Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 603 резултата
Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...
171
1
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
239
1
10
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
139
1
3
Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
115
1
Спомни си разказите от детството, предадени му от стари хора и баща му. За безкрайни топли равнини, някъде отвъд голямата вода. Сега навън бошуваше страховита снежна буря и той трябваше да се спотайва в малката пещера с вертикален изход (комин). Беше останал
съвсем сам, откакто умря жената, с която ...
съвсем сам, откакто умря жената, с която ...
149
Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
262
6
25
КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
161
2
3
Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...
168
1
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
206
1
С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
88
Валят секунди – стружки от очакване... натрошената нощ се рони като черен графит изпод пръстите на утрото. Луната вече е бледа старица, която чезне под светлините на новия ден. Плажът е малък и добре скрит, само солените вълни знаят къде е. Две чайки кръжат над златната диря в спокойното море и сяка ...
230
3
5
Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
148
2
Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...
166
1
2
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
235
1
4
Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...
255
7
15
Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...
490
16
25
В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...
144
1
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
203
Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...
208
2
3
Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
272
1
6
Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...
121
1
Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема. Сега му подаваше телефона.
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...
286
3
12
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
122
Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... ...
139
2
От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
206
4
4
165
248
1
2
172
1
1
183
5
3
БЛЯСЪК В ЦВЕТЯТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
По „Блясък в тревата”
Ако някога се разделим,
а това един ден ще се случи, ...
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
По „Блясък в тревата”
Ако някога се разделим,
а това един ден ще се случи, ...
167
1
4
ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...
119
3
1
Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
157
Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...
114
1
Не ме забравяй
Помниш ли дъждът във златно,
който с теб ни раздели,
и онази вечер в синьо
с мигащи над нас звезди? ...
Помниш ли дъждът във златно,
който с теб ни раздели,
и онази вечер в синьо
с мигащи над нас звезди? ...
122
2
Ела
Ела, защото те обичам!
Душата ми при теб остана.
Ела, защото силно чувствам,
сърцето ми за теб да страда! ...
Ела, защото те обичам!
Душата ми при теб остана.
Ела, защото силно чувствам,
сърцето ми за теб да страда! ...
140
2
Сирената виеше отчаяно над главата ми. Въпреки това едва помръдвахме. Пронизителният й плач проникваше в мислите ми, заливаше ме с усещането за нещастие.
На носилката пред мен лежеше 18-годишно момче. Последният, когото извадиха жив от реката. Първият, който беше скочил вътре. Странна поредица от съ ...
На носилката пред мен лежеше 18-годишно момче. Последният, когото извадиха жив от реката. Първият, който беше скочил вътре. Странна поредица от съ ...
210
2
7
П Ъ Т Я Т
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...
121
Ежедневки 102
1. Маскирах се, като строител... но не можах да построя комунизма...
2. Направих се на болен... и оттогава не мога да оздравея...
3. Тъкмо помъдрях... и ме хвана деменцията...
4. Избрах да бъда себе си... но не знам, кой съм... ...
1. Маскирах се, като строител... но не можах да построя комунизма...
2. Направих се на болен... и оттогава не мога да оздравея...
3. Тъкмо помъдрях... и ме хвана деменцията...
4. Избрах да бъда себе си... но не знам, кой съм... ...
189
10
Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...
149
Годината е 1987. Действието се развива в познатото ви вече кафе на бензиностанция "Дъбника" във Враца, в което работех тогава. В сервиза на гореспоменатия обект работеше Ванката. Скромен и тих стар ерген, побъркан на тема здравословен живот. Кой пие кафе, кой кола, капучино, нес кола – Ванката – чай ...
195
2
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
