Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Паяжини 🇧🇬

-Не! Не! Нее… - тя блъсна майка си и излетя от вратата. Божидар хукна след нея. Викаше я, тичаше с всички сили, но все повече се отдалечаваха косите |ѝ. Накрая спря – беше безсмислено. Свлече се до един дувар и свит на кълбо стискаше главата си с ръце, триеше сълзите и когато започна да хлипа на гла ...

esenna

Prosa » Relatos

2013-09-11T15:36:34+03:00 1.2K 1 8

Утрото 🇧🇬

На моето всичко
Минава десет. Слънчевите зайчета, скрили се зад щорите, весело играят по гърба му. Усмихвам се. Обичам да го гледам, докато спи. Притворил клепачи, с отпуснато, почти благоговейно изражение, той несъзнателно мърда ръката си и търси моята. Така прави всяка сутрин, в която се събуждаме ...

imperfect

Prosa » Cartas

2013-09-10T23:25:43+03:00 1.1K 1 5

Точното камъче на точното място 🇧🇬

Ей така присетих се без конкретна причина за една жена… Аз като ‘убава я виждам… Пааа… за вазе не знам. И докато си умувах за нези… взеха да ми прелитат разни фърчащи мисли - и то ни в клин, ни в ръкав. Малко са разпилени… Мааа… То сеги в целия свят е хаос и няма ка’ да ми търсите кусур, че мислите ...

rygit

Prosa » Relatos

2013-09-10T23:21:20+03:00 1.2K

Открийте 10-те разлики 🇧🇬

Открийте 10-те разлики
Преди се налагаше да си повтарям, че трябва да се усмихвам. Че трябва да гледам положително на нещата.
Сега просто се усмихвам - ей така, без предварителна настройка.
Преди, когато пишех любовни стихове и ги давах на леля ми да ги прочете, тя казваше:
''Хубави са, но ми звучат ...

Kalinski

Prosa

2013-09-10T23:09:39+03:00 2K 4

Найден или Завръщане у дома (първа част) 🇧🇬

Продължение на разказа "Мария", 30 години по-късно
Мария го видя отдалеч. Точно както го помнеше от преди 30 години. В реката до колене, рошав и усмихнат. Времето замълча, притаи дъх в очакване... Стоп! Много бързате! Да върнем лентата няколко дена по-рано!
Мария работеше в магазин за мъжки спортни ...

suleimo

Prosa » Relatos

2013-09-10T23:00:39+03:00 1.9K 26

Грешни спомени - 4 🇧🇬

Кам седеше на перваза с лице към покоите на кралица Херенити. Тъмни сенки го закриваха и ако не беше проговорил дори нямаше да го забележа.
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...

Phnemonic

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-09-10T22:54:13+03:00 1.7K 1

Защо ме обичаш? 🇧🇬

Защо ме обичаш?
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...

irena-docheva

Prosa » Otros

2013-09-10T22:25:15+03:00 1.1K 1

Запознай се с брат ми – (Втора Глава) 🇧🇬

ВТОРА ГЛАВА
Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.
Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като ...

DarkAngel87

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-09-10T22:06:40+03:00 823 1

Разковани дъски - 37 🇧🇬

Не си мисли, че си дръпнал Дявола точно за опашката. Когато си посегнал, той е бил с лице към Теб...
Сирийската версия на "Камъните падат" - "TOMAHAWK DOWN"...
Духовно танцувално течение в чалгата - Пайнерритмия...
Ако всяка целуната жаба се превръщаше в принцеса, италианските ресторанти щяха да фал ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-09-10T21:56:24+03:00 1.5K 14

Спомен в бутилка 🇧🇬

Ако целият ни живот се състои в действителност единствено от (сегашния миг и) купища спомени, то основната ни цел би трябвало да бъде намирането на най-ефикасния начин за тяхното съхранение.
Джак правеше именно това - колекционираше спомени. Беше превърнал спомените в свое хоби. Събираше ги старател ...

Tzeck

Prosa » Relatos

2013-09-10T21:44:22+03:00 1.2K 1

Пастирски луни - 3 🇧🇬

- Колко време Алек прекарал в сляпа тишина не знаел, но след шума от битката и последния смъртен стон на капитан Сураби, онова, което чул, били плискащите се в бордовете вълни и писъците на съпровождащите кораба морски птици. Сред вълните дочул и гласовете на неколцина моряка разказващи за боеве, за ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-09-10T21:16:17+03:00 988 3

Да го вземеш насериозно 🇧🇬

Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет и ако бяха оставили на мен, щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но приятелките ми бяха много напред с материала. Все пак това беше възрастта, когато неистово искахме да изглеждаме много по-зрели и разкрепостени, отколкото ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-09-10T21:15:47+03:00 1K 4

Цената на обичта 🇧🇬

Те се обичат. Намериха най-после сила и смелост да си го кажат.
-Обичам те! – погледна я в очите. Повтори двете думи. Беше му трудно. Никога до сега не ги беше казвал. А така много му се искаше. Няма майка, баща. Не! Какво говори? Има ги. В началото идваха, да го видят, да му донесат нещичко. Носеха ...

snevra

Prosa » Relatos

2013-09-10T20:50:52+03:00 1.4K 13

Представи си 🇧🇬

Седя и слушам ритъма на нежната песен, онази песен, която ме изпълваше със страст, онази песен, която ми навяваше куп спомени за теб и мен.
Представи си, аз, ти и полъха на морския бриз. Пронизващият ти поглед, вцепенен в мен.
Представи си, нощта, която най-дълго си чакала, онази романтична и разчув ...

Nikaaa

Prosa » Otros

2013-09-10T20:18:02+03:00 603

Когато концентрацията ти изневери 🇧🇬

Игрите на издръжливостта:
Когато концентрацията ти изневери
Ден 1 - В търсене на подслон...
Моят отбор беше изплетен от много различни цветове. Още като чух имената на някои от съотборниците си като например Марисол, Игор и Бианка, бях сигурна, че не са американци като мен.
Веднага след като потегли ...

EyeOfTheWorld

Prosa » Bosquejos literarios

2013-09-10T13:34:52+03:00 1.6K 1

Бабунките, които разклащат колата на път за морето 🇧🇬

Онзи ден стъпих на камъче.
Стъпалото ми никога няма да го забрави.
Ала аз го забравих.
Беше ми хубаво, морско.
Сега захладнява, а дъждът вали ли вали. ...

Dess-troyer

Prosa

2013-09-10T11:48:00+03:00 532

Гроздобер 🇧🇬

ГРОЗДОБЕР
- Е-хе-й-й-й баджанак, хайде бе, хайде, че кое време стана – провиква се уж сърдито и припряно Вичо, а на сърцето му едно радостно и тупа-тупа. Драго му е на Вичо Честния и как няма да му е драго от гроздобера, като винцето и ракийката отдавна свършиха и то не само неговите, а и на баджана ...

lordly

Prosa » Relatos

2013-09-08T19:02:32+03:00 1.4K 13

Зимна приказка 🇧🇬

Зимна приказка
Тази вечер къщата до реката бе необичайно жизнена. Въпреки че цялата бе затрупана в сняг, нямаше прозорци и врати и имаше вид все едно всеки момент ще падне в покритата с лед вода, точно тази вече излъчваше някаква топлина и уют. Нещо, което не е нормално за къщи, изоставени преди пон ...

soundsanin

Prosa » Relatos

2013-09-08T17:24:20+03:00 1.2K 1

Рецепта за приказка 🇧🇬

Рецепта за приказка
Най-после съм в леглото. Сама. Време е да помисля по случилото се от деня. Странен ден, дълъг и преплетен с неочаквани случки, срещи, емоции...
Забравих вкъщи телефона, ядосах се.
В училище ме посрещна усмивката на любим човек и мигът ми стана светъл.
А след това на връщане към в ...

Gergana7

Prosa » Otros

2013-09-07T19:18:24+03:00 736 4

Нощта, в която избягахме от вълците 🇧🇬

Нощ е. Аз и тя спринтираме през адски гъста гора, има доста храсталаци покрай едва забележимата тясна пътека. Гонят ни освирепели вълци... има пълнолуние и силуетите ни се открояват в полумрака... държа я за ръка и я водя, а тя ме следва... чува се засиленият ни, ускорен дъх, изморени сме, аз съм ср ...

otdaden

Prosa » Otros

2013-09-07T18:48:50+03:00 1.5K 1

Обратната страна на илюзията 🇧🇬

Аз и Магьосника бяхме заедно повече от петнайсет години. Той беше известен илюзионист и хората му бяха дали това прозвище заради неговата ловкост, но аз вярвах, че той наистина притежава магически способности.
За неговото минало знаех кажи-речи толкова, колкото и за своето - тоест почти нищо. Имах с ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-09-07T18:45:01+03:00 1.1K 9

Започни сега 🇧🇬

Кога хората ще почнат
да правят, каквото казват;
да казват, каквото мислят;
да мислят, каквото искат;
да искат, каквото имат; ...

Смайл

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-09-07T18:44:14+03:00 1.2K 1

Грешни спомени - 3 🇧🇬

Тъмнината е зло, Светлината е зло...Тъмнината е зло, Светлината е зло...
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...

Phnemonic

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-09-07T16:59:26+03:00 1.1K

Игрите на издръжливостта 🇧🇬

Игрите на издръжливостта
Хеликоптерът се доближаваше. След дълго и изтощително пътуване, той най-после се приближаваше към дестинацията на тридесет и шест човека. Тридесет и шест човека, включително и аз, които са се решили и са готови да разберат колко са издръжливи всъщност.
Как разбрах за Игрите ...

EyeOfTheWorld

Prosa » Bosquejos literarios

2013-09-07T15:08:14+03:00 1.8K 4

В горите над Балша 🇧🇬

Загубих се в горите над село Балша.
Аз често се губя, дори в София, дори в познати райони. Губя се, защото на моменти се се разсейвам така, че се увличам в мисли, вдълбавам се в себе си и околният свят изчезва напълно. Разходките се превръщат в безцелно бродене и единственото, което придобива значен ...

s4eti

Prosa » Relatos

2013-09-07T00:10:19+03:00 1.3K

Запознай се с брат ми – (Първа Глава) 🇧🇬

ПЪРВА ГЛАВА
Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше н ...

DarkAngel87

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-09-07T00:07:28+03:00 843

... към татко... 🇧🇬

Елой, елой... Саваоте, Саваоте!...
Татко мой!...
Ти ме изгони навън...
Дълго обикалям из нивите ти...
Зорко оглеждам житото ти... ...

tranlivko

Prosa » Otros

2013-09-07T00:06:00+03:00 1.1K

Полуделият от четене 🇧🇬

Полуделият от четене
(Изповед)
Аз съм син на Моцарт и внук на Арамис от "Тримата мускетари". Което ще рече - правнук съм на Исус Христос, баща на Аллах, племенник на Буда. И брат на Еразъм Ротердамски, при когото изучавах в продължение на 13186 дни "Десет малки негърчета" от Агата Ктисти. Живея в че ...

Chotrov

Prosa » Relatos

2013-09-07T00:01:37+03:00 1.3K 3

Печени чушки 🇧🇬

Не знам какво ме прихвана така изведнъж, ама ми се върнаха изневиделица рояк картинки от едно отда-а-авна минало време. По принцип за всичко си има причина, нали така? Ама де факто, откъде се взеха, знам ли? Аха! Знаех си! Има круша опашка. Замириса ми. А това няма как да го объркам никога. Замириса ...

Daytona

Prosa » Relatos

2013-09-06T23:56:48+03:00 1.7K 3

От другата страна - ФИНАЛ 🇧🇬

Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...

kobra

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-09-06T23:45:54+03:00 845

Вечната игра 🇧🇬

Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...

ZAGORA

Prosa » Relatos

2013-09-06T23:25:47+03:00 1K

Изворът на истината 🇧🇬

Виното блестеше като нажежена червена лава и имаше неприятен вкус. Оставих го настрана. Вдигнах капака на подноса пред мен и намерих под него да лежи задушен заек върху зелено каре от маруля и малки навити лозови сърми във формата на турски възглавнички, върху които заекът беше положил морно главата ...

peroto91

Prosa » Relatos

2013-09-06T23:08:34+03:00 1.2K

The bad meets good. 🇧🇬

My alarm rang, it was 6.30 in the morning. I slowly opened my eyes hoping it 's not time for school. Damn, it actually was time for school..
I was alone like every normal day, my mum and dad left me alone because they spend more time working in another country than staying with their daughter at hom ...

christina17

Prosa

2013-09-06T22:37:34+03:00 825

Миа и секс играчките 🇧🇬

Миа не се заблуждаваше. Обичаше да се наслаждава на усещанията си, на младото си и стегнато потящо се ежедневно във фитнеса тяло. Все пак защо иначе биха били всичките диети, упражнения и какви ли не разкрасяващи терапии.
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а им ...

gyord

Prosa » Erótica

2013-09-06T12:49:52+03:00 1.4K 3

Яна и Гено 🇧🇬

Яна и Гено
Ех, че симпатично семейство бяха Яна и Гено. Шумни, весели, забавни и щастливи. И добри. Всички ги обичаха. И те се обичаха. От деца, та до днес. Рано се бяха оженили, но дълго останаха само двамата - цели петнайсет години.
Най-после решиха и осиновиха Митко. На три годинки. Сякаш им беше ...

Ida-L

Prosa » Relatos

2013-09-06T12:30:08+03:00 1K 1 4

Безсъниците на една надежда Финал 🇧🇬

Безсъниците на една надежда Финал
Дните се заредиха един след друг като малки и съвършено еднакви стъклени топченца на броеница. Рамона бе като робот, който бе програмиран за много дълго време да извършва едни и същи повтарящи се действия – ставане, отиване на работа, работен ден като в просъница, т ...

manipuliram

Prosa » Relatos

2013-09-06T11:39:50+03:00 710

Пътник в митологията - 9 част 🇧🇬

Нефела кимна на Хелиос и отмести поглед от него. Отново очите ѝ се взряха в тези на Лина. Сякаш разчиташе всяка нейна мисъл.
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...

Rumen-Velichkov

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-09-06T11:12:03+03:00 1K 2

Песента на квазимодото 🇧🇬

ПЕСЕНТА НА КВАЗИМОДОТО
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...

lordly

Prosa » Relatos

2013-09-06T11:11:22+03:00 706 6

Роднинска услуга 🇧🇬

Споделям тази история, не за да търся съчувствие. Нито пък имам нужда да предизвикам нечий присмех и болезнен сарказъм. Тя сама по себе си беше съвсем достатъчна да разтърси мъжкото ми его като мокро коте, да срине дълго градения ми имидж на безгрешен мачо и да превърне напращялото ми мъжко самочувс ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-09-05T21:34:07+03:00 991 3

Лунна пътека 🇧🇬

Луната премигна в светофара
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...

Valens

Prosa » Otros

2013-09-04T22:58:22+03:00 785 3