Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Урок 🇧🇬

Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-09-08T20:20:11+03:00 676 1

Правителствена криза 🇧🇬

Накрая ми вкисна и хвърлих оставката на президента, викам му:
- Бе Гоче, да ти иба и държавата – търси си други министри. Кой продал жена си, кой откраднал десетте божи заповеди, кой заклал на комшията магарето – все правителството виновно, гаче съм длъжен да вървя на всеки след задника. Накрая мини ...

radi.

Prosa » Relatos

2009-09-08T20:07:28+03:00 1.7K 2

Отвори вратата на сърцето си 🇧🇬

Прекалено дълго стоя затворена.
Стаята изпълнена с любов...
Малкото момиче си отиде...
Време е да отвориш вратата,
време е да отвориш съзнанието си, ...

mikebelan

Prosa » Otros

2009-09-08T19:57:22+03:00 1.7K 1

Да полетят 🇧🇬

Баща ми беше пич. До последно.
И мама го призна, когато ù прати пет хиляди Евро, да си отвори кафето, което искаше. И сега се обажда. С мама вече по–малко говорят, но с мен си бъбри.
И го обичам.
А мама обожавам.
Тя се поболя да блъска по кръчмите на хората. А е само на трийсе и пет. И днес е болна. ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-08T19:47:27+03:00 903 4

Почти като братя Грим, но не съвсем... 🇧🇬

Не мога да разказвам приказки. Това е положението! Имам почти патологично развита неспособност да помня цели приказки. Помня им или само началото, или само средата, или само края. И затова, тръгна ли да разказвам приказка на децата си, се налага да доизмислям сюжета спешно, в движение, както се казв ...

duffmckagan

Prosa » Cuentos y obras para niños

2009-09-08T19:44:19+03:00 1.7K 4

Обсебване - Гадателката 🇧🇬

Чувстваше се странно. За миг дори помисли, че са ù притъпили чувствата. В следващия момент се сети къде е, че събраха всичко в един плик – телефона ù, бижутата, шнолата, с която беше прибрала косата си... всичко. Беше между три голи стени и една решетка с непознати хора, които изглеждаха съвършено р ...

FRACLA

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-09-08T19:42:19+03:00 3K 12

Сън 🇧🇬

Майсторът-дърводелец спеше. Беше работил до късно. Довършил беше маса и стол и сега си почиваше. И... сънуваше. Сънуваше масата и стола.
Ето... масата каза:
- Много те обичам, да знаеш. Ако не беше ти, какво щях да съм? Самотна, празна маса, нали?
- Не си празна. Аз съм тук. - обади се чукът. - Майс ...

HariMarSui

Prosa

2009-09-08T19:27:12+03:00 798 1

Но аз искам да пея 🇧🇬

- Бъди сериозна. Колко пъти да ти го повтарям – бъди сериозна.
- Но аз искам да пея.
- Не може.
- Защо?
- Защото трябва да бъдеш сериозна. Сериозността е пътя към… ...

gall

Prosa » Otros

2009-09-08T15:43:02+03:00 1.4K 3

Какъв е изводът 🇧🇬

Вали доста силно, но винаги вали - дали в моето сърце или навън. Явно господ е съпричастен с моята съдба - съдба на нещастник. Доста неща преминаха през мен и през тях преминах; какво остана след тях - захабена душа. Вечер, няма я светлината, показваща ми пътя до теб; мисля, бе усмивката ти преди вр ...

cenitel

Prosa » Otros

2009-09-08T15:33:50+03:00 1.7K 1

Понеделник 🇧🇬

Съвсем нормален дъжд си беше! Мокреше и валеше, стараейки се да не разочарова летния следобед, който го беше помолил да поотмие натрупалата го градска мръсотия.
Приятно удовлетворен от разбирателството между вода и ден, подарявящо на въздуха ми необичайна чистота, акостирах в ,,Дупката”. Наличието н ...

nikolaidragiev

Prosa » Relatos

2009-09-08T15:26:53+03:00 1.5K 7

Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец 🇧🇬

Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец
Свети Иван наречен Рилски е роден в село Скрино, намиращо се над пролома на Кюстендилска Струма.
Отвратен от недъзите човешки, той отдава земното на земните и след кратък престой в един тамошен манастир, се заселва в бедна колиба в рилската пустиня.
В пост и ...

Войнов

Prosa » Otros

2009-09-08T13:27:37+03:00 3.1K 13

До кога? 🇧🇬

Болка свива моето сърце... аз дадох ти ключа от него, а ти го захвърли, сега не мога да го намеря, не знам дали някой ден пак ще мога да го отворя за някой друг. Научи ме да не те обичам, както научи ме да ти дам всичко. В кръвта ми ти проникна, като отрова и сега малко по малко ме убиваш, само ти м ...

s3r3nada

Prosa

2009-09-08T13:09:16+03:00 1.1K 1

Продължение 🇧🇬

... Плуваше. Водата галеше тялото му и всичко, което беше изживял през тези около три месеца, минаваше като на филмова лента през съзнанието му. Трябваше да вземе решение. Нищо, че вече друг го беше взел.
След срещата се чуваха всеки ден. Изричаха слова, забранени им, но, както вярваше Той тогава, и ...

the-who

Prosa

2009-09-08T13:00:42+03:00 597

"Търсенето на котка никога не е добра идея" 🇧🇬

- Не мога така! - отсече котаракът.
- Виж сега - вече не много търпеливо каза човекът. - Въобще не е толкова трудно, трябва само...
- Не ме разбра - прекъсна го Лъвско Сърце. - Нямам желание да участвам в глупавите ти игрички!
- Това не са игрички - въздъхна Скиталецът. - А...
- Въобще не ме интерес ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-09-08T08:38:57+03:00 717 2

Живият мъртвец 🇧🇬

Живият мъртвец
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Сл ...

rarebird

Prosa » Relatos

2009-09-08T08:24:24+03:00 1.4K 11

Възкресение 🇧🇬

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Произхождам от селско-пролетарско семейство, както казваха по онова време. Ожених се за докторска щерка. Тъстът - учен, не обръщаше внимание на семейството ми. Старецът падна на легло и синовете му го докараха в моя дом.
Тази вечер с дядо играем скамбил. Жената с децата изпратих на курор ...

korsar

Prosa

2009-09-08T08:19:21+03:00 901 4

Грифиндор и задругата на Хогуортс (Глава 1) 🇧🇬

Общ проект на господата Пепи от равнината и Мишо от долината
Пролог:
Добро утро, уважаеми читатели, ние сме двама магьосници, историци, които биха желали да отнемат малко от времето ви, за да ви представят по достъпен, и надяваме се интересен начин, историята на четиримата най-значими магьосници на ...

The_Crimson_King

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-09-08T08:14:14+03:00 1.4K 5

Капанът 🇧🇬

Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко годи ...

nellnokia

Prosa » Relatos

2009-09-08T07:59:19+03:00 1K 31

Прощална песен 🇧🇬

Приятелко
Приятелко, не чакай ме в нощта
да дойда. Не ще се върна в този
град самотен. Ще оставя само
болката в сърце ми, но това не ...

Nos7radam

Prosa » Otros

2009-09-07T09:58:46+03:00 850

Силата на любовта - глава II 🇧🇬

The Power of Love[1]
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефир ...

eX_girl

Prosa

2009-09-06T23:19:57+03:00 1.4K 1

На сметка 🇧🇬

НА СМЕТКА
Полковата тръба тревожно зарева: ”Господата, господата”. Захвърчаха от стаички и канцеларии офицери. Всеки от тях иска първи да стигне до сборния пункт на портала. Войнишките очи учудено гледаха. Брей, че голям команден състав сме имали. Старшини-школниците се чудеха при войниците ли да ос ...

korsar

Prosa

2009-09-06T21:28:15+03:00 808 4

Еленчето със сребърните рога 🇧🇬

Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2009-09-06T21:12:22+03:00 1.3K 42

Живко 🇧🇬

ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...

purko59

Prosa

2009-09-06T16:51:39+03:00 1.2K 4

Доведи го, Радке 🇧🇬

Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

2009-09-06T16:34:39+03:00 1.3K 4

Първа цигулка 🇧🇬

ПЪРВА ЦИГУЛКА
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2009-09-06T12:08:37+03:00 1.6K 7

Пътят, по който вървим 🇧🇬

Пътят, по който вървим
Беше слънчев съботен ден... Вървях пеша и замислена по софийските улици, прибирайки се към вкъщи. Срещах и отминавах непрекъснато хора. Млади, стари... Едни се усмихваха, други вървяха угрижени. Всеки от тях носеше своя свят в себе си, всеки беше запалил по някакъв начин своя ...

MilenaMila

Prosa

2009-09-06T11:37:45+03:00 1.3K

Корабокрушения и приключения на Остров Откровения - 4 🇧🇬

Мия:
След толкова премеждия най-сетне забелязахме Грег и Светла, но от съображения за сигурност, се спотаихме в храстите. Точно навреме и почти като в театрална пиеса, защото в този момент Грег падна на колене и попита:
- Светле, любов моя, ще се ожениш ли за мен?
Представете си Грег, подгънал колян ...

GreatCompany

Prosa

2009-09-06T11:27:28+03:00 993 8

"И когато един ден го възродя, отново ще бъда жив" 🇧🇬

Събуждам се сутрин - няма те на леглото.
Дерзая сам, около белите завивки.
Обичах да те наблюдавам, как спиш.
Поглеждам тавана, а после излизам навън на терасата.
И всичко, което искам сега, е да намеря покой в себе си. ...

mikebelan

Prosa » Otros

2009-09-06T11:14:07+03:00 958 2

Гол Петко 🇧🇬

Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-06T11:09:47+03:00 884 3

Топката 🇧🇬

Търкаля се, търкаля се топката... Най-после се опря в нещо и спря. Погледна. Беше до малка пластмасова лейка.
- Извинявай. Нали не мога да контролирам движенията си, не мога и да спра. Трябва някой друг да го направи.
- Не се притеснявай. Даже ми е приятно. Няма да съм самотна. - проговори лейката.
...

HariMarSui

Prosa

2009-09-06T10:35:23+03:00 672 1

Обсебване - Арестът 🇧🇬

Полицаите, млади момчета: и двамата на около 27-28 години, се спогледаха доста учудени от думите ù.
- Добър ден! Вие ли сте Катерина Данаилова? Нали това е апартамент № 5, ул. „Тинтява” 3Б?
- Да, точно това е – и продължи – излязох за малко, когато се върнах, намерих всичко така, както го виждате. К ...

FRACLA

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-09-06T00:33:17+03:00 1.5K 16

Островът 🇧🇬

Островът
Κύριε ἐλέησον, Χριστὲ ἐλέησον, Κύριε ἐλέησον.*
(От православна заупокойна молитва)
Тежък въздух се е надвесил над морския бряг. Мокрият хлад, като яд се процежда чак до костите. Стоманено сив, огромен облак пръска сълзите си. Очаквани. Жадно, морето ги поглъща без следа. И сред разпенените ...

LeCoeurGothique

Prosa » Otros

2009-09-06T00:00:02+03:00 1.1K 5

За да... 🇧🇬

За да се бориш – трябва много повече от сила. Нужна е воля. Воля, която да те накара да вярваш, че ти си нещо… че другите те мислят за нещо, независимо от това, че се чувстваш нищо.
За да замълчиш, когато ти се говори – трябва много повече от воля. Нужна ти е сила, която да те накара… да те убеди, ч ...

gall

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-09-05T23:15:06+03:00 1.3K

Защо забравихме 🇧🇬

Тичешком влетях в тръгващия автобус. В главата ми маршируваха нови впечатления, нови емоции от едно ново запознанство...
Погледът мимоходом се плъзна по лицата, дори не ме подразни чалгата, която пригласяше на раздрънканото возило. Мислите кръжаха около срещата. Но нещо се промъкна в съзнанието и го ...

zelena

Prosa

2009-09-05T19:47:22+03:00 1.3K 16

В чата 🇧🇬

В ЧАТА
(Мултимедиен performance)
на А.
Действащи лица:
karla (регистриран потребител в сайт, предполага се жена) ...

remer

Prosa » Otros

2009-09-05T19:34:37+03:00 1.1K 8

Прочетох... как да привлечем щастието 🇧🇬

Как да привлечем щастието? С мисълта си провокираме това, което ни се случва.
Законът, според който всички ние функционираме, е законът на привличането. С мислите си притегляме всичко онова, което ни се случва. «Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; похлопайте, и ще ви се отвори; защото ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2009-09-05T19:25:55+03:00 15.3K 37

Пиеса 🇧🇬

Искаш ли да играем в пиеса?
Ще четем реплики – ще влизаме в роли – сменяме гласове – интонации – чувства.
Хайде, играй с мен!
Избери - ще бъдеш лош, добър, страхлив или смел... когото поискаш.
... както поискаш. ...

toothfairy

Prosa

2009-09-05T19:15:04+03:00 762 1

Съвет 🇧🇬

Не рисувай днешния ден с цветовете на миналото. Не падай духом заради тленното. Не търси щастието сред звездите, когато не блестят. Не се дави в пресъхналия водопад на нечии сълзи. Не строй пирамида със счупено дъно. Не търси перла в окото на предател. Не гали слънцето в къдриците на славей. Не прог ...

MaRtiTyyy

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-09-05T14:15:29+03:00 1.1K 2

Универсалният код 🇧🇬

- И все пак - каза една вечер Ко Та Рак. - Трябва да има някакъв универсален принцип, чрез който да се решават възникналите проблеми, особено ако се затлачат.
- Сто процента трябва да има - замислено се почеса по носа Но Щен Вълк. - Обаче подозирам, че за намирането му ще са нужни повече усилия, отк ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-09-05T13:59:49+03:00 663 1

Нека бъдем просто ЕДИННИ! 🇧🇬

Тишина… всичко е тъй тихо … Обичам вечерта… когато всичко заспива.
И е мрак. Тогава човек остава със себе си, със своите мисли, чувства и грешки…
Признанията идват сами - признания за грешките, които сме допуснали през деня.
Понякога вечер може да се чувстваме самотни, но на сутринта всичко се избис ...

mimeto_92

Prosa

2009-09-05T13:46:32+03:00 1.1K 1