Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това са глави 9, 10 и 11. Остава още 1. Приятно четене.
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
Емилия и Анна
Глава пета
Емилия и Вълчан сключиха граждански брак в края на Ноември. На сватбата бяха поканили най-близките си приятели. На тяхната възраст шумните празненства не бяха уместни. Вълчан беше склонен да вдигнат голяма сватба, но Емилия категорично отказа.
След подписването и тържествени ...
Емилия и Анна
Глава четвърта
Наближаваше края на септември, но времето се беше задържало топло. Някои го наричаха циганско лято, но според други, то настъпваше по-късно, почти във втората половина на Октомври. На път за болницата, Емилия се отби в супермаркета, купи бутилка хубаво уиски, разни ядки ...
Чудна прохладна лятна вечер. Малката полуоткрита пристройка на хижа Буковец в Стара планина. Само звездите и една слабомъждукаща лампа осветяват малката дървена масичка, отрупана с екологичночисти домашноприготвени напитки и вълчи мезета. Щурците весело огласят горската тишина, а бляскавочерният смо ...
Много е неприятно да ти прекъснат почивката и да те привикат на работа, особено когато не си в настроение за нищо, камо ли пък за работа. Младият патолог Теодор Дюлгеров затръшна ядно телефона без да му пука дали тъпанчетата на дъртия професор няма да пострадат. Нямаше такава опасност, началникът на ...
Емилия и Анна
Глава трета
Градската болница се намираше на широк булевард край Перловската река. Построена по време на социализма, болницата беше многопрофилна и оборудвана с модерна апаратура за времето си. След промените от 1989 година, безпаричието беше нахлуло не само в лабораториите и кабинетит ...
Дълго вървях на високите си токчета... Краката ми се разраниха и почти заприличаха на криле. Но аз не съм ангел. Не съм и човек. Какво съм тогава?
Аз съм жена. А жената не е човешко същество. Човешките същества плачат, щом ги боли. Усмихват се, когато са щастливи. Могат да си позволят да не са в нас ...
Прекрасно. Невероятно. Уникално. Всички тези думи описват онази целувка. Наистина, как изобщо съм се усъмнила в него дори за момент? Той е перфектен. Единственият проблем беше, че малко се страхувах някой познат да не ме види и изпорти на нашите, защото все пак живея в малък град и всички се познава ...
Емилия и Анна
Глава втора
След смъртта на Борис, живота на д-р Анна Симеонова се превърна в поредица от злополучни събития. Сякаш бентът на нещастието се беше отприщил, и заливаше живота на една силна жена, за да я превърне в играчка в ръцете на съдбата.
Единствената й дъщеря, неочаквано се омъжи за ...
Егер: Блатото на сълзите, Началото и краят, Кръв
🇧🇬
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
Затворих очите си, сякаш насила се опитвах да заспя, но се получаваше. Въртях се, беше ми горещо, а навън се сипеше сняг.
И така с течение на часове. Не издържах, станах, облякох се и излязох да се разходя, нещо мъчеше съзнанието ми.
Точно на излизане пред мен се бе свило бездомно куче, което ме нак ...
МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който с ...
Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...
Поредните петдесет грама утеха току-що отидоха по предназначение. Мразя хладните октомврийски нощи, в които си блъскам главата в стените, а мислите ми, оскотели и премръзнали, се блъскат в моята глава. Сякаш ще открият отговор. Сякаш ще намерят причина да съществувам.
Той пак спи до мен и сладко се ...
Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че ...
Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...
Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, ...
Час: 17:23 В парка...
Дата: 06. X. 2013г. Плаче ми се...
Боли ме... сърцето
Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за ...
Морковите
15 септември. Първият учебен ден. Дворът на елитна езикова гимназия. Първи трепети за новоприетите ученици и техните близки.
“Старите” взимат страха на “зайците” като ги замерят с моркови. Из въздуха летят зеленчуци. Всеки се пази и си търси безопасно място в навалицата.
Само един храбър ч ...
Егер: Децата на войната, Легенда и Черно сърце, черни лъжи
🇧🇬
3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
Имало едно време царица на име Тенебрис, нейните коси били черни като нощта, очите дълбоки и тъмни като пропаст, а лицето й бледо и безчувствено като лед. Една студена зимна нощ тя стояла и гледала как от небето се проронвали сребристи, бели снежинки, те танцували възторжено във въздуха и се радвали ...
В късните часове на нощта доктор Джекил сменяше снимката на ФБ профила си с тази на мистър Хайд...
Изживяваше много труден период от живота си - от милиардер се превърна в милионер...
Зъболекарски фолклор: Апетитът идва с ваденето...
Какво мога да кажа за първата си стихосбирка - на първо четене, вс ...
Когато бяха малки, децата прекарваха ваканциите при баба си. И колкото и нежни да бяха снахо-свекървенските чувства, радващи се на абсолютна взаимност, не мога да отрека, че баба им изигра огромна възпитателна роля. Чрез приказки тя учеше децата на житейските мъдрости. Някакви нейни си приказки. Фол ...
Суетата ми дръзко потропва на високите си токчета. Целува страстно отражението си по витрините. После замира, почти в транс, усетила внезапно топлите му устни върху челото си. Той е вятърът, прегърнал есенните листа в хладна феерия. Той е истината, проблясваща в очите ми след първата сълза. Той е то ...
Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...
Женя - една Божия милувка
Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя. Около мен имаше раз ...
Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...
Гора, дъжд, мирис на влага, есенна тежка зеленина, мека, пружинираща пръст под краката, около 2000 метра надморска височина, които се усещат заради по-острия студен въздух, който влиза в дробовете ти и те кара да издишаш пара. Завалява по-силно и се чудиш къде да се скриеш заедно с другаря до тебе. ...
Нощен живот
Всичко това се разказва за едно момиче. Момиче, което обича забавленията, алкохола, високите скорости, леките наркотици, скъпите дрехи, марковите обувки, богатите мъже и най-вече флиртовете и секса.
Всичко започна в училище. Класовете се променяха, а заедно с тях, и приятелите. Новите ù ...
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято е оная неопределена възраст на есента, която настъпва в различни периоди от живота ù. Понякога ще разпусне коси в нейната младост, друг път в зрелостта ù, но никога накрая на дните ù. За тогава то няма подходящи топли дрехи. Нещо повече – в края си циганското лято остав ...
ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...
Усмихни се въпреки всичко.
Усмихни се заради мен.
Куршумите вечно ще летят, но по тези, които бягат.
Гробищните порти ще чакат всички нас, но и там пътят се дели.
Понякога ще бъде трудно, всичкият този дъжд, в който всяка капка е страдание, но запази себе си и се усмихни. ...
2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - д ...
Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...
Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой... Ос ...
Благодаря на всички ви за отзивите и съветите! Ето го и продължението.
-------------------------------------------------------
- Че каква мистерия, бе момче, самo мистерии са ви на вас в главите на младите южняци.
На стария Будай Андрус изглежа му трябваше поне литър уиски, за да почне да се напива. ...
1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясн ...