Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Болка 🇧🇬

Болка... ужасна болка... изсмуквайки всичко ценно в душата ми, тя ме завладява, обсебва ме...
Сякаш съдбата ме проклина отново и отново... отнемайки силите ми...
Сълзите ми се стичат една след друга... като от водопад с вечен кръговрат... усещам топлината им... стичаща се по лицето ми, сякаш се опит ...

Lin4o

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-10-22T07:35:05+03:00 817 2

Лъжа 🇧🇬

"Хей, аз сам твоето съзнание.
Искам да поговориш с някой!"
"Забрави ме отдавна ти,
прах хванах дори,
но огън паяжините обгори! ...

Apokaliptiks

Prosa » Otros

2010-10-22T07:31:10+03:00 779 3

Отавата 🇧🇬

Мелгар омаломощен гледаше часовника си. Искаше най-после да се прибере. Все още работеше, но гледаше с такава жажда часа, сякаш на ръката му стърчеше печелившият му фиш от "Еврофутбол".
За него не беше от значение паричната стойност на фиша, а че е печеливш. Обичаше да играе хазартни игри, обичаше д ...

Eddy

Prosa » Otros

2010-10-22T07:25:31+03:00 1.1K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

До едната туркиня вървеше момченце на около пет години, с памучен елек и гайтани по краищата, със стъклени копчета. Беше гологлаво и босо. До другата се виждаше момиченце на около шест години, облечено с избеляла, басмена рокличка, с тънки плитки, приплетени със сини мъниста. То стоеше боязливо до м ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-10-21T23:25:51+03:00 757

Мила моя Джейн 2 🇧🇬

„Късно e. Умирам от студ и ми се спи. Мисля, че е време за почивка. Денят мина бързо. Доволен съм, радвам се, че съм все още жив. Последната цигара отдавна догоря в ръцете ми толкова неусетно, както минаваха и миговете с теб, Джейн. Но бяха приятни. Ти бе мойта последна цигара. И ето защо по-рано до ...

Zozolle

Prosa » Otros

2010-10-21T23:17:53+03:00 976 1

Писмо от Никой 🇧🇬

Скъпи някой,
знам, че вероятно не ти пука.
Знам, че вероятно си зает да гледаш телевизия или да се занимаваш с твоите проблеми, или може би си зает да се смееш и преследваш пеперуди. Може би прекарваш следобедите в тревата, подушвайки уханието на слънцето и вкусвайки живота.
Може би нямаш време да с ...

cherryxbomb

Prosa » Cartas

2010-10-21T20:51:03+03:00 1.4K 3

Самотата и криворазбраното щастие 🇧🇬

В една петъчна вечер, един човек поиска да бъде щастлив, прииска му се да не бъде сам, поиска да прогледне за блещукащата радост, която да стопли сърцето му, но се почувства егоист - нима имаше нужда от това? С какво е заслужил своето щастие?
Нима се оплаква от тишината в тази стая, която става все ...

sombra

Prosa » Otros

2010-10-21T20:46:21+03:00 2.1K 3

Полет към рая 🇧🇬

Отварям очи. Припомням си всичко, което видях. Стоя неподвижна.
Трябваше ли да владееш дори сънищата ми? Всяка вечер те виждам.
Виждам красивите ти зелени очи, вперени в мен. Светлата ти коса,
помръдвайки заради вятъра и все така разрошена по твоя начин -
до болка познат. С какво те отблъснах? Какво ...

elizabeth17

Prosa » Cartas

2010-10-21T20:44:13+03:00 807 2

Маг Навона, част 13 🇧🇬

Втора година Невена се грижеше за баба Елена. Началото беше отчайващо трудно, но неволята ги накара бързо да свикнат една с друга, а с времето дори се привързаха по някакъв особен начин. Елена се оказа жилаво бабче, отдавна прехвърлила седемдесетте. Цял живот не беше работила, а мъжът ú се споминал ...

valia1771

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-10-21T20:39:37+03:00 1K 22

Мое вдъхновение 🇧🇬

Мое Вдъхновение!
Луната бавно и тихо спуска своите черни сатенени воали над града. Шумният град тихо заспива под звездното небе. Тук-там се появяват звездички и така, докато не се обсипа целия небесен свод. Поглеждам нагоре, красота!
***
Всеки един писател има нужда от вдъхновение. Някоя песничка, н ...

usmiwkata

Prosa » Otros

2010-10-21T20:10:42+03:00 1.5K

Тълковен речник на неизличимия оптимист 🇧🇬

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА НЕИЗЛИЧИМИЯ ОПТИМИСТ
Посвещавам първата страничка на този речник на всички мои приятелки, които през месец октомври имат рожден ден. Ади, Делия, Милена...включвам и себе си , разбира се, нали аз съм си най-добрата приятелка!
Ще им го напиша на всичките на поздравителни картички. С ...

bojilova1

Prosa » De humor

2010-10-21T19:41:09+03:00 1.8K 16

Танц 🇧🇬

Гореща нощ... огън... тъмна ръка... движения на змия,
силни барабани... танцуващи души.
Почива сърцето...
Почива от тъгата.
Нощта напомня за себе си... всичко е обгърнато в мистика, ...

linds

Prosa » Otros

2010-10-21T18:42:28+03:00 585

Истината 🇧🇬

Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат н ...

PLASHKOFF

Prosa » Relatos

2010-10-21T18:41:01+03:00 991 5

* * * 🇧🇬

Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.
Навън бе мрак, мъгла, студ и о ...

Amilie

Prosa » Relatos

2010-10-21T18:16:50+03:00 778 2

Облаци от цигарен дим 🇧🇬

Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки ...

LyuboLyubenov

Prosa » Relatos

2010-10-21T17:18:11+03:00 790 2

Знаеш ли... 🇧🇬

... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в ...

PoLLi

Prosa » Cartas

2010-10-21T14:37:52+03:00 1.6K 2

Портрет-12 част 🇧🇬

Разказ на Демиен.
(Илл. А. В. Фонвизин. Портрет Д. В. Зеркаловой. 1940 г., акварель.)
Днес ще се прибера у дома! Ще дойдат да ме вземат нашите, заедно с бащата и майката на Мария. Въобще не искам такива изпълнения, но… Няма начин да ги спра! Мама е полудяла от радост, татко - също! Да не говорим за ...

kalin8

Prosa » Relatos

2010-10-21T14:18:58+03:00 676 2

На тъмно играя живот 2 🇧🇬

На тъмно в моята стая стоя и мечтая.
Изритвам одеялото и оставам гол.
Изсмуквам мечтите си от пръстите
и ги изплювам на тавана
на небесната стена да светят, а не във мен. ...

zaizuiznai

Prosa » Otros

2010-10-21T14:12:27+03:00 744

Адът- това са найлоновите торбички 🇧🇬

Жена ми започна да се разплаща, а на мен ми каза да слагам стоките в найлонови торбички. Взех рулото с торбичките и задърпах да откъсна една. Но още тук проклетите торбички се заинатиха. Не се късаха и не се късаха - найлонът им започна да се разтяга, да се изтънява като макарон, който се впиваше бо ...

duffmckagan

Prosa » De humor

2010-10-21T13:56:00+03:00 1K 3

Мила моя Джейн 🇧🇬

Сам съм. Седя. Не мисля за нищо определено, просто блуждая... Хиляди мисли шават в съзнанието ми, но не се спирам на нито една от тях. Не разсъждавам, не мога... не и сега. Тъмно е, но има лампи... осветяват леко сградите надолу край пътя. Усещам миризмата на мръсния въздух наоколо, сухо е, намирисв ...

Zozolle

Prosa » Otros

2010-10-20T23:20:28+03:00 1.2K 1

Още един ден... 🇧🇬

Той седеше на ръба на басейна и се взираше в прозрачната вода. Беше тихо, минаваше полунощ и странните отблясъци на водната повърхност притичваха като призрачни сенки по замисленото му лице. Такива бяха и мислите му - призрачни и мрачни... Мисли, връхлитащи го всяка нощ... Болезнени, натрапчиви... К ...

pernicious

Prosa

2010-10-20T23:14:46+03:00 1.1K

Сама 🇧🇬

Насаме със себе си оставам
и че държа твоята ръка си представям.
На колене аз падам и не за прошка моля,
а за капчица любов - дари ми я!
Едно сърце аз имам - на теб го подарявам! ...

iwa-kondewa

Prosa » Cartas

2010-10-20T22:25:08+03:00 1.6K 2

Какъв им е проблемът на жените? 🇧🇬

Преди всичко искам дебело да подчертая, че написаното по-долу не отразява моето психическо здраве, нито бива да се тълкува от психолози, психоаналитици и т.н. като каквото и да било. Ако човек има малко чувство за хумор (и в частност ако жените имат чувство за самоирония), всичко написано по-долу на ...

ivandavidov

Prosa » Cartas

2010-10-20T16:14:17+03:00 1.9K 3

РАЗДЯЛАТА 🇧🇬

РАЗДЯЛАТА
След изпепеляващото нещастие, което така неочаквано се сгромоляса върху тях и отне любимото им и единствено дете, те все още продължаваха да съществуват, но не бяха същите. Животът и всичко свързано с него вече бяха загубили смисъл и значение. Интереси, стремежи, мечти, желания бяха изтрит ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2010-10-20T16:08:08+03:00 1.7K

Чужда 🇧🇬

Затварям очи и ги усещам... чуждите ръце, галещи тялото ми, чуждите устни, изгарящи моите, чуждите гласове, шепнещи красиви думи в ухото ми. Потръпвам. Плаша се. Искам да избягам, но повече искам да остана. Страх ме е от мен, от това, което съм. Харесва ми чувството да бъда чужда, грешна, да бъда не ...

Irresistible

Prosa

2010-10-20T13:21:08+03:00 714 1

Ако някой някога 🇧🇬

Ако някой някога реши да напише сценарий по живота ми, не вярвам да му бъде лесно. Това са 20 години на лутане, скитане мислено и физически сблъсъци, възходи и падения (като вторите са сякаш по-често срещано явление), срещи, раздели и пропуснати познанства, любови от всякакъв род и калибър (понякога ...

lud_kupon

Prosa

2010-10-20T13:16:18+03:00 1.5K 2

05 Приказка 🇧🇬

ПРИКАЗКА
Един грък отишъл на пазара да купи нещо. Търсил, търсил и намерил това, което търсил при един турчин. Гъркът не знаел турски, турчинът не знаел гръцки. Започнали да се пазарят.
- Саранда (40) - казвал гъркът.
- Кърк (40) - отговарял турчинът.
- Къкара, мъкара, бен беле бем. (къкъра, мъкара, ...

SARNE42

Prosa

2010-10-20T09:35:25+03:00 1.3K 3

Моят свят 🇧🇬

Защо спря да пишеш? Помниш ли онзи порцеланов свой свят с дъх на кадифе и залез, който извайваше грижливо от своите мечти и вяра, и оцветяваше с най- кървавите тонове на своето сърце? Една трошлива реалност, издялана сякаш от музика. Толкова беше красиво. Най-бистрите реки бяха в него и именно твоит ...

Cursed

Prosa » Cartas

2010-10-20T09:19:36+03:00 1.5K 2

Изповед или самопризнание? 🇧🇬

Отрязах и главата на моята любов,
а тя риташе, пищеше, безсилна
пред стоманеното острие.
Кръв тече много и грозно беше...
Тялото ù ритуално погребах, ...

stefitopz

Prosa

2010-10-20T09:15:27+03:00 774 1

Как Пепеляшка се спаси 🇧🇬

Радостта ù от факта, че без особени усилия успя да се намъкне в любимата си пола от 2007-ма, бе триумфално отбелязана с канонада от одобрителни кимания срещу огледалото. Тъй като нямаше време за по-продължителни тържества, точно след няколко секунди и няколко бързи и отработени движения, русата ù гл ...

LyuboLyubenov

Prosa » Relatos

2010-10-20T09:10:25+03:00 938 3

Осъзнаване - 15 и 16 от втора част на романа 🇧🇬

XV
На хубаво място оставих Доброслав - в селото Боженци и то баш в двора на дядо Миньовата къща, тая дето още през седемнадесети век е била с най-високите порти. А къде съм аз? Огледах се. В къщи от няколко дни нямаше вода. Купища мръсни чинии пълнеха мивката, а от тоалетната се носеше ужасна смрад. ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-10-20T08:33:04+03:00 1.2K 19

Човекът от сребърната планина 🇧🇬

Човекът от сребърната планина
единствен, сам живее на света
със природните стихии,
ядещ от плътта на майката Земя.
От векове не виждал чаша вино и жена, ...

zaizuiznai

Prosa » Otros

2010-10-19T23:11:04+03:00 828 2

Как пътувах гратис 🇧🇬

Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понедел ...

YannaKaloyanova

Prosa » Relatos

2010-10-19T22:27:59+03:00 2.7K 22

Среща 🇧🇬

Чувам глас. Някой ме вика. Късно е, но не ми се спи. Ставам. Малко е хладно. Сигурно и тази нощ ще вали. Поглеждам през прозореца. Ето го - там срещу мен е. Слизам бързо по стълбите, наметнала първата дреха, изпречила се пред очите ми. Мама спи сега, не искам да я събудя.
– Какво правиш тук?!? Толко ...

Aija

Prosa » Relatos

2010-10-19T21:44:03+03:00 1.1K 2

Великденски пътепис - 2 🇧🇬

Събужда ме Руди, който нетърпеливо ходи из стаята, отваря прозореца и ни лъхва студеният въздух. Точно под балкона ни е цъфнала в бели цветове една слива, а наоколо - всичко заскрежено; явно температурите са паднали под нулата през нощта. Върхарите на близката планина - със сняг!
След закуската - пр ...

670301

Prosa » Otros

2010-10-19T16:17:24+03:00 870 1

Перфектният бизнесплан 🇧🇬

Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...

lubara

Prosa » Relatos

2010-10-19T11:23:29+03:00 1.3K 15

Последното копче на последния романтик 🇧🇬

Вселената, в която живее Животът, се намира далеч от нас. Ние не знаeм и не виждаме, но в момента Той е седнал на огромния си трон и върху масата, направена от дърво, старо колкото времето, старателно е подредил 21 копчета. Всяка от жените, които бе срещал преди Нея, също като Нея закопчаваха сърцет ...

LyuboLyubenov

Prosa » Relatos

2010-10-19T11:20:08+03:00 740 2

Монолог 🇧🇬

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...

djudji89

Prosa » Otros

2010-10-19T11:12:06+03:00 959 1

Сутрешно 🇧🇬

Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...

kitke

Prosa

2010-10-19T11:10:23+03:00 1.1K

Състезанието - част първа 🇧🇬

- Според картата трябва да сме на точното място - заяви Но Щен Вълк, който се бе оказал най-успешният навигатор в отделението. - Какво пише на табелата?
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-10-19T10:21:45+03:00 721 2