Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време беше останал без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се ...
Има данни, че всяка година около половин милион момичета на възраст под осемнайсет са жертва на трафик на хора...
Правилата…
Бях на 15, когато новите ми "приятели" ме продадоха. Те казаха, че отиваме на парти. Където ще бъде много шумно, с много алкохол и шантава музика. Аз бях едва на 15, когато вс ...
Четири неща казах на хората
и те промениха живота им.
Четири неща, които не казах на себе си,
защото бях забравил, че аз също съм човек
и моят живот си остана същият. ...
Мило, мило Вери,
На този ден, на този ден... почакай, че буца тръгва към гърлото ми и май ще се разплача.
На този ден ще получиш много подаръци. Ще получиш и много целувки, прегръдки и много топли думи. На този ден ще получиш и много цветя. През пролетта са най-красиви цветята. Цели букети. Огромни. ...
Късно след полунощ жената от другата стая престана да плаче и тогава съвсем ясно чух, че някой ходи по покрива. На седмия ден от пребиваването ми в хотел Елсинор се появи Магдалина и обясни, че цикълът и се бави, а освен това някъде в дистанцията между първото и второто пришествие е паркирал мерцеде ...
„Пробният брак на Ани”- автор Божидар Божилов.
Постановчик - Андрей Михайлов
Студентски дом на културата - 1964 година.
*
Режисьорското решение: няма! ...
Мъж, останал без кола, е бесен. Жена в същото положение е още по-зле. Ако не сте виждали истинска Баба Яга на метла или зъл демон, ето ви момента да ги срещнете. Мъка, мъка - и спринтово гримиране, и мрънкаво влачене на седем чанти с две ръце, и фучене, и цветисти каруцарски благословии...
Та в така ...
Защо не станах мастит бизнесмен?
След настъпилите промени в България, много често са ми задавали въпрос, който се свежда до следното: „Като си толкова „печен“, защо не създадеш собствен бизнес?“
Всъщност това си беше съвсем логичен въпрос, защото при богатия опит и връзки, които имах както на Запад, ...
Тя беше в своята стая, потънала в тишина. Беше загасила лампата и седнала до прозореца, наслаждаваше се на гледката, която се разкриваше в омайната нощ. Беше от онези нощи, които сякаш разказват някаква приказка, които диктуват на сърцето отминала болка и всеки удар отеква в далечен спомен. Снегът в ...
Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост, рухнал при унищожителното земетресение преди двадесе ...
Да беше нещо, от което да избягаме,
щеше да е лесно и щяхме да успеем...
Но, уви, тя, съдбата, поднася ни само
много беди, а и невъзможно е да ги предотвратим...
Донася смърт на млади хора и на такива ...
Усмивката света огрява!
Лекар-клоун усмивките раздава!
Монаси с рози в ръце се смеят с глас и ни заразяват!
Усмихнати деца с лицата си улицата ни огряват!
Мъничките чудеса дните ни усмихват! ...
В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният плам ...
След закуска Наталия и баща ù решиха да излязат.
Въпреки че беше в отпуск, Иван трябваше да провери как вървят нещата във фирмата, а сетне реши да се обади на родителите си.
В службата всичко вървеше нормално, дори и организацията с обзавеждането в новата сграда беше наред. Познаваше много добре хор ...
Бостън – 1969 година
Въпреки, че времето навън бе слънчево и топло, камината в облицования в дървена ламперия кабинет бе запалена и езиците на буйния огън почти облизваха горната част на камината. Големият стар часовник в нишата до прозореца равномерно отчиташе хода на времето, а шумът от клатещото ...
Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони ...
Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...
Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...
Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...
Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...
Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...
Имам един ярък спомен от младостта, когато здраво ме биеше хормонът и с моята Дида се чудехме как и къде да намерим терен за любов. Терен обаче трудно се намираше, по две причини.
Дида, като всяка еманципирана мадама, си имаше втори любовник, който колкото и да пиеше, а той си пиеше здраво, все науч ...
ЗАВРЪЩАНЕТО
Това всъщност не е разказ. Написах го най-вече за себе си, тъй като за мен ще си остана като една изключително важна лекция за стратегията на висшите ръководства на големите западни концерни относно осигуряването, подбирането, квалификацията, стимулирането, използването, както и отношени ...
Тъкмо се бях настанила, когато в стаята влязоха семейство Иванови. Госпожа Иванова заговори първа.
- Здравей, Мики! С теб ли сме? Надявам се, че нямаш нищо против.
- Нали е само за няколко вечери. Ще се спогодим някак си – отвърнах и излязох. Оставих ги да се настанят спокойно. А и исках малко да се ...
ИМПРЕСИЯ
Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира "Св. Врачове", скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа те ...
Разговор на по чаша любов
това обикновено отнема повече от един човешки живот
«Ще се науча да те обичам»
Събудих се с тази мисъл в ума си, явно сънувала нещо, но както винаги помнейки нищо на сутринта. Разтрих очите си, мислейки колко нелепо е сънното ми изказване. Та аз вече те обичах и винаги съм ...
Тази сутрин беше доста ароматна. Отнякъде се долавяше онова страстно ухание на орехови листа, напити с летен дъжд. Всичко, което се бе случило през нощта, беше хубаво, защото ранното слънце поглъщаше ненаситно капчиците роса, в които личеше мократа милувка на луната. Във всяка частица въздух грееше ...
Скиталци
Сънят
Горите изчезнаха. Небето бе променило цвета си в оранжево от отровите, изхвърлени в него. Животните бяха измрели. Храната и водата не стигаха за нуждите на всички. Цивилизацията рухваше сама в себе си. Малкото останали ресурси бяха причината да се подкладе искрицата на ядрения огън. П ...
Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...
Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...
К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...
Бостън - наши дни
Голямата стрелка на кръглия електронен часовник в заседателната зала сочеше 15 минути след 9 часа сутринта. Някои от директорите на парфюмерийната компания “Бриз” вече открито нервничеха от забавянето на съвещанието на борда, обявено точно за 9. Всички чакаха шефката на рекламния о ...
Домът на Сашо
Какво да ви кажа, като няма какво да правя по цял ден, седя и си мисля за Сашо.
Сашо е от тихите луди. Той е винаги щастлив. Да бъдеш щастлив в големия град е голяма работа. Не всеки е роден с този късмет.
Сашо седи в една ниша до подлеза пред Спортната палата, под едно старо дърво. Та ...
Офицерите от „Желязната дивизия“
Хората остаряват, спомените не.
Този разказ е компресиран малък откъс от едно тримесечно „пътуване“ в страни от Южна и Западна Африка.
---- *** -----
След като приключих с Мозамбик и посещенията в някои съседни страни, трябваше да замина за Нигерия, при възможност за ...
- Марина, твоичкият още ли е с оная Клара?
- Да. Защо питаш?
- А ще се женят ли?
- Не зная. Не ме информират за плановете си.
- Е, сега вече и на мен ми стана любопитно. София, защо питаш за бившия на Марина? Да не си научила нещо, което ние не знаем? ...
Тъмнината е естественото състояние на този свят
Тъмнината е естественото състояние и на моя свят - тя е дълбоко в очите ми, както и на повърхността им.
ТЯ е в душата ми и там вътре в "сърцето" ми, но не онова, което дава живот на тялото ми, а онова, което, ако бъде видяно - дори само от едни очи - щ ...
(Приказка за любов и вълшебства)
Имало едно време там някъде в сините дълбини на морското дъно чудно царство. В него живеел царят на водната шир със своята прекрасна царица. Всички морски животинки ги обичали. Те си имали дъщеря, която наричали Коралия. Тя била надарена с невероятна красота и буен н ...