ...
Моето име е Клошар Част 3 🇧🇬
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше о ...
~War of change~ Глава 1 🇧🇬
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
Умник 🇧🇬
Баба Нуша 🇧🇬
Виктор 🇧🇬
Един ден просто всичко свърши.
Той си тръгна по неговия начин, без да казва нищо.
Просто го видях как върви към метрото, прошепна ми с поглед колко много съжалява.
Съжаляваше, what ever. Не се обърна, не откъснах очи от него, ...
Моето име е Клошар Част 2 🇧🇬
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...
Ловецът 🇧🇬
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...
Дъжд - Първа глава 🇧🇬
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...
За войнишката служба и музиката 🇧🇬
В ...
Моето име е Клошар Част 1 🇧🇬
"Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
Оскар Уайлд
Тази сутрин Звезда беше в добро настроение. Тананикаше си весело докато чакаше кафемашината да пусне и второто кафе. Засмя се наум и си помисли: „Най-после успях да му вляза под дебелата кожа! Хи-хи! Вчера докато си ...
Кучешки истории 🇧🇬
Рецепта за греяна ракия с Любов и... плетени вълнени чорапи 🇧🇬
Било е там някога 🇧🇬
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни н ...