Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Уморих се 🇧🇬

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се о ...

dust-in-the-win

Prosa

765 4

Демокрация 🇧🇬

ДЕМОКРАЦИЯ
- Демокрацията е важна, а другото се нарежда от само себе си – кротичко го рече Председателят, но удари по разклатената маса.
Множеството отчете разклатените крака на масата, леко прошумоля и стихна в очакване на нови указания.
Председателят мина пред масата и изрева в микрофона:
- Щом де ...

lordly

Prosa » Otros

765 6

Римейк 🇧🇬

Тя имаше големи, сини очи. Русите ѝ къдри галеха плахото, като на сърничка лице. Москва-река бе нейното оправдание, а Евтим я съзерцаваше като икона на Богородица, с уважение и страхопочитание.
На седмия час учителката по английски ги раздели по двойки и Маша седна срещу руменото му от възбуда лице. ...

йеромонах

Prosa

680

Добро утро, мой ден! 🇧🇬

На В. с много, много любов.
Страхотен звънна будилник разкъса тишината. Така! Сутрин е! Цялата къща спи , или поне тя така си мисли. Спусна крака в чехлите до леглото и напипа халата на стола. Тихо, тихо се измъкна. Той може би не спи, но тя не иска да е причина за неговото ранно събуждане.
В трапез ...

snevra

Prosa » Relatos

1.6K 8

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Пещерняци
Казах ли ви, че Ивко и Павко са запалени любители на приключенията. Но въпреки това и двамата работят- всеки във своята област и така се издържат и осигуряват прехраната си. Ивко е художник, а Павко - артист. Двамата братя наеха приземния етаж на повече от сто години изоставена къща. Ремон ...

ZAGORA

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.3K

Сън 🇧🇬

СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден с ...

maqpam

Prosa » Relatos

1.1K 2

Весна 🇧🇬

Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...

Ondra

Prosa » Relatos

1.4K 1

Ограбен живот - продължението - 14 - та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

944 4

Гларусчето 🇧🇬

Г Л А Р У С Ч Е Т О
Върху комина на една висока къща в красив Черноморски курорт имаше голямо гнездо. В него живееше семейство Гларуси. Татко и мама Гларуси с двете си малки дечица. Едното се беше излюпило няколко часа по-рано от другото и гордо се наричаше Батко.
Мама и татко Гларуси по цял ден оби ...

kasandrabg1

Prosa » Relatos

613 2

Паркетът 🇧🇬

Паркетът
Кой казва, че предметите не могат да имат бурна биография? Напротив, те имат минало, прояви в настоящето и надежди за бъдещето. Често тяхната съдба е по-невероятна от тази на човека.
Паркетът си отвися порядъчно дълго, докато му дойде времето да блесне в пълния си чар за радост на домашни и ...

dinko1963

Prosa » De humor

1K 7

Ганет 🇧🇬

Не си царица звездна, нито фея,
не си с неземна красота.
Не си от приказките орхидея,
а просто - моята мечта!
Не си сирена морска, нито Пепеляшка, ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.7K

Басня за сухото буре и свеж стрък домат 🇧🇬

В една градина мирно съжителствали едно полуразпаднало се, употребявано някога разсъхнало буре, и един, ама много свеж стрък, разцъфтял домат.
Бурето тъжно си събирало разпилените дъги, понагласяло ги с ръждясалите обръчи и спомняло веселите винени години. Когато го миели всяка есен, опушвали го с г ...

йеромонах

Prosa » Relatos

1K 5

Любовта на Кал 🇧🇬

„Любовта на Кал”
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...

KaloyanPaterkov

Prosa » Novelas y novelas cortas

936

Ученикът (1) 🇧🇬

- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...

gabitoop

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1

Wicked 🇧🇬

WICKED
- Любима, хапни си още, не ти ли харесва?
Той се усмихна с цялата си любов към нежното създание пред него.
- Алис, много си отслабнала, напоследък изобщо не ядеш.
Той огледа красивата маса със съдовете от скъп порцелан, приборите от блестящо сребро и старите изящни и излъскани сребърни свещни ...

yo-ho-ho

Prosa » Relatos

1.1K

Хамстерът 🇧🇬

ХАМСТЕРЪТ
Хамстерът винаги седи в ъгъла. Очичките му са малки, присвити и шарят неспокойно, отляво – надясно, отдясно – наляво, отгоре – надолу и отдолу – нагоре. Седи си хамстерът там в ъгъла, чопли си семките, гледа, слуша, но никога мнение не изразява.
Хамстерът не обича шума, тълпата и публичнос ...

lordly

Prosa » Otros

730 9

Братушки 🇧🇬

„Българо-съветска дружба“. „По-големият брат от север“. „Братя славяни.“ Болезнено ми жегват сърцето тези словосъчетания. Защо ли? Нали съм наполовина руснак и наполовина българин.
Това се дължи на дядо ми Йордан. Той преди много години, като бил политически емигрант в Съветския съюз (имаше тогава и ...

B

Prosa » Otros

980 7

Разнежена 🇧🇬

***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...

марси

Prosa » Relatos, Otros

1.8K 1 14

Краят на лудостта ù 🇧🇬

Едно лице, една визия. Едни очи, едни устни. Една дума, едно докосване. Една усмивка, една прегръдка. Една тръпка, една любов. Две очи и много сълзи. Едно сърце и много болка. Един човек, а толкова много спомени. Нощем чуваш как капките се удрят в прозореца. Чуваш как силния вятър кара дърветата да ...

gdimireva

Prosa

888 1

Последно писмо 🇧🇬

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

KaloyanPaterkov

Prosa » Cartas

1.2K

Първи сняг 🇧🇬

Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в ...

snevra

Prosa » Relatos

1.6K 12

Неизлечимо влюбен 🇧🇬

Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за т ...

markoveco

Prosa

733

Да усетиш, че си жив 🇧🇬

Трябваше да йù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това когато се запознахме, тя си имаше приятел, по–късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Prosa » Relatos

1.1K 7

Анелия и Емилия-глава 5 🇧🇬

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2

Ограбен живот - продължението - 13-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото п ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

861 4

Страх и малко тъга 🇧🇬

Страх и малко тъга.
Стоя.
Сам.
В една тъмна стая.
Седя и сълзи стичат се от моите очи. ...

MrGyurov

Prosa

1K 1

Залези от спомени, изгрев на мечти 🇧🇬

1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.1K 1 1

Колко е страшно 🇧🇬

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

magdalina7

Prosa » Cartas

970

Ограбен живот - продължението - 12-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахм ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

863 3

..... 🇧🇬

Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...

krasitoo

Prosa » Otros

1.1K 1

Нищо не е каквото изглежда (3) 🇧🇬

3-та част
Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк. ...

ellennaa

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Дебат 🇧🇬

ДЕБАТ
В нашето кафене тия дни за политика спря да се говори.
Що тъй ли? Ами защото всички сме вечна опозиция, не симпатизираме на никоя политическа партия, нито на НПО-та, въздържателски дружества, синдикални формации и женски организации. А не говорим за политика, от както бай Симо Политиката и Нач ...

lordly

Prosa » Relatos

753 4

Спирачът от девета глуха 🇧🇬

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

radi.

Prosa » Relatos

807 6

Нищо случайно не е случайно Част 4 (финал) 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

maqpam

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 3

Пролетен дъжд 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

kasandrabg1

Prosa » Relatos

680

Миграция 🇧🇬

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

Kenary

Prosa » Relatos

1.3K 1

Първа сцена 🇧🇬

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

dust-in-the-win

Prosa

707 1

Хазарт по време на криза 🇧🇬

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

KaloyanPaterkov

Prosa » Relatos

828 1

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

ZAGORA

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K 1

Майко моя, родино мила 🇧🇬

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...

Dess-troyer

Prosa » Otros

748 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Уморих се 🇧🇬

Демокрация 🇧🇬

Римейк 🇧🇬

Добро утро, мой ден! 🇧🇬

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Весна 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 14 - та част 🇧🇬

Гларусчето 🇧🇬

Паркетът 🇧🇬

Ганет 🇧🇬

Басня за сухото буре и свеж стрък домат 🇧🇬

Любовта на Кал 🇧🇬

Ученикът (1) 🇧🇬

Wicked 🇧🇬

Хамстерът 🇧🇬

Братушки 🇧🇬

Разнежена 🇧🇬

Краят на лудостта ù 🇧🇬

Последно писмо 🇧🇬

Първи сняг 🇧🇬

Неизлечимо влюбен 🇧🇬

Да усетиш, че си жив 🇧🇬

Анелия и Емилия-глава 5 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 13-та част 🇧🇬

Страх и малко тъга 🇧🇬

Залези от спомени, изгрев на мечти 🇧🇬

Колко е страшно 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 12-та част 🇧🇬

..... 🇧🇬

Нищо не е каквото изглежда (3) 🇧🇬

Дебат 🇧🇬

Спирачът от девета глуха 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно Част 4 (финал) 🇧🇬

Пролетен дъжд 🇧🇬

Миграция 🇧🇬

Първа сцена 🇧🇬

Хазарт по време на криза 🇧🇬

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Майко моя, родино мила 🇧🇬

Cola