14 702 резултата
Имах чувството, че арогантната му усмивка ще засенчи слънцето. Толкова е самовлюбен, циничен и... прекрасен. Дали това не е любов напук, искам го, защото не е мой. Но знам, че това не е вярно. Вече е бил мой и съм го обожавала със всичките му досадни и дразнещи недостатъци.
Сега, виждайки го след то ...
Сега, виждайки го след то ...
1832
13
Петък вечер.
- Искаш ли да забегнем нанякъде?
- Да, само да не забравя този път четките за зъбки.
Качваме се в колата.
- А сега накъде? ...
- Искаш ли да забегнем нанякъде?
- Да, само да не забравя този път четките за зъбки.
Качваме се в колата.
- А сега накъде? ...
1346
29
Лятото на ’87-ма беше едно от най-интересните и странни неща, които ми се бяха случвали. Чувствах се зареден за пръв път от три години насам, откакто се случи. Винаги съм се изумявал на способността на човешкия ум да преодолява всякакви травми, независимо колко жестоки са те.
Пълен с енергия, излязо ...
Пълен с енергия, излязо ...
998
2
Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самат ...
1053
23
Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...
976
2
ТОЗИ МОЙ СВЯТ
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...
823
1
Къде е малкият Рони, събуди се...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.
Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.
Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.
И той намрази всички жени. Но не му се сърдете. ...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.
Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.
Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.
И той намрази всички жени. Но не му се сърдете. ...
757
Беше уморена от дългото вървене.
Загледа се в дървената пейка на отсрещния тротоар и пресече.
С последни усилия свали раницата от гърба си и я стовари върху дървените летви. Оправи дългото си черно манто. Пристегна шала около яката и седна. Кръстоса краката си. Извади кутията с цигари и запали.
Посл ...
Загледа се в дървената пейка на отсрещния тротоар и пресече.
С последни усилия свали раницата от гърба си и я стовари върху дървените летви. Оправи дългото си черно манто. Пристегна шала около яката и седна. Кръстоса краката си. Извади кутията с цигари и запали.
Посл ...
1263
1
Останах до късно в работата, трябваше да направя едни справки. Сега се чудя как ще успея да напазарувам, да сготвя. Направо ще полудея! Ще откача! Не ми стига времето за нищо и нищо не върви както трябва. Уморена съм, май не се справям добре с нищо. От десет години сме женени, а сякаш сме от сто. Да ...
1237
22
мистерия, хорър
-1-
Баща ми почина! Така трябва да започне този невероятен разказ, за да завърши със следното: Аз открих тайната на смъртта!!!
След смъртта на моя баща аз се отдадох на размишления. Питах се какво се случва с човека, след като се пресели в отвъдното. От общоприетите норми става ясно, ...
-1-
Баща ми почина! Така трябва да започне този невероятен разказ, за да завърши със следното: Аз открих тайната на смъртта!!!
След смъртта на моя баща аз се отдадох на размишления. Питах се какво се случва с човека, след като се пресели в отвъдното. От общоприетите норми става ясно, ...
4119
2
13
Отдавна не беше валял толкова красив сняг. Беше като балсам, който се наслояваше равномерно върху пукнатините на земята. Скриваше ги и ги лекуваше. По-възрастните хора въздъхваха с надежда. Дали тази зима ще им даде още малко живот? Само децата, открили възможност за нови игри, в които въображението ...
946
20
Рушащи се парчета болка изграждаха най-горния ред на усещанията ù. По-надолу тя ставаше плътна и наситена, можеше почти да я докосне.
Беше свикнала с това. Преди години много пъти се опитва да промени нещата, да се застави да чувства по различен начин, да се научи да бъде като другите или поне подоб ...
Беше свикнала с това. Преди години много пъти се опитва да промени нещата, да се застави да чувства по различен начин, да се научи да бъде като другите или поне подоб ...
1132
9
Пешо беше добър човек. Той редовно ходеше на църква и живееше с майка си. Беше на 10 години, неженен. Но скоро щеше да дойде голям обрат в живота му. Той за първи път щеше да пие. И то с майка си.
Беше 14 януари, и докато пи сутрешния си чай с родителницата си, тя му каза, че трябва да отпразнуват 1 ...
Беше 14 януари, и докато пи сутрешния си чай с родителницата си, тя му каза, че трябва да отпразнуват 1 ...
833
Като прахосмукачка за автомобил си, навсякъде се ровиш за моята коса. Цвета ли ти харесва? От ръцете на мъжа ти е, като балсам е за нея. Ще ти услужа със спиралата си, цяла вечер я гледаш върху ризата му. Чудиш се какво червило използвам, щом и след един душ седи по тялото му. И парфюмът ми, който г ...
2413
6
Градината на Шилер
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем др ...
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем др ...
2454
Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, ...
1599
8
Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...
655
Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...
600
1
Заведението не е нищо особено. Вече пием втора кана с червено, на масата има задушени картофи, хапки със сирене и кашкавал, салата за нея, за мен минерална вода. Устните са ми все още сухи. Отсреща седят Рози и телевизионерът. Някъде на долния етаж вече се е настанил Хари с апапите, нямат никакво тъ ...
721
8
Отец Матей отвори очи, в килията мракът все още беше плътен, но малкото прозорче просветляваше. Облече се без да пали лампата, опъна завивките на дървения нар и излезе на двора.
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...
1122
4
- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...
1685
Образцов ДОМ
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...
1132
2
— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...
1167
8
Тя лазeше бавно в калта, кръв се стичаше по порцелановото й лице, а лилавите отпечатаци от пръсти контрастираха с кожата на крехките й, призрачнобели китки. Сълзите от очите й бяха смесени с тънки струйки боровинкова кръв. Златните й къдрици бяха целите в кал. Дантелената ѝ рокля беше раздрана и мръ ...
543
История без език
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...
Индия... Зинка!
Отдавна беше, 1985 г. Бяхме на конгрес по астрономия, това е една дълга сага започнала на Аерогара, София, през Кувейт, Дубай, Ню Делхи, Рурки, Калияр, Харидуар и обратно.
В Центъра на Ню Делхи (те му казват НюДели) има един подземен пазар. Нарича се “Палинка Базар”. ...
836
Денят беше Вяра, Надежда, Любов. Подготовката за днешното събитие продължаваше вече месеци. Още преди да съобщят на родителите си. Преди да направят годежа. Започна в момента, когато решиха, че искат да станат семейство. Трябваше да свикнат с мисълта. Обичаха се, но бяха чували, че подписът променя ...
1130
12
ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...
894
6
Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толков ...
1297
3
Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...
1075
15
Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...
750
1
Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
1025
3
Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...
1313
4
НЕЩОТО, КОЕТО…
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
1385
1
Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...
881
Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...
978
3
- Колко струва този букет?
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...
930
8
Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест кило ...
1425
4
Беше около 8 часът , когато се събудих. Татко отдавна беше тръгнал за града. Тъкмо бях започнала да си приготвям закуска в кухнята, когато чух познат звук от мотор. Това беше Сет. Идваше, както се бяхме уговорили снощи, за да ме заведе в бърлогата на "Отхвърлените". Чух как Сет спря до къщата, изгас ...
756
1
Предчувствие
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...
890
2
Вампир
Вампир.
Така я нарекоха те. Вампир!
Беше по залез слънце. Пръстта върху ковчега на мъжа ù още не се бе слегнала, когато Невена ги чу. Блъскаха по дворната врата и крещяха. От всички обиди тя запомни само тази – вампир. Хората нахлуха в дворчето. После влязоха в къщата. На прага се смълчаха и ...
Вампир.
Така я нарекоха те. Вампир!
Беше по залез слънце. Пръстта върху ковчега на мъжа ù още не се бе слегнала, когато Невена ги чу. Блъскаха по дворната врата и крещяха. От всички обиди тя запомни само тази – вампир. Хората нахлуха в дворчето. После влязоха в къщата. На прага се смълчаха и ...
1350
3
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
