Prosa

41,8 el resultado

Бягството на просяка 🇧🇬

Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...
2.6K 6

Мадригал 🇧🇬

Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...
852

1:17 AM 🇧🇬

Когато видиш истинската страна на човек,
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...
867

Двамата и после 🇧🇬

Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...
1.2K 1

Депресия 🇧🇬

Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...
911 2

МП* 2012 🇧🇬

От Човешки индивид
номер 44083
адрес: Планета Земя
До следващия по длъжност
за изпълнение на мисията. ...
1.9K 29

Краставици, корнишони и други характерни за Месопотамия ландшафти 🇧🇬

Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отв ...
877 1

Дали ще ме видиш? 🇧🇬

Тъмна нощ. Тъмна улица. Черна кал. Ти вървиш. Сляп за всичко. Чувстваш само собствената си болка. Къде си сега? Има само тишина и болка.
Боя се - от себе си или от теб? Какво да правя? Действителност или поредният лош сън?
Имам една минута да помисля за живота си.
Ти не си тук, аз отново съм сама, к ...
1.3K

Пейка в парка 🇧🇬

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена пейка в градския парк като много други тук. Такива като мен има в целия град, а и в целия свят, предполагам. Толкова отдавна вече стоя тук, че дори не си спомням кога ме поставиха, някъде към средата на миналия век, може би. Толкова на ...
1.3K 7

Ирония на мълчанието 🇧🇬

Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
1.4K 6

Такава му е природата 🇧🇬

- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е поводът?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е ...
1.2K 4

Затворническа орисия 🇧🇬

Имало едно време един затворник... Той отдавна се отказал да вярва в приказки, понеже суровостта на живота го отрезвила рязко като удряне с огромна буца лед по главата, но... не знаел какво му е приготвила любовта. Казвал се Георги. Този затворник имал момиче на мечтите си. Усмивката ù била по-ценна ...
667 2

Ловецът на охлюви 🇧🇬

Бях усетил мириса на цъфтящите череши, когато отново го видях. Вече две седмици всяка сутрин крачи запъхтян край реката с тояга в ръка. Избуялата коприва жули и през шушляковия му мръсен анцуг, с който не се разделя. Старите му маратонки са спечени от кал, защо ли да ги чисти, като на другия ден ще ...
1.3K 1

Софийска сага 8 🇧🇬

Софийска сага 8
Глава шеста
Първият сняг беше паднал още по средата на Ноември. Натрупа доста, но не остана дълго. Заваля дъжд и снегът се стопи като захарен памук. Улиците се превърнаха в локви. Небето потъмня и стана оловно сиво. Вятърът гонеше дъждовните облаци, но те като че ли напук се връщаха ...
1.1K 3

Сън 🇧🇬

Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...
1.5K 1

За кучетата и хората - Xeкmop 🇧🇬

В безмълвието на утринта мъглата изглеждаше мистично. Павел поглади костюма си и се загледа – тролеят идваше.
Щеше даже да подрани за интервюто. Нищо, тъкмо ще направи по-добро впечатление, макар че едва ли бе от значение. Беше говорил с подшефа, бивш негов съученик, че има още двама кандидати, но п ...
851 1

Триград 🇧🇬

След целодневния преход в планината вече най-накрая бяхме в Триград. Умората не попречи на желанието ни да се полюбуваме на това градче, така скътано в полите на красивите Родопи. Макар да се бе мръкнало, юлската жега не позволяваше да носим нещо повече от къси дрехи и усмивки по лицата. И така, съб ...
1K 2

За любовта 🇧🇬

За любовта
Вятърът беснееше и черните облаци бушуваха в небето. Диви светкавици го раздеряха, лееше се дъжд. Градушка като орехи се сипеше. Селяните се кръстеха мълком и молеха Бога да се смили над тях, над реколтата им - иначе глад. Вихрушката не спираше. Чу се писък и една жена се втурна в дъжда - ...
1.4K 15

Това е 🇧🇬

Да желаеш морфин - това е. Да желаеш куршум - това е. Да желаеш да ухаеш на смърт - това е. Това са опциите. Голяма маса и само това има на нея. Жалко, че не е стъклена, за да се уплаша от вълнението, с което гледам всичко това. Дървена е. Не е ли странно? Живееш в дървена къща, на дървена маса е см ...
733

До Него 🇧🇬

Здравей, помниш ли ме? Момичето, което винаги се държеше добре с теб, беше мила и нежна, и срамежлива (както веднъж ти каза)... Помниш ли онова момиче, което засияваше, когато те виждаше, а когато я даряваше с усмивка и минимално внимание, беше най-щастливото необвързано момиче в целия свят. Знаеш л ...
1.3K

Нож в джоба 🇧🇬

София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набав ...
1K

Секунда след дванайсет 🇧🇬

Целият ни род смяташе чичо ми за странна птица. Не го казваха директно, но по роднински събирания говореха за него полугласно и с известно снизхождение, както се говори за човек, който не е съвсем с всичкия си.
Беше часовникар и живееше сам. Когато бях малък, често се отбивах в ателието му, харесваш ...
1.1K 1

Тайната рецепта 🇧🇬

ЧАСТ ПЪРВА
Първа глава
Събранието на Пазителите на тайните току-що започна. Точка първа и единствена в дневния ред гласеше: „Преместване на тайната рецепта на Кола-Мола на друго тайно място”. Самите Пазители съзнаваха важността на това събитие и седяха, потънали в размишления, в удобните си столове, ...
1.5K

Герой 🇧🇬

Валеше проливен дъжд. Калдъръменият път, наводнен, се беше напълнил с кал и конят ми бавно и несигурно напредваше. Проклетото време винаги се разваля точно в най-неподходящия момент и усещах това с пълна сила, дока-то навлизах в Елантрис на фона на залязващото слънце. Добре че беше пла-щът да пази б ...
667 1 2

Не желание 🇧🇬

1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...
1.1K

Няма любов без препятствия (новела) 🇧🇬

Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнол ...
1.3K 2

Такъв е животът 🇧🇬

Израстваме с красивите приказки за принцове и принцеси, където принцесата се омъжва за принца, добрият побеждава лошия и всички заживели щастливо до края на дните си. Четем и гледаме филми, в които любовта се среща на всеки метър. Но никой не ни предупреждава, че в животът всъщност е много по-различ ...
1.1K 1

Няма нищо друго като погребение, което да те накара да се чувстваш жив - 7-ма част 🇧🇬

Известно време стояхме прегърнати, докато не усетихме, че започва да вали. Забързахме към мотара. После се качихме на него и потеглихме с надеждата, че ще изпреварим дъжда. Но, уви, не успяхме. Заваля като из ведно. Стотици литри вода се изсипаха от небето за секунди. Наложи се да спрем в едно крайп ...
763

Лала 🇧🇬

Ах, колко хубаво е да си ЛАЛА и да яхаш метлата като Хала.
И под топлите завивки да се гушкаш с малкото дете.
По нослето да целуваш малкото лице.
Под очите да бършеш чистите сълзи.
Да, аз съм ЛАЛА Горда и Щастлива. ...
809

Из мъртвите сибирски полета 🇧🇬

ИЗ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА
Телефонът …
Познат мъжки глас пита:
- Можеш ли да прескочиш до тук?
Опитах се да увъртам, но…: ...
1.3K 1

Мозъчно вцепеняване 🇧🇬

Деца на родители алкохолици, или поне единият е такъв; на агресивни родители, или поне единият е такъв; на родители "големи деца" и много други такива примери. И кой страда най-много? Децата им! Поколението! Тези, които ще променят бъдещето... Тези деца са повредени, макар че някои успяват да прогре ...
810

Тайната на гигантския скелет - 19 🇧🇬

- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
1.1K

Трябва да стигна навреме 🇧🇬

Стоя на спирката и чакам 136 да дойде. Чакам 15 минути. Цигара и половина мое време. Мерилото на дните ми. Артистите го мразят, защото им поставя срокове и граници. Аз го понасям, защото въвежда ред сред задълженията ми - закуска, работа, обяд, работа, вечеря, работа. Последната работа годеницата ми ...
807 1

Среща 🇧🇬

В стаята още не беше чак толкова тъмно, че да се размиват контурите на предметите, затова, когато циганчето се обърна, видя ясно изрязана на фона на стената стилната ù женска фигура. Моментално поиска да светне и вълнение се вдигна в гърлото му, та изхъмка, но тя препречи пътя му към електрическия к ...
1.7K 1

Софийска сага 7 🇧🇬

Софийска сага 7
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...
1K

Разковани дъски -10 🇧🇬

Не е толкова важно Силата да е с Теб, а акъла!
Нищо не знам. Но го знам до съвършенство!
Ако всички мъже изпратят жените си на самотен остров, то той вероятно ще се нарича "Островът на съкровищата"
Казах, че ще пропиша, а не, че ще пропищя...
Нямам думи! И то какви! ...
1.7K 11

И по цигулката се стичаше кръвта му 🇧🇬

- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...
1.3K 12

За кучетата и хората - Хъмфри 🇧🇬

Бабата въздъхна. Знаеше, че краят е близо, усещаше го. Чудеше се, какво ще прави с верния си приятел Хъмфри. Той, сякаш почувствал тревогата ù, се сгуши в леглото до нея. По телевиязията имаше детски концерт с Коледни песнички. Баба Василка се унесе и заспа.
Линейката забоксува в преспите. След няко ...
927

Нека ти разкажа (eros story) 🇧🇬

… Помня погледа в очите ти – една небивала страст, която струеше от блатистия им цвят и накъдрените ти от желание вежди. Помня още розовия профил на устните ти, леко отворени, и блясъка на посребрените ти слепоочия. Помня онзи миг, така, сякаш бе вчера и ме изпълват едни талази от странни вълни, едн ...
1.9K

Начало преди началото на бъдещата ми книга 🇧🇬

Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...
1.1K 3