Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Какво или кой ще ни раздели? 🇧🇬

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...

ville_valo_brc

Prosa » Otros

1.2K

Есенна любов 🇧🇬

Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...

Belisima9

Prosa » Cartas

1.4K 1

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол. 🇧🇬

Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...

l1l1th

Prosa

660 2

Времената бяха различни 🇧🇬

Тя изпитваше носталгия, чувство за вина, мъчеха я спомени. Какво се случи? Тя ли се промени, или светът озлобя? Може би и двете... Всичко беше някак сиво: сив град, сиви хора, сиви мечти. Всеки преследваше някаква цел, а тя седеше безцелно в средата на кръговрата и чакаше... Чакаше нещо да се промен ...

heliclosethedoor

Prosa » Relatos

886

Болка с дъх на любов 🇧🇬

Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...

ivetoo90

Prosa » Otros

1.1K

Червена рокля 🇧🇬

Червена рокля
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...

ljubomira

Prosa » Otros

1.5K 5

Сашо Майстора 🇧🇬

САШО МАЙСТОРА
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, к ...

purko59

Prosa » Relatos

968 4

Тайният живот на никому известния някой си 2 🇧🇬

2
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...

ivankovich

Prosa » De humor

1.1K

Нечий глас ме сепва 🇧🇬

Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K

Синият куфар 🇧🇬

Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...

nigyar

Prosa » Relatos

1.4K 6

Да срещнеш любовта 🇧🇬

Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден с ...

hristam

Prosa » Relatos

1.4K 8

Време на буря (2) 🇧🇬

2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...

moody

Prosa

873

Безпорядъци... 🇧🇬

Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че ня ...

idioticD

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K

Родът - част трета 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...

chergligan

Prosa » Otros

1.2K 2

Стъпала 🇧🇬

Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...

Раш

Prosa » Relatos

1.4K 4

Избягалото лозе 🇧🇬

Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...

alkaltchev

Prosa » Relatos

1.2K 5

Нощни писма до другото ми аз 🇧🇬

03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...

blackend92

Prosa » Otros

762

Изгнилата ябълка 🇧🇬

Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...

nigyar

Prosa » Relatos

1.5K 7

Един необикновен съквартирант 🇧🇬

Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше с ...

wolf-soul

Prosa » Relatos

868

Андерсен в Дрезден 🇧🇬

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

l1l1th

Prosa » Relatos

963 3

За няколко оправдания повече 🇧🇬

Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единст ...

moody

Prosa » Relatos

1K 2

Изгубена в любовта... 🇧🇬

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...

elenasim1

Prosa

1.8K 29

Самотната пейка 🇧🇬

Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...

simona-varbanova

Prosa » Relatos

1K 2

Господ да ми е на помощ (Той) 🇧🇬

Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...

hristam

Prosa » Relatos

1K 1

Днес е празник 🇧🇬

- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...

nigyar

Prosa » Relatos

1.2K 5

Наказание от съдбата! 🇧🇬

Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...

Къдравиа

Prosa » Cartas

1.5K 2

Летни нощи и дни. Take1 🇧🇬

Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...

Deadwing

Prosa

861

I am only a man in the white sheet 🇧🇬

I am only a man in the white sheet
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...

turnedandtwisted

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

816

Такси 🇧🇬

-Такси!
Ясемин сгъна набързо чадъра и седна на задната седалка в колата. Студеният дъжд бе намокрил шлифера и панталоните ù. Младата жена, без да поглежда към шофьора на таксито, каза да кара към Авджълар.
Бе 8 вечерта, целият октомври бе дъждовен и студен, което правеше Истанбул нетърпим с мрачните ...

nigyar

Prosa » Relatos

2.5K 6

Родът - част втора 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част втора
***
Михал(Марчо), син на Костадин от някакво малко селце около град Мустафа паша (днес Свиленград), е по прашните пътища на Румелия с кърджалийска дружина. Робът е разкършил плещи и потърсил простор. Но къде има простор в тази робска земя? Са ...

chergligan

Prosa

1.3K 2

Желанието... 🇧🇬

Усети кожата гладка и стегната... гърдите се повдигаха с всяко вдишване и издишване. Те също бяха стегнати въпреки... годините и издишванията между тях. Той я огледа, стоейки наблизо, несмеейки да я доближи. Струваше му се твърде далечна, твърде силна, твърде голяма, твърде страшна... въпреки желани ...

Belisima9

Prosa » Cartas

1.5K 4

Време на буря (1) 🇧🇬

Власт, пари и огън
Момчето спеше дълбоко. Умря в съня си, бързо и безболезнено, Дек все пак не беше чудовище. Парите бяха добри, което напоследък си беше рядкост. Бързо и безболезнено. Така умря момчето, така умря последният наследник на трона на Ардорн. Кралят лежеше в гроба, а щяха да минат седмиц ...

moody

Prosa

889 1

Съдникът 🇧🇬

Сама си, а навън вали...Чуваш как, подобно на мечтите ти в суровата реалност, капките небесни сълзи се разбиват в прозореца на мрачната ти стая, без да достигнат до теб. И пак си сама. Пак те боли и пак си се вкопчила с последни сили в онзи далечен и мъгляв спомен от "щастливото време", но и той ням ...

EternalSunshine

Prosa » Relatos

643

Родът 🇧🇬

Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...

chergligan

Prosa » Otros

1.3K 3

Всичките се хилеха просташки 🇧🇬

Всичките се хилеха просташки. Естествените хора с поведение май че се давят в басейна на съседите, но като гледам и на тях не им пука за развинтената фантазия на всичките претръпнали и уморени мозъци, загубили всичките си качества, но не и умението да чувстват дебелите си портфейли в задните си джоб ...

kefor

Prosa

1.1K

Картина 🇧🇬

Нарисувах ти картина с мисъл за двамина
Оцветих я в спомени сърдечни
Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното
Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице
От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни ...

fenikss

Prosa

1.1K 1

Навици 🇧🇬

Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

1K

Лудост 🇧🇬

Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те бол ...

EternalSunshine

Prosa

783 3

Вехтошарят 🇧🇬

- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...

Donsky

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K 1 6

Мечтата... 🇧🇬

Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...

Belisima9

Prosa » Cartas

1.7K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Какво или кой ще ни раздели? 🇧🇬

Есенна любов 🇧🇬

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол. 🇧🇬

Времената бяха различни 🇧🇬

Болка с дъх на любов 🇧🇬

Червена рокля 🇧🇬

Сашо Майстора 🇧🇬

Тайният живот на никому известния някой си 2 🇧🇬

Нечий глас ме сепва 🇧🇬

Синият куфар 🇧🇬

Да срещнеш любовта 🇧🇬

Време на буря (2) 🇧🇬

Безпорядъци... 🇧🇬

Родът - част трета 🇧🇬

Стъпала 🇧🇬

Избягалото лозе 🇧🇬

Нощни писма до другото ми аз 🇧🇬

Изгнилата ябълка 🇧🇬

Един необикновен съквартирант 🇧🇬

Андерсен в Дрезден 🇧🇬

За няколко оправдания повече 🇧🇬

Изгубена в любовта... 🇧🇬

Самотната пейка 🇧🇬

Господ да ми е на помощ (Той) 🇧🇬

Днес е празник 🇧🇬

Наказание от съдбата! 🇧🇬

Летни нощи и дни. Take1 🇧🇬

I am only a man in the white sheet 🇧🇬

Такси 🇧🇬

Родът - част втора 🇧🇬

Желанието... 🇧🇬

Време на буря (1) 🇧🇬

Съдникът 🇧🇬

Родът 🇧🇬

Всичките се хилеха просташки 🇧🇬

Картина 🇧🇬

Навици 🇧🇬

Лудост 🇧🇬

Вехтошарят 🇧🇬

Мечтата... 🇧🇬

Cola