Prosa

41,8 el resultado

Рико и Поничка 🇧🇬

Всичко стана за секунди, така че Поли, която беше разумен, но не много опитен шофьор, не успя да овладее колата. На платното изведнъж бе изскочил таралеж, буквално изскочил, защото тези бодливи гадинки са много чевръсти понякога, колкото и на някои хора да не им се вярва това.
Поли бе карала с шейсе ...
1.1K 2

Век след края 🇧🇬

Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...
1.4K 2

Любов под дъжда... 🇧🇬

Имаше дървета...
храсти...
и от онова шумолене типично за горите.
Привечер... може би към 9.
Хладно и се канеше да вали. ...
1.5K 3

Гъсето 🇧🇬

ГЪСЕТО
Винаги съм си мечтал да се пусна по главната, облечен с бял костюм, бяла риза, с бяла вратовръзка и бели обувки, и да водя за каишка едно гъсе, но не бяло, а от онези, дето им викат неми и са дребни, тумбести и с къси крака, и дето като вървят, се клатят и казват гъ-гъ-гъ, май някои им викат ...
939 10

Изкушена душа 🇧🇬

Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъглено ...
2K 1 42

Легендата за Непознатият Воин Глава 3 🇧🇬

Глава 3
Съдба
Ако човек е лишен от свободата си, той забравя кой всъщност е и защо всъщност живее. Хората, отричащи своята свобода, без значение колко са силни, не са нищо повече от нищожества, които следват сляпо правилата.
Урок без болка е безсмислен. Това е, защото никой не може да вземе без да п ...
927 1

Тя идваше само в сънищата му 🇧🇬

- Кажи ми го пак - прошепна той и зарови лице в гърдите ù.
- Обичам те! - прошепна тя, а той я притисна още по-силно към себе си... Лежаха така от часове, но не им омръзваше! И двамата не искаха това да свършва!
- И аз те обичам! - той вдигна глава и нежно допря устни до нейните, прокара пръсти през ...
1.2K 1

* * * 🇧🇬

Само Животът може да ни научи да живеем, така както само Смъртта може да ни научи да умираме!
808

Страх от страха 🇧🇬

СТРАХ ОТ СТРАХА
Тази история така ме разтърси, че и на, сега, като седнах да я пиша, козината ми настръхна.
След дълго отсъствие, за около месец се бях завърнал в страната и посетих университетското си градче. Беше ми хубаво от срещите с любими и не толкова любими преподаватели, с приятели, с врагов ...
1K 21

Час пик 🇧🇬

Клеча на една бабуна срещу "Търговската" и чакам автобуса в ранния следобед. В ръцете стискам допотопния фотоапарат от "Макдоналдс", подарен някога на сина и снимам, снимам. Ей така... значи, просто фасулска работа.
Първо изнервената редица автомобили, надуващи клаксони по шосето, забързани към нищо ...
1K 3

Гласни струни за милиони 🇧🇬

Марионела Тафраджийска тръшна вратата след себе си и се запъти към гарата. Пусто не видело се, защо трябва да ползвам мотрисата, като може да се метна на Форда, стар, но запазен, и да стигна до Университета. Ама на, да угодя на родителите. Това си мислеше Марионела и тътрузеше телесата си към мотрис ...
961 6

Среща 🇧🇬

Щях да я срещна най-накрая – онази жена, която бях мярнал за миг всред много други, онази жена, която привлече погледа ми като с магнит. Усетих онова рядко привличане - в рисунъка на лицето, като познат спомен, като разчитане на някакъв код, ясен само на двама ни. Копнеех да я видя отново, а сега ст ...
1.4K 3

Снежец 1 🇧🇬

Старицата се беше сгушила удобно на фотьойла, увита в пухкаво одеало. Годините я бяха смалили, посивили, усмирили. Седеше сега кротко и тихо. Гледаше през прозореца. Нощес духа бурен вятър и докара снежни облаци. Надвечер заваля. Заваля, за да открие сезона на зимата. Тих, лек снежец. Все едно, че п ...
817 5

Вълшебният дъб 🇧🇬

В един късен юлски следобед, уморен от монотонността на сивото ежедневие реших да потърся отмора в приятната компания на майката природа. За компания взех със себе си моето вярно куче Джек, на което също като на мен бе омръзнал животът в рамките на къщния двор. Само след няколко мига вече вървяхме п ...
876

Мъртвец 🇧🇬

Препоръчително е да не пътуваш с мъртвец. С живец! С живец пътувай. Раздай на всеки малко, за късмет и да си има. Да си го крие във вътрешния джоб. Няма вътрешен джоб ли? Да си направи! Да си пази живеца и да си пътува с него. А сам ли да пътува? Не, никога сам. Човек е сам твърде често. Започва да ...
732 1

Все някога 🇧🇬

Все някога ще загубиш надежда.
Все някога ще лежиш на пода в стаята си и няма да искаш да станеш.
Все някога ще мечтаеш да избягаш.
Все някога няма да искаш да се върнеш.
Все някога няма да намериш изход. ...
1K 2

Пътник в митологията - 5 част 🇧🇬

Нещо се случваше с Кракена. Сякаш някой го бутна или се блъсна в него. Лина и Макс се намериха повалени. Преди да успеят да се изправят втори трус ги запрати извън равновесие, но този път ги изстреля нагоре към кръглата уста на съществото. Тя се отвори и скоро мощна струя вода напълни тялото на Крак ...
1.1K 1

Нещо ново 🇧🇬

НЕЩО НОВО
Първа част
Самотата е келява история. Понеже сега съм сам, нямам с какво да ви се похваля, затова ще ви кажа как си представям промяната, която очаквам.
Сигурно не съм единственият. Със сигурност не съм единственият, но егото ми позволява да се мисля за изключителен случай.
Та, Тя! ...
637 1

Истински предсказател (пета глава) 🇧🇬

“Цялата картина бе толкова странна, че ми се струваше напълно нереална. По средата на стаята стоеше някакъв мъж. Целият бе облечен в черно, а на главата си имаше шапка, чиято козирка закриваше част от лицето му. Стоеше напълно неподвижно, загледан в нещо пред него и държеше на каишка някакво странно ...
1.1K 1

Ново начало 🇧🇬

Навън денят се пробуждаше. Въздухът бе влажен, а улиците осеяни с локви от среднощния дъжд. Хората предвидливо бяха взели чадъри и вървяха устремено. От време на време се чуваха клаксони и викове на минувачи, опръскани от преминаващите коли.
Предишния ден Сара бе взела и последния изпит. След като б ...
771

Прелестна любов (част 3) 🇧🇬

На голямото междучасие в петък попитах приятелите си дали знаят къде живее Селин.
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...
1K

Дясна Епиграма 🇧🇬

Дясното ни постави
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...
659

Духчето Гъделичко 🇧🇬

Духчето Гъделичко имаше странен характер и черно чувство за хумор, но не беше лошо по природа, поне така смяташе майка му, а майките ги разбират тези работи. Мнозина бяха на друго мнение, но може би защото бяха ставали обект на шегите му, които понякога бяха доста гаднички, меко казано.
Гъделичко об ...
964 2

♥Той♥ 🇧🇬

•Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в оч ...
2K

Думи I 🇧🇬

Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс ...
794

От дъното на душата ми 🇧🇬

Няма го само няколко дни, а вече ми липсва. Дори по-силно отколкото ми липсваше миналата година по това време. Като знам, че сме толкова далече, се чувствам толкова сама. Не мога да понасям и глупавия си егоизъм, че искам този мъж само за себе си. Не знам какво му е, не знам как се чувства, не знам ...
1K

Глътка нежност 🇧🇬

ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...
740 2

Певицата 🇧🇬

ПЕВИЦАТА
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...
1.1K

Съжалявам 🇧🇬

Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...
1.3K 2

Божият пратеник 🇧🇬

Мрачното и студено утро на септември тихо и неумолимо напомняше за неизбежната гостенка - есента. Сякаш за да подсили тези тъжни мисли, леко ромолеше ситен дъждец, чиито ситни капчици оросиха един малък прозорец на улица " Мир" в малкото градче Т. Зад този прозорец в лапите на самотата живееше млади ...
1.5K 5

Намиране (Из"Откровено за лудостта") 🇧🇬

Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...
1.1K 10

Провокирана провокация 🇧🇬

Провокирана провокация.
Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно ...
5.8K

Незабравимата Лейла – част втора ( Истината ) 🇧🇬

НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ВТОРА ( ИСТИНАТА)
Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.
Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли ...
1.4K 2

Дамите с предимство 🇧🇬

Повечето пациенти чакаха чинно реда си пред спешния кабинет на първия етаж. Е, имаше разбира се и такива, които небрежно се шмугваха по–напред, възползвайки се от разсеяността на тези преди тях. Често възникваха спорове за реда, но в някои моменти всички просто свеждаха примирено глави, както когато ...
3.6K 2 11

Приказка е! 🇧🇬

-Христо, сестра ти още ли пише във този дневник, откакто сте дошли не ми е обърнала изобщо внимание.Я ми донеси една чаша с вода и повикай сестра си тук.
-Добре бабо, ще я повикам.
Влязохме в стаята със сестра ми и оставих на масата чашата.
-Я ела тука малката.
Рая се доближи до баба. Баба извади ед ...
1.3K 2

Предателство от Враг не Съществува 🇧🇬

Кръвта ми вече забушува... усещам гнева ми как от мен излиза...
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)
1.1K 2

Спирачки за злобата няма! 🇧🇬

Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...
1.2K 2

Сега съм... вкъщи 🇧🇬

Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...
1.1K 2

Онази жена 🇧🇬

Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...
1.1K 5