Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Анелия и Емилия-глава 5 🇧🇬

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2

Ограбен живот - продължението - 13-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото п ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

884 4

Страх и малко тъга 🇧🇬

Страх и малко тъга.
Стоя.
Сам.
В една тъмна стая.
Седя и сълзи стичат се от моите очи. ...

MrGyurov

Prosa

1.1K 1

Залези от спомени, изгрев на мечти 🇧🇬

1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K 1 1

Колко е страшно 🇧🇬

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

magdalina7

Prosa » Cartas

1K

Ограбен живот - продължението - 12-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахм ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

901 3

..... 🇧🇬

Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...

krasitoo

Prosa » Otros

1.2K 1

Нищо не е каквото изглежда (3) 🇧🇬

3-та част
Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк. ...

ellennaa

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Дебат 🇧🇬

ДЕБАТ
В нашето кафене тия дни за политика спря да се говори.
Що тъй ли? Ами защото всички сме вечна опозиция, не симпатизираме на никоя политическа партия, нито на НПО-та, въздържателски дружества, синдикални формации и женски организации. А не говорим за политика, от както бай Симо Политиката и Нач ...

lordly

Prosa » Relatos

787 4

Спирачът от девета глуха 🇧🇬

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

radi.

Prosa » Relatos

830 6

Нищо случайно не е случайно Част 4 (финал) 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

maqpam

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 3

Пролетен дъжд 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

kasandrabg1

Prosa » Relatos

711

Миграция 🇧🇬

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

Kenary

Prosa » Relatos

1.3K 1

Първа сцена 🇧🇬

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

dust-in-the-win

Prosa

742 1

Хазарт по време на криза 🇧🇬

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

KaloyanPaterkov

Prosa » Relatos

845 1

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

ZAGORA

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K 1

Майко моя, родино мила 🇧🇬

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...

Dess-troyer

Prosa » Otros

762 1

Нищо случайно не е случайно Част 3 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 3
Баба Димка се беше подпряла на бастуна си и с присвити очи наблюдаваше наближаващата кола:
− Яяя, кой ни е дошъл на гости.
От колата слязоха трима млади мъже с широки гърбове като трикрилни гардероби и бичи вратове. По главите им имаше едва набола коса, а очите им ...

maqpam

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 4

България накъсо - 7 🇧🇬

На път сме да сменим цветовете на знамето си - бяло, зелено... окървавено...
Когато един български политик няма какво да губи, той повлича след себе си всички, които са го имали...
Ограниченият ум нанася неограничени поражения...
Думата „ЛЕК” е изписана неправилно. Би трябвало да е „АК”.
Скоро Бълга ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 11

Кислород 🇧🇬

"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама т ...

йеромонах

Prosa » Relatos

1K 10

Сбогом, любов 🇧🇬

Здравей, любов!
Пиша ти, за да ти разкажа за мен. Не, ти не ме познаваш вече! Аз съм друг, различен човек, не, не съм човек - половинка съм само... Любовта ми е изпълнена с клишета, пустош, пресъхнал кладенец. Странно нещо е животът, докъде ме докара и какво ли още предстои. Като алфа и омега аз нам ...

marikiu

Prosa » Cartas

1K 1 1

Другият 🇧🇬

На Вал
*******
Ножа влезе гладко, неочаквано и невъзпрепятствано. Жената изохка и го изпусна заедно с ябълката, която белеше. Гъста кръв, тъмночервена и гъста закапа на едри капки по белия плот на мивката. Жената притисна раната, кръвта бликна между пръстите
ù, спусна се на струйка надолу към лакътя ...

Endlesss

Prosa » Relatos

1.5K 9

Новела 🇧🇬

С Ъ Н И Щ А
(Новела)
Мария Велчева
В малко провинциално градче, от началото на ХХ век (някъде в Сърбия), пристига млада, красива циганка. Тя е волна и своенравна и не се съобразява с местните порядки. Гледа на карти и кафе и успява да се забърка в няколко скандални истории. Мъжете пощуряват по нея, ...

peroto91

Prosa

1.6K 3

Полет 🇧🇬

Полет
09:27 мин. Времето е слънчево, топло, дори горещо. На небето няма един облак. Синьо. Небесно. Като голямо платно е покрило земята, за да пази красивия живот по него. Завила го е, за да го топли, защото заслужава да живее, да се пази всяка част, всеки лист, всяко цветче, всяка прашинка, всяко д ...

KaloyanPaterkov

Prosa » Relatos

803

Постановката 5 Финал 🇧🇬

13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, пре ...

redeems

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.5K 3

Ограбен живот - продължението - 11-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 11-та част
Когато спрях пред входа на високия блок, видях детектива да стои облегнат на пощенските кутии. Щом ме видя се приближи към мен.
- Готов ли си? – попита ме така, като че ли се надяваше да се откажа.
- Напълно – отговорих аз. ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 4

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 2 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 2
На следващата сутрин стана рано, за да може да излезе докато в кабинета на доктора има много пациенти. Запъти се към гората, а по път пусна през оградата на цветината къща бележка:” Приятелко, спешно имам нужда от теб. Вземи и кучето.”
Към 14:00 тръгна към болницат ...

maqpam

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 3

Жълтото лале 🇧🇬

Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците по ...

mariele

Prosa » Relatos

2K 4

Телепорт 8888 🇧🇬

Ω
8888 година. Човечеството е почти изчезнало. Останали са към 50 мил. хора, чиста раса и 20 мил. клонинги-хуманоиди. Никой не може да открие формулата за спасение на човечеството. Формулата и доказателството за съществуването на Свещеното Писание и Бог. Цялата земя е залята с вода и е невъзможно да ...

magdalina7

Prosa

903

Магия за обич 🇧🇬

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него ù беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

hristam

Prosa » Relatos

1.3K 13

Труден за обичане 🇧🇬

Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...

dust-in-the-win

Prosa

1K 1 3

Една вечер - част 1 🇧🇬

Дим от цигара...
Надигаше се над пелената, която се беше получила от моето постоянно вдишване и издишване на катран и никотин. Тънкия слой пушек бавно се разсейваше и пропиваше стените със специфичния мирис на тютюн. Кафяв, ароматен и тежък.
Моите мисли - мисли на човек обременен от ежедневието, бит ...

Jovial

Prosa

597

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Седмична загуба на паметта
Двете братчета Ивко и Павко умуваха. Не биваше да наблюдават повече своята съседка Баба Яга през прозореца на къщата. Тая жена беше една от великите магьосници в света. Затова те трябваше да изпреварят с мисълта си нейното мислене поне с няколко хода, за да овладеят взриво ...

ZAGORA

Prosa » Cuentos y obras para niños

1K

Зион /продължение/ 🇧🇬

“Гробището за спомени” бе еманацията на правосъдната система в мегаполиса.Само по себе си това представляваше средство за екзекуция на осъдените, само че имаше не физически, а психологичен ефект. Машина, създадена чудовищно съвършена, която променя спомените и самоличността. Човек преминал през нея ...

m770921

Prosa » Relatos

820

Късата клечка 🇧🇬

Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работех ...

NikitaYan

Prosa » Relatos

1.3K 4

Солена любов 🇧🇬

Солена любов
Каталина стоеше в стаята си и се гледаше в огледалото, мислейки си за него и за обичта й. Беше опитала всичко само и само да предизвика някакво чувство у него, но не успяваше. Само при една негова усмивка изпратена към нея от него, тя усещаше сърцето си три метра над небето. Любов беше ...

Maddie

Prosa » Relatos

1.3K 2

Баба на баба нищо няма да направи 🇧🇬

- Цено, накъде поведе овчиците? Рано е още за паша. Ще ядосаш баба Марта.
- Е, Петре, рано е, ама свърших храната им. Я виж, слънце пекна, може да постопи тук-таме снега и да намерят под него тревица. Та нали вече сме в Марта.
- Така де, точно защото сме в Марта, я. Нали и аз това ти казвам - недей ...

Ida-L

Prosa » Relatos

1.2K 6

Нашето родословно дърво 🇧🇬

Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.
Много е хубава!
Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото запо ...

Ангар

Prosa » Otros

1.8K 2

Мерак 🇧🇬

МЕРАК
Като заваля едно кротичко, та го откара три дни, даже и половина. На четвъртият, небето открехна завесата си и отначало един лъч освети Исперец, после се спусна все по Крива река и огря първо долния край на Маринка, а след около час и цялото село. До вечерта уличните локви се изпариха, земята ...

lordly

Prosa » Relatos

1.2K 14

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 1 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
Боряна приключи с презентацията. Гърлото й беше пресъхнало. Плахо вдигна очи и никак не хареса това, което видя. Всички от комисията я гледаха вторачено. Пълната възрастна дама беше зачервена и едва сдържаше възмущението си. Мъжът с костюмът демоде свед ...

maqpam

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Анелия и Емилия-глава 5 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 13-та част 🇧🇬

Страх и малко тъга 🇧🇬

Залези от спомени, изгрев на мечти 🇧🇬

Колко е страшно 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 12-та част 🇧🇬

..... 🇧🇬

Нищо не е каквото изглежда (3) 🇧🇬

Дебат 🇧🇬

Спирачът от девета глуха 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно Част 4 (финал) 🇧🇬

Пролетен дъжд 🇧🇬

Миграция 🇧🇬

Първа сцена 🇧🇬

Хазарт по време на криза 🇧🇬

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Майко моя, родино мила 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно Част 3 🇧🇬

България накъсо - 7 🇧🇬

Кислород 🇧🇬

Сбогом, любов 🇧🇬

Другият 🇧🇬

Новела 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Постановката 5 Финал 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 11-та част 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 2 🇧🇬

Жълтото лале 🇧🇬

Телепорт 8888 🇧🇬

Магия за обич 🇧🇬

Труден за обичане 🇧🇬

Една вечер - част 1 🇧🇬

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Зион /продължение/ 🇧🇬

Късата клечка 🇧🇬

Солена любов 🇧🇬

Баба на баба нищо няма да направи 🇧🇬

Нашето родословно дърво 🇧🇬

Мерак 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 1 🇧🇬

Cola