Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...
Погребението на една крава 🇧🇬
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...
Чувам гласовете им... 🇧🇬
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...
Троянският манастир 🇧🇬
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...
Германецът 🇧🇬
Чико Чиков стоковед 🇧🇬
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...
Ти си 🇧🇬
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...
Любов 🇧🇬
Откуп 🇧🇬
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...
Чико Чиков сънува 🇧🇬
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...
Крайна спирка 🇧🇬
Последна нощ 🇧🇬
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...
Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...
Сбогом, приятел! 🇧🇬
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
Есен 🇧🇬
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...
Един милион неща, които искат жените 🇧🇬
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...
Австрийците и виното 🇧🇬
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...
Истински щастлив човек 🇧🇬
Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...
"Онзи" тунел... 🇧🇬
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...
Вятър 🇧🇬
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
Градска трагедия 16 🇧🇬
Повторен опит за летене 🇧🇬
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...
Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...
Тишина!!! 🇧🇬
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
Цветна История 🇧🇬
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...
Знаеш ли? 🇧🇬
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...
Чико Чиков даскал 🇧🇬
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...
Вратарят на моя живот 🇧🇬
Малките неща 🇧🇬
...
Сестри 🇧🇬
Художникът, който нарисува вятъра -част II 🇧🇬
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...
Playboy 🇧🇬
Чико Чиков се завръща 🇧🇬
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...
Газената лампичка 🇧🇬
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...
Лисицата 🇧🇬
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...
Магнолия 🇧🇬
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...
Ти си... всичко 🇧🇬
СЕГА си нещо, без което е невъзможно да продължа и… да гледам напред… да продължа да се движа от точка към друга и така…
Любовта ти ме кара да бъда различна… Любовта ти ме промени…
Ти преобърна моя живот и накара ме да осъзная защо човек трябва да е различен, защо трябва ...