Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 547 резултата
Г Р Я Х И Б Л А Г О Д А Т
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...
  83 
В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...
  156 
Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
  228  10 
Варвари, какво ли ще ми вземете?
Аз вече съм в номад превърнат!
Кракът ми стъпил е във стремето,
а конят ми
е здрав и пъргав! ...
  229  14 
В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...
  110 
Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата, ...
  134 
Странен ден,
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...
  131 
По-лесен е животът с добрите хора,
те карат те да полетиш
и някак лошото в злите хора
с усмивка да заличиш.
Какво губим като помагаме? ...
  183 
Отново с вятъра си мерим силите...
кой кого ще победи,
на лъжата ли да вярваме
и на себе си с' сърце да си простим.
Злобата любов ли ражда!? ...
  155 
ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...
  121 
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...
  144 
Остани. Недей си заминава,
да отпразнуваме и този миг сега,
да те погледам – бедна, изоставена
и тъжна, като никой път така.
В миналото ти недей се рови ...
  145 
Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...
  120 
Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...
  204 
  292 
БЯГСТВО В ГРАНИЦИТЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
На минаване призовах спомените,
и без оръжие и омраза тръгнах по пътя към крепостта,
построена между вода от пяна. И мечтите ме бият, ...
  134 
МОМЧЕШКА ПЕСНИЧКА
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...
  155 
Тук днес
тръгва си и бърза да замине
винаги съм там
за теб и мен
да прочета историята на лъжите ...
  139 
Всичко се движи като на лента,
един непрекъснат филм с ярки цветове.
Животът ми е като шепа вдъхновение,
дори и без крила, летя със сърцето.
Прегради не виждам, ни сълзи, ни мрак, ...
  230 
Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
  265 
"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
  210 
Нощта беше тиха и спокойна, сгушена в меката прегръдка на есента. Светът наоколо изглеждаше притихнал, сякаш дори природата спираше дъха си за миг. Тъмни облаци полека се стелеха над града, покривайки звездите, а малките светлинки от уличните лампи разсичаха мрака като далечни маяци. Въздухът носеше ...
  313 
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
  173 
  159 
Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...
  82 
За двама ни този ден е надежда,
започнала преди много лета.
И днес в очите ти се оглеждам,
и пак откривам в тях любовта.
Този есенен ден е началото ...
  235  15 
На по-малко от 100 км. южно от Багдад, на брега на река Ефрат, се намират останките на древния Вавилон. Сегашният му облик, белязан от безкомпромисния ход на времето, не e в състояние да разкрие блясъка на онзи внушителен център на някогашната велика империя, но въпреки това името Вавилон съвсем не ...
  170 
Ясното лятно небе
до хоризонта протяга снага
там цопва в топлото море
и хуква да целуне брега.
Към сушата вълни игриви тичат, ...
  90 
Не мога място да намеря,
не мога да се примиря,
че тръгват космос да катерят,
а немогат да вървят.
Че има още болни, гладни, ...
  118 
Грешен ли си?
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...
  89 
Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват ...
  190 
Неизбежна е уви,
тази среща в месецът веднъж,
когато всеки мъж,
среща възлюбената си в настроение особено!
Някак си, по божия природа, ...
  105 
Обичам слънчевото време,
обичам всички летни дни
и небосвода син над мене,
обичам теб, обичай ме и ти!
Обичам твоята усмивка, ...
  121 
Пълно е с безпокритни претенции,
със свалячи, с достойнство увиснало,
с млади, но сякаш за пенсии,
със светли личности... но с тъмно минало...
Пълно е с подобни и други, ...
  114 
Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
  128 
От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...
  96 
Две думи казани в нощта,
чийто отговор не бе дочакан.
А лъжливи обещания сега,
ми се сбират още във душата.
Кога ще мога да ти кажа насаме, ...
  113 
Б Е З В Ъ З В Р А Т Н О
Най-прекрасните мигове
най-жестоко ни нараняват,
от живота ни когато отлитат завинаги
и никога не се вече повтарят. ...
  81 
“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
  101 
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
  126 
Предложения
: ??:??