Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Чай от боровинки 🇧🇬

Между пръстите ми е полепнал мед, захаросан от сплитането с неговите пръсти. По-златен и по-сладък, тежи ми всеки ден, ръцете ми се омаломощават, пръстите треперят, докато той не ги заключи със своите довечера, утре вечер и хиляди нощи след тях.
Дните са дълги, но минават бързо, нощите къси поемам з ...

irukkandji

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K

Халюцинации 🇧🇬

Халюцинации
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...

Раш

Prosa » Relatos

1.3K 1

Приказки без край 🇧🇬

Приказки без край!
Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет. Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен ...

Apokaliptiks

Prosa » Cartas

2K

Медальонът слънце (Приказка за любов) част 🇧🇬

– Липсваше ми, Ава. Знаеш ли, че сърцето ми изгоря от мъка? Знаеш ли, Ава, мислех само за теб? – очите му се размазали в блясъка на напиращите му сълзи.
Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.
– Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в н ...

irena-docheva

Prosa » Erótica

1.2K

Докога така искаш да мълча...? 🇧🇬

Здравей, любима,
След толкова години мълчание и неизвестност реших да ти напиша едно писмо с вече свършващото ми мастило и захабения ми лист.
След раздялата ни се впуснах в търсене на неоткриваемото и недокоснатото. Търсих и намирах, но не това, което исках. Залъгвах се и тръгвах след всяко нещо, на ...

breathingurlove

Prosa » Cartas

1.7K 2

Тъга 🇧🇬

„Тя беше наистина тъжна. Нямаше я светлината в очите ù, нямаше я тръпката. По физиономията ù личеше, че нещо я мъчи, изгаря я отвътре, но тя умело се опитваше да го прикрие и все пак хората усещаха промяната в нея. Движенията, гласът, очите, кожата, вече кокалестото ù тяло я издаваха по един необикн ...

iivena

Prosa » Relatos

936 2

Героите на антигероите... Вчера умря 🇧🇬

Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Споре ...

Pishpunta

Prosa » Relatos

1.2K 4

Един обикновен ден 🇧🇬

Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнят ...

Abominare

Prosa » Relatos

975 2

Фуния 🇧🇬

Един ден се събудих и разбрах, че вече не съм дете. Погледнах се в огледалото и осъзнах, че вече имам почти целия необходим потенциал, за да започна да сбъдвам и най-смелите си мечти. Вече не бях детето, което мечтае за идеалния свят, в който да живее. Вече бях младият човек, който да построи своята ...

SKY

Prosa » Otros

1.5K

Ключът на Хермес - Седемнадесета глава 🇧🇬

Таксито спря точно пред централния вход на катедралата. Комисар Анджело Морати плати на шофьора и бързо излезе от автомобила, без дори да поиска касовата бележка. Лука също го последва, но в припряността си не успя да затвори добре задната врата на Ситроена. Преди да пресекат улицата, двамата италиа ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

932

Пушечно месо 🇧🇬

Армейско занятие.
Взводът за разузнаване трябваше да отцепи източната страна на полигона.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябваше да отцепим черните пътища от случайно преминаващи.
Натовариха ни на ЗИЛ-а - след час бяхме по местата си. ...

Volter

Prosa

1.1K 1

Край в началото - продължение(13) 🇧🇬

– Защо го нарекохте "Дъхът на ВЪЗДУХА"? - попита Фоти учуден.
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...

elenasim1

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

877

Отмъщението на Бинцата - хем весело, хем истинско 🇧🇬

ОТМЪЩЕНИЕТО НА БИНЦАТА
( откъс от „Детство и юношество“)
Съквартирант в единайсети клас, макар и за кратко ми беше Добри Христозов (Бинцата), който преди това учеше в Пловдив, но беше стигнал само до девети клас, въпреки че ми беше връстник. Техните ходили у нас и помолили моите родители синът им да ...

ХристоЗапрянов

Prosa » De humor

1.9K 3

Една истинска жена 🇧🇬

Отдавна жадуваше да се срещнат. Историята на тяхното запознанство бе доста странна. А както се оказа по-късно и пълна с обрати. Те за пореден път му доказаха, че светът е много малък и в него има невероятни личности. Всичко стана толкова случайно и толкова типично за тяхното съвремие, че най-малкото ...

ВТ

Prosa » Relatos

1.1K

Уловени мигове от вечността 🇧🇬

У Л О В Е Н И М И Г О В Е ОТ В Е Ч Н О С Т Т А
Някога, в една от книгите си, изплаках: ”Задушно, страшно, тъжно... Човеци ли сме? Опустошаваме душите си, даваме път на мрака. Омърсени идеали, потъпкани светини, глад и безпаричие... Бездуховен живот - “борбище шумно на страсти и омрази...”. Днес, год ...

soniakelevedjieva

Prosa » Otros

1.8K 5

За нас, Истинските 🇧🇬

Мило,
Имам нужда да ти пиша, да кажа това, което искам! Толкова дълго съм мълчал, сега мога да говоря! Трябва да споделя толкова много с Теб, но ти на моменти се отдалечаваш, уплашена си от всичко около мен, от тези емоции, които витаят в моя живот! Не ме отблъсквай за пореден път, знам, че имаш и д ...

angelbard

Prosa » Cartas

1.1K 5

Благодарности за Освободителите ни! 🇧🇬

Те силни бяха
и ни сълза не проляха,
а с гордо вдигната глава
успяха и преодоляха,
от робството отърваха ни... ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 3

Дъщерята на ковача - продължение 🇧🇬

Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...

gudman

Prosa » Relatos

1.2K 1

Бетонната гора на Лесий 🇧🇬

Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Г ...

Лепидоптерия

Prosa » Otros

1.3K

Асоциации 🇧🇬

Асоциации
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец ...

Kuzmo

Prosa » Otros

1.3K

До вас, Българи! 🇧🇬

Братя... днес е 3 март! Не просто поредният ден от календара, не просто обикновен четвъртък. Днес е нашият национален празник, денят, в който празнуваме Освобождението си от турско робство след 500 години мъчения, страдания и жестоко потъпкване на човешките ни права. Днес е ден, в който можем да нап ...

bibsun

Prosa » Cartas

1K 5

Из София 🇧🇬

Из София
Ако си мислиш, че познаваш София, но пътуваш със собствена кола, а не в градския транспорт... то нищо не си видял и не би могъл да оцениш истинския чар на този град. А дори не визирам онези живички старици, които с бастун под мишница ще тичат зад трамвая, след което ще застанат над главата ...

Rosenrot

Prosa » De humor

1.2K

Една човешка съдба 🇧🇬

Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...

PLASHKOFF

Prosa » Relatos

1K 3

Тогава дойде ти 🇧🇬

Мислех че обичам
тогава дойде ти
и ми показа че било е само мисъл
Мислех че съм щастлива
тогава дойде ти ...

an1ma

Prosa

1.4K 1

Сватба 🇧🇬

- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...

Volter

Prosa » Relatos

884

Край в началото - продължение(12) 🇧🇬

– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...

elenasim1

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

908

Ключът на Хермес - Шестнадесета глава 🇧🇬

Комисар Фратели седеше зад бюрото в кабинета си и замислено оглеждаше няколкото снимки, разпръснати пред него. Спря се най-дълго на онази, запечатала скритото зад маска лице на мъжа в мерцедеса на Краньоти, излизащ от градския паркинг. Бе тясно, издължено и донякъде навяваше спомени за ужасеното лиц ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

728

Много те обичам, Българийо 🇧🇬

МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, БЪЛГАРИЙО... много си трудна, всичко в тебе е трудно, но напук на всичко ме предизвикваш, откакто се помня. Толкова си красива и като че ли човек, като види нещо такова, иска да му подложи крак и да го снижи със земята. Но ти си толкова горда и няма да им се дадеш. Знам, че вече се ...

SKY

Prosa » Cartas

1.3K

Memento mori (Откраднатата камбана - I част) 🇧🇬

В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...

azura_luna

Prosa » Relatos

1.6K 15

Паметникът 🇧🇬

ПАМЕТНИКЪТ
Признателност и политика
са различни неща
Първото нещо, което виждам когато погледна през прозореца на кабинета ми е паметника в Докторска градина. Дори и нощем, осветеният паметник властно привлича погледа ми.
Гледам паметника и си мисля, че храбростта, приносът и всеотдайността на хиляд ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

1.5K 4

Край в началото - продължение(11) 🇧🇬

Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...

elenasim1

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

884

Ключът на Хермес - Петнадесета глава 🇧🇬

Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лу ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K

До следващия път 🇧🇬

Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивин ...

Aija

Prosa

1.7K 2

Една цигара 🇧🇬

Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...

jointmania4ka

Prosa » Relatos

1.3K 3

Интоксикация (stand-up comedy) 🇧🇬

- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някои токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъ ...

Kuzmo

Prosa » De humor

1.6K

Живей за днес 🇧🇬

Някои хора влизат в живота ни и бързо си излизат.
Други стават приятели... и остават такива до края на живота ни.
Някои си тръгват и оставят дълбоки отпечатъци в нашите сърца.
.............................................................
-Някой много се гордеe с теб. ...

martines1

Prosa » Otros

1.2K 6

3 март и нашата памет 🇧🇬

3 март и нашата памет
Паметта на един народ е знак
за неговата идентичност.
Милена Очипалска
Нямам никакви претенции да съм историк, но това не ми пречи да не мога да приема какъвто и да е опит на когото и да било да се омаловажи значението на 3 март 1878, още по-малко заслугата и подвига на храбрит ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Otros

3.9K 13

Синя орхидея (Приказка за любов) - край 🇧🇬

В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...

irena-docheva

Prosa » Relatos

1.9K

Изповедта на една необуздана 🇧🇬

Приглушената нощна тишина чакаше, тръпнеше... Тя сега беше жадна и трепереща
от очакване. Беше се превърнала в крадла. Искаше да открадне нечия страст, нечии
копнежи и любовни стенания... Настани сe тайно зад плътните завеси на стаята и
зачака. Знае точно какво иска да види и усети. Чакаше тях двама ...

nejnata200

Prosa » Erótica

1.9K 1

Мъжете в моя ден 🇧🇬

*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...

rarebird

Prosa » De humor

2.3K 16

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Чай от боровинки 🇧🇬

Халюцинации 🇧🇬

Приказки без край 🇧🇬

Медальонът слънце (Приказка за любов) част 🇧🇬

Докога така искаш да мълча...? 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

Героите на антигероите... Вчера умря 🇧🇬

Един обикновен ден 🇧🇬

Фуния 🇧🇬

Ключът на Хермес - Седемнадесета глава 🇧🇬

Пушечно месо 🇧🇬

Край в началото - продължение(13) 🇧🇬

Отмъщението на Бинцата - хем весело, хем истинско 🇧🇬

Една истинска жена 🇧🇬

Уловени мигове от вечността 🇧🇬

За нас, Истинските 🇧🇬

Благодарности за Освободителите ни! 🇧🇬

Дъщерята на ковача - продължение 🇧🇬

Бетонната гора на Лесий 🇧🇬

Асоциации 🇧🇬

До вас, Българи! 🇧🇬

Из София 🇧🇬

Една човешка съдба 🇧🇬

Тогава дойде ти 🇧🇬

Сватба 🇧🇬

Край в началото - продължение(12) 🇧🇬

Ключът на Хермес - Шестнадесета глава 🇧🇬

Много те обичам, Българийо 🇧🇬

Memento mori (Откраднатата камбана - I част) 🇧🇬

Паметникът 🇧🇬

Край в началото - продължение(11) 🇧🇬

Ключът на Хермес - Петнадесета глава 🇧🇬

До следващия път 🇧🇬

Една цигара 🇧🇬

Интоксикация (stand-up comedy) 🇧🇬

Живей за днес 🇧🇬

3 март и нашата памет 🇧🇬

Синя орхидея (Приказка за любов) - край 🇧🇬

Изповедта на една необуздана 🇧🇬

Мъжете в моя ден 🇧🇬

Cola