Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Лилит 2 🇧🇬

Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...

snevra

Prosa » Relatos

2013-08-20T20:30:24+03:00 793 2

От другата страна (11) 🇧🇬

Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ...

kobra

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-20T16:37:27+03:00 1.2K

Капан от мисли 🇧🇬

Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-08-20T16:35:58+03:00 831

Пътник в митологията - 7 част 🇧🇬

Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...

Rumen-Velichkov

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-20T16:34:38+03:00 996 1

Къщата 🇧🇬

Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2013-08-20T16:28:45+03:00 1.3K 1

Ретро роман12 🇧🇬

Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-20T16:21:23+03:00 819

Страх от тъмното 🇧🇬

Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чу ...

xer0z

Prosa » Relatos

2013-08-19T02:50:28+03:00 1.3K

Това, което убива 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството – Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пр ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2013-08-18T22:57:17+03:00 1K 3

А дали е приказка... 🇧🇬

Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...

Sanvali

Prosa » Otros

2013-08-18T22:10:09+03:00 829 3

Мъжът-воин 🇧🇬

Мъжът трябва да бъде воин. Воин на честта, на светлината, на доброто.
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...

starkmaster

Prosa » Otros

2013-08-18T20:45:44+03:00 774 1

Истината... 🇧🇬

Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защо ...

dianjelly

Prosa

2013-08-18T01:04:25+03:00 826 9

Нахлуване в народното събрание 🇧🇬

Поредната нощ, в която имаше протест. Настъпи кулминационният момент. Гражданите, след като разбиха плътния полицейски кордон, нахлуха в сградата на Народното събрание. Като гледах кадрите по телевизията така бурно се зарадвах, сякаш бях спечелил голямата награда от международния конкурс за проект з ...

Armaga

Prosa » Relatos

2013-08-18T00:06:17+03:00 993

Упътването на хълцащата костенурка 🇧🇬

Когато стигна задъхан до плажа, Прилепът откри, че нещо никак не е наред. Слънцето заслепяваше очите му - а той никак не беше добре със зрението, пясъкът изгаряше нозете му, а крилете не го слушаха. Нуждаеше се от влага, сумрак и подслон. Той мразеше да напуска пещерата си, но поканата която получи ...

marinax

Prosa

2013-08-17T23:38:56+03:00 1.3K 4

От другата страна (10) 🇧🇬

-Имаме предварително заключение от патолога.
Следователят вдигна глава от тънката папка в ръцете си. В стаята бе влязла дребна русокоса жена в бяла риза, понесла сноп документи. Тридесетина годишна, остроноса и слаба.
-Какво казва?
-Смърт от кръвозагуба-сякаш нямаше да се досетим-усмихна се накриво. ...

kobra

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-17T23:33:25+03:00 1.1K 1

Чушкопекът 🇧🇬

ЧУШКОПЕКЪТ
Пацу (Пламен) и Вальо Гайката си викат баджанаци, но жените им не са сестри. Викат си и „братчед”, ама от един километър си личи че не са роднини, щото Пацу е левент и в алаброса му могат се изгуби цяло стадо мравки, а Гайката е дребен и тантурест и с прическата отдавна няма проблеми. Ина ...

lordly

Prosa » De humor

2013-08-17T17:20:00+03:00 1.1K 21

... 🇧🇬

- Хей, дай ми я!
- Няма! - каза тя, нацупвайки устни.
Те бяха на пода, в неговата стая.
- Изглеждал си толкова сладък! И опасен - това са очи на дявол! - засмя се тя.
- Мисля, че трябва да престанем с това. Нямаме ли домашно по алгебра? ...

petq95

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-08-17T17:12:40+03:00 828 2

Феята от призрачната яхта 🇧🇬

ФЕЯТА ОТ ПРИЗРАЧНАТА ЯХТА
Само на няколко километра от града, в подножието на неголеми хълмове се намира един от най-красивите и екзотични плажове в района. Това е наистина природен феномен в които има на едно място гора, широка плажна ивица и море.
Тук се намираха няколко къмпинга, които туристите ...

sav11

Prosa » Relatos

2013-08-16T21:23:30+03:00 847 2

От другата страна (9) 🇧🇬

Вече нямаше значение дали ще го търсят или не. Нямаше представа какво е станало с Джейн, с нападателите му, какво е положението в колежа или в болницата. Беше толкова странно и влудяващо, че може просто да изчезне и дори да го открият, той няма да бъде тук. Не и истински.Мисълта го караше да изтръпв ...

kobra

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-16T21:09:48+03:00 1.1K

Да изпушим по една цигара 🇧🇬

Навеждам се! Присядам на каменната плоча, макар и нагрята от слънцето, чувствам я някак студена.
Запалвам ритуалната цигара и в пръстта забивам една и за теб! Ти много ги обичаше!
И двамата пушим, и мълчим!
"Добре съм" (мисля на ум). “Добре съм”, казвам и на глас! Но и в двата случая си ме чул, аз з ...

estrellaangel

Prosa

2013-08-16T20:42:17+03:00 1.5K 19

Мисли на червен светофар 🇧🇬

МИСЛИ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата т ...

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-08-16T20:39:10+03:00 1.3K 4

Легенда за звяра 🇧🇬

Запя нощната си песен в натежелите от мрак клони славеят, совата посипа праха на сънищата от сивите си криле, изплетоха прилепи тънката паяжина на слепите пътища на сърцата и тогава от бездната на времето дочух гласа на Разказвача на приказки. Разказвача на приказки с коси по-бели от забравата и гла ...

cherneff

Prosa » Cuentos y obras para niños

2013-08-16T20:31:30+03:00 1.8K 2

Пазаруването 🇧🇬

Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоро ...

dinko1963

Prosa » Relatos

2013-08-16T20:14:25+03:00 751 5

Моето царство 🇧🇬

Ах, прекрасно царство на летата! С тези думи те приветства всеки твой достоен гост, щом види твоите порти.
Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.
Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш ...

iana900

Prosa » Otros

2013-08-16T20:01:41+03:00 859

Полет или безумно падане 🇧🇬

Едно, две, хвърлих се преди да преброя до три. Този път затворих и очи, може би това ме спря да се отдръпна. Все още не съм чула удар или плясък, явно все още пътува.. душата ми, изпратих я сама. По-точно сама се хвърли в неизвестното, без дори да ме предупреди. Лети, мога да усетя свистящия вятър. ...

лия

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-08-15T23:40:10+03:00 991

Страст 🇧🇬

СТРАСТ
Последният разказ трябваше да е последен, но като ти се навират разни сюжети, иди че не пиши!
*
Облачно беше и имаше вълнение, та затова реших че ще мога да се усамотя на Стария плаж, зад някоя дюна с книжка в ръка, но не би...
Тъкмо съм се захлупил по корем и зачел, и шум от издънено гърне м ...

lordly

Prosa » Relatos

2013-08-15T23:32:54+03:00 1K 5

От другата страна (8) 🇧🇬

-Госпожо Конъли, трябва да говорим със сина ви. Незабавно.
Следователят беше среден на ръст със сако и риза, провесил служебната си карта на врата. Зад гърба му стояха двама униформени. Единият бе дребен, понатежал тъмнокож мъж с малки очи. Униформата винаги ги прави да изглеждат по-внушителни, отко ...

kobra

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-15T23:10:42+03:00 1.4K

Чико Чиков прави революция 2 🇧🇬

Чико Чиков прави революция
/продължение/
Землянката стана негов дом. Пешо Шмайзера – пръв приятел, а цицата на Манка източник на революционен патос. Животът в отряда му напомняше за неговото детство. Живот сред природата, законите на стадото, йерархията в общественото устройство, всичко беше едно къ ...

gudman

Prosa » De humor

2013-08-15T21:00:58+03:00 1.1K 1 2

Историята на Мария 🇧🇬

- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голям ...

suleimo

Prosa » Relatos

2013-08-15T18:46:19+03:00 2.3K 67

Чико Чиков прави революция 🇧🇬

ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С оп ...

gudman

Prosa » De humor

2013-08-15T03:55:52+03:00 1.6K 1 4

Разковани дъски - 34 и 35 🇧🇬

Част 34
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-08-14T19:42:14+03:00 1.6K 13

Дефицитът 🇧🇬

ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...

dinko1963

Prosa » Relatos

2013-08-14T19:13:24+03:00 680 2

Сън 🇧🇬

Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие ...

petenceto_vt

Prosa » Otros

2013-08-14T18:53:08+03:00 1.1K

Приказка за дървото и още нещо 🇧🇬

- Дядо, разкажи ми приказка преди да заспя.
- Не си ли вече голям за приказки, Мика, не ти ли омръзнаха?
- Голям съм, дядо, затова ми разкажи нещо за пораснали.
- Да видим, нещо за пораснали...
Случи се преди петдесет години, тогава бях на дванадесет. Ваканцията бе започнала и аз имах три месеца, ко ...

Teddy-ST

Prosa » Relatos

2013-08-14T00:34:01+03:00 2.1K

Истински предсказател (шеста глава) 🇧🇬

“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...

Siada

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2013-08-14T00:17:51+03:00 1.2K 1

Не исках днес да се буди денят 🇧🇬

Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поем ...

Zlatka`

Prosa

2013-08-13T23:37:14+03:00 1K 2

Туй нищо ней 🇧🇬

ТУЙ НИЩО НЕЙ
Не съм аз нито претенциозен, нито префърцунен, нито пък се правя на такъв, но чуя ли някой на масата да рече „туй нищо ней”, грабвам си шапката и се изнасям, дорде не е станало късно. Вий ако искате си стойте, стойте си и си ги мерете, а аз не че нямам какво да извадя, ама нейсе, нали и ...

lordly

Prosa » De humor

2013-08-13T20:51:07+03:00 825 6

Простички мисли на един обикновен човек - 4 🇧🇬

Душата ми не е таксиметрова компания, която ще Ви разведе от точка А до точка В. Нито увеселително влакче, което ще качи адреналина Ви в гърлото, заедно със стомашния сок. Не е и нова версия на "Титаник", който потъва непрекъснато до заснемането на перфектния дубъл. Душата ми, не е "Кен лий" от естр ...

muhaninja

Prosa » Otros

2013-08-13T20:06:29+03:00 1.4K 16

Любов и ужас. Сан Франциско (част 2-4) 🇧🇬

Част 2
- Добре.- бе единственото, което излезе от устата на Адам. Той запали двигателя на колата и тръгна към южната част на Сан Франциско.
Пейзажът от двете страни на колата бе един и същ и независимо колко напредвахме си оставаше все така еднообразен. Къщи. Отляво къщи. Отдясно къщи. Имах чувствот ...

WithoutFace

Prosa

2013-08-13T19:55:57+03:00 727 1

От другата страна (7) 🇧🇬

Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...

kobra

Prosa » Novelas y novelas cortas

2013-08-13T19:49:58+03:00 1.1K

Посвещение 🇧🇬

Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...

snevra

Prosa » Relatos

2013-08-13T19:45:23+03:00 871 8