20 576 резултата
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...
428
3
19
На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
383
5
5
Къде си ти, самонадеяност?
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...
243
4
4
Не виждам всъщност никаква интрига;
живее всеки според своя нрав
един си лае, други кукурига,
а политикът винаги е прав
Не може във дебат да се пречупи ...
живее всеки според своя нрав
един си лае, други кукурига,
а политикът винаги е прав
Не може във дебат да се пречупи ...
452
2
2
САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
251
6
7
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
629
3
10
Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...
932
6
15
Всеки вижда в другите това,
което отразява същността му.
Ако е сладък като баклава:
сладък и дълбок ще е сънят му.
Ho ако e лют като оса, ...
което отразява същността му.
Ако е сладък като баклава:
сладък и дълбок ще е сънят му.
Ho ако e лют като оса, ...
225
1
1
Прочетен стих съм аз
без глас
останал,
плесен хванал,
изгризан и от плъховете глухи ...
без глас
останал,
плесен хванал,
изгризан и от плъховете глухи ...
280
3
13
Велики дати има в календара,
ревниво заличили празни дни.
Един живот не струва и пендара,
минава ли без никакви следи.
Един живот не стига, всички казват, ...
ревниво заличили празни дни.
Един живот не струва и пендара,
минава ли без никакви следи.
Един живот не стига, всички казват, ...
792
1
7
Свещено слово в тихата забрава.
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени, ...
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени, ...
670
5
19
Една целувка от стара жена,
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа, ...
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа, ...
291
1
Сливат се небето и земята,
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
428
8
10
Денят едва започва,
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща, ...
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща, ...
328
4
11
С всяка крачка
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...
348
1
2
ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
262
2
4
В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
311
4
6
Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
663
2
4
Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
606
1
12
Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
321
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
394
6
9
Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
246
3
2
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
565
7
8
Пред лозунгите с дървени клишета
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...
540
3
4
Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
556
18
20
Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...
258
1
Кръстопът!
Трудно поносим е пътят към успеха,
затова слабите избират неуспеха!?
12.11.2024г...Виена
Трудно поносим е пътят към успеха,
затова слабите избират неуспеха!?
12.11.2024г...Виена
334
Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
435
6
12
БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
833
7
17
Изгладиха ни гънките
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...
313
1
Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
269
4
Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
266
Хъш
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...
310
3
3
В един красив момент ще замълчим...
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета... ...
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета... ...
350
Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...
694
3
6
И тази седмица се изтъркаля
по сипея на времето в относителността.
Животът неизбежно намалява
и всеки дъх е крачка към смъртта.
Финалът е за всеки неизбежен, ...
по сипея на времето в относителността.
Животът неизбежно намалява
и всеки дъх е крачка към смъртта.
Финалът е за всеки неизбежен, ...
528
9
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
314
4
4
Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
268
1
1
Няма утре.
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
448
2
7
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
352
1
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
