22.01.2016 г., 7:53  

Плаващи пясъци

786 1 5

ПЛАВАЩИ ПЯСЪЦИ

 

Изпитвал ли си някога усещане странно,

че попадаш във клопка на плаващи пясъци,

в които съдбата неусетно и спонтанно

привлича те с невидимите си отблясъци?

 

Тогава ти се струва, че потъваш

в страховити дюни отвъд времената,

не осъзнаваш и дали сънуваш

или губиш здрава почва под краката.

 

Неконтролируемо-движещи се пясъци

посоката на вятъра безмилостно следват,

поглъщат всичко с напористите си тласъци,

изтерзаната душа неуморно преследват.

 

В прегръдката на плаващите пясъци

душата прави опит да се задържи

и отправя плахо безмълвни крясъци,

с нечовешки усилия да издържи.

 

А може би протегната ръка нехайно

в такъв момент е нужна силно на душата

и със едно любящо сърце всеотдайно

да я изтръгнат от хватката на съдбата.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...