Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Торнадо от светлина 🇧🇬

„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1K 1

Доган - глава тридесет и втора - Аерат-аерал 🇧🇬

Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

Старецът и момчето 🇧🇬

Старецът и момчето
Старецът сложи в найлоновата торбичка направлението от личния лекар и папката с документи, касаещи здравето му, грабна бастуна, който помагаше на болните му крака, и се запъти към болницата на преглед от невролог.
Парите от жалката пенсия не му позволяваха дори да помисли за такси ...

petertpetrov

Prosa » Relatos

1.2K

Тераса 🇧🇬

- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремгл ...

without_a_definition

Prosa

853 2

В един есенен ден край шосето. 🇧🇬

През завесите се процеждаше студена светлина, а от пътя продължаваше да се чува ромоленето на дъжда. От няколко дни не беше спирало да вали, но сега беше доста приятно. Стояхме вкъщи и си почивахме. Бялата ѝ кожа имаше същия израз като времето навън – някак твърде спокойна за бурята, която бушува въ ...

Frisco

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.8K 3

Ради 🇧🇬

В "Кайлъка" всички го познават. Обичат усмивката му. Сутрин, когато се разхождат, я търсят с очи. Често се отклоняват от своята алея, за да минат близо до нея. Да усетят слънчевите вибрации на вятъра в гравитационното ù поле. Да отпият светлина от свенливите ъгълчета и заредят сърцата и душите си с ...

ria

Prosa » Relatos

2.1K 10

Маската 🇧🇬

- Ти си в депресия! Защо не си признаеш?!
Лицето без грим, подпухнало от неспокоен сън, издаваше вътрешното нестабилно настроение. За първи път, след толкова време, косата се диплеше на изтощени от боядисване и изправяне къдрици. Само очите гледаха в същия цвят -светлокафяви зрънца на недоизпечено к ...

nigyar

Prosa » Relatos

2.4K 1 7

Тайната 🇧🇬

ТАЙНАТА
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид. ...

D2345678

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

900

Тертер от Диводедково VI 🇧🇬

Никога не беше подозирал, че дядо му си е водил дневник. Често го беше виждал да рисува, замечтан, потънал в себе си. Тогава и да го попиташе за нещо, старият човек сякаш не чуваше. В такъв момент Тертер имаше чувството, че горящите му очи са проникнали в дълбините на неизвестен свят, за да го изсле ...

Eia

Prosa » Relatos

1.1K 12

Страст! 🇧🇬

Каква поема, какъв цитат.
От книга преписано или от тебе назаем взет.
Каква ирония, какъв копнеж.
Нима е страст или някакъв бодеж.
За писател ли не ставам, или за критик. ...

fenikss

Prosa

888

Доган - глава тридесет и първа - След пожара 🇧🇬

Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Писмо до теб, Самота! 🇧🇬

Здравей, Самота, отново съм аз!
Как си, добре ли я караш?
Аз съм щастлив, намерих си другар. Споделя моите мечти, изслушва ме внимателно и се разхождаме с часове под мъдрото слънце. Казва се Сянка, но аз го наричам "приятелю", защото винаги е до мен. Вечер го изпращам със залеза, изчезва по задачи, ...

EnigmaLibra

Prosa » Cartas

1.9K 5

Идеалният вариант 🇧🇬

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...

hristam

Prosa » Relatos

1.1K 5

Тотка 🇧🇬

Това е една притча за днешното възпитание на не малка част от младото поколение, като се започне от вкъщи, мине се през училището и се излезе на улицата, където трябва да избираш посока за собствения си живот.
-----------------------------------------------------------------------------------------
...

Daytona

Prosa

1.6K 3

Сърцеразбивачо 🇧🇬

Скъпи сърцеразбивачо,
Пиша и изтривам.. Задрасквам и отново... Отново се намирам там, откъдето започнах. Все още съм изплашена от това, че чувствата ми не бяха достатъчни за теб, за мен, за двама ни. Изплашена съм, че не ми остана нищо, защото сърцето ми ти даде всичко. То беше прекалено крехко и сл ...

bubble-pink

Prosa » Cartas

1.7K 2

Доган - дескрипция шеста - Северите 🇧🇬

В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Софийска сага 28 🇧🇬

Софийска сага 28
Глава двадесет и пета
Монлюсон беше малко средновековно градче. Благодарение на намиращите се наблизо каменовъглени мини, беше познало разцвет и благополучие. Между двете световни войни беше се развивало с бързи темпове, достигайки почти 65-70 хиляди жители. Но след последната война ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 2

Загадъчната пейка и старият орех 🇧🇬

ЗАГАДЪЧНАТА ПЕЙКА И СТАРИЯТ ОРЕХ
Тази пейка вече я няма. И никой не знае какво е станало с нея. Дали е стоплила нечий гръб през някоя немилостива зима, дали е сварила някоя вкусна агнешка супичка около някой Гергьовден, дали е прогнила от продължителните есенни дъждове и мъгли – захвърлена, изпочупе ...

purko59

Prosa » Relatos

1.2K 10

Така ми се иска да съм лимон! 🇧🇬

Толкова много цветя... Цветя, цветя, цветя... Побърквам се, ама искам още! Да, те са специалните в случай, на кой му пука за мене? Гледам ги, а те едни такива... шарени. Ау, искам да ми е сиво, да ми е мрачно, да вали, да има мъгла и луд с брадва. И ти да пищиш, защото те е страх! Не знам от кого тр ...

DarkRider

Prosa

1.4K 3

Момичето на татко 🇧🇬

Шофираше без почивка вече повече от четири часа. Като включим и непрекъснатото каране по гръцките магистрали, които гъмжаха от ченгета заради поредната стачка, бай Никола беше зад волана вече почти половин денонощие.
Бай Никола беше стар тираджия и знаеше наизуст всички пътни маршрути, затова още що ...

Becks

Prosa » Relatos

8.6K 4

Отложената благодарност 🇧🇬

Видях ги, бяха дълго време в параклиса. Младо момиче и жена на средна възраст, струпали около себе си доста багаж. Вече бях ги забравил, когато гласът на момичето ме извади от унеса, не мислех за нищо в този горещ августовски ден.
- Може ли да си оставим куфарите при вас? За десетина минути.
От поло ...

lubara

Prosa » Relatos

1.3K

(не ми се спи) 🇧🇬

...решавам още малко да помисля... макар че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с Хераклит - всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен по ...

SunnyLove

Prosa » Otros

965 2

Драмата на един Нарцис 🇧🇬

Като всеки един дълбоко уважаващ себе си Нарцис, в дома си той имаше много огледала. Беше много красив, най-вече в собствените си очи и изключително талантлив, тъй като нещата, които правеше, според него, бяха най-добри. Освен това си имаше и задължителния набор от ласкатели. Хора, които той някак с ...

contessa

Prosa » Relatos

989 1 12

Слънчогледово 🇧🇬

- Какво си мислиш, като гледаш тези слънчогледи?
- Какво бих могла да си мисля, дядо? Това са просто цветя. Освен това... погледни ги, клюмнали, изкривени и грозни.
- Но, Сюзън, мила, не говори така! Те не са просто цветя, както ти не си просто момиче. Всъщност много си приличате! Те се нуждаят от с ...

magiq_bs

Prosa

1.1K 1

Мост 🇧🇬

07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...

boro^man

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.7K

Лешник 🇧🇬

Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...

nigyar

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 7

Живот, изпълнен с промени 🇧🇬

В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...

MichaelWolf

Prosa » Otros

574

Няколко епиграми 🇧🇬

1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...

Hekredel

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

756 3

Доган - ретроспекция трета - Захапката на спомените 🇧🇬

Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...

icohim

Prosa

1.4K

Когато Олимп осъмна в пламъци 🇧🇬

Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изпле ...

contessa

Prosa » Relatos

884 5

До мен самата... 🇧🇬

Гняв, пазен вътре в теб,
изразен в рими... друг начин няма...
За любовта, която тайно мечтаеш,
са ти нужни двама.
Стената ти пълна с песни, ...

pepe-lqnka

Prosa » Cartas

1.3K

Разковани дъски - 12 🇧🇬

Мога само да поздравя нашите олимпийци за това, че не се поддадоха на изкушението и не посегнаха нито веднъж към златото!
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

4.8K 12

Най-хубавите неща в живота ми 🇧🇬

Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента ...

Dealux

Prosa

1.2K 2

Кутийката на Беловласия 🇧🇬

Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...

dimitrina-sabcheva

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K

Птици 🇧🇬

ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...

irena-docheva

Prosa » Relatos

1.2K 2

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата 🇧🇬

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Участникът с кръглата шапка 🇧🇬

(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...

radi.

Prosa » Relatos

1K 7

Писмо от пеперудения рай 🇧🇬

Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...

aika

Prosa » Cartas

1.1K

Агония 🇧🇬

Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...

viki-dimitrova

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 1 2

Все пак обичаш някого, нали? 🇧🇬

Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...

sav11

Prosa » Relatos

939 5

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Торнадо от светлина 🇧🇬

Доган - глава тридесет и втора - Аерат-аерал 🇧🇬

Старецът и момчето 🇧🇬

Тераса 🇧🇬

В един есенен ден край шосето. 🇧🇬

Ради 🇧🇬

Маската 🇧🇬

Тайната 🇧🇬

Тертер от Диводедково VI 🇧🇬

Страст! 🇧🇬

Доган - глава тридесет и първа - След пожара 🇧🇬

Писмо до теб, Самота! 🇧🇬

Идеалният вариант 🇧🇬

Тотка 🇧🇬

Сърцеразбивачо 🇧🇬

Доган - дескрипция шеста - Северите 🇧🇬

Софийска сага 28 🇧🇬

Загадъчната пейка и старият орех 🇧🇬

Така ми се иска да съм лимон! 🇧🇬

Момичето на татко 🇧🇬

Отложената благодарност 🇧🇬

(не ми се спи) 🇧🇬

Драмата на един Нарцис 🇧🇬

Слънчогледово 🇧🇬

Мост 🇧🇬

Лешник 🇧🇬

Живот, изпълнен с промени 🇧🇬

Няколко епиграми 🇧🇬

Доган - ретроспекция трета - Захапката на спомените 🇧🇬

Когато Олимп осъмна в пламъци 🇧🇬

До мен самата... 🇧🇬

Разковани дъски - 12 🇧🇬

Най-хубавите неща в живота ми 🇧🇬

Кутийката на Беловласия 🇧🇬

Птици 🇧🇬

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата 🇧🇬

Участникът с кръглата шапка 🇧🇬

Писмо от пеперудения рай 🇧🇬

Агония 🇧🇬

Все пак обичаш някого, нали? 🇧🇬

Cola