4 965 резултата
Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...
  333 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  1747  11  18 
Заигра се вятърът с купчина листа.
Вдигна ги във въздуха, свирна със уста.
Бързо се намушка в някакъв комин,
котарак подгони, задави се със дим,
после се притули някъде...Не знам. ...
  623 
Погледнали нагоре, и напред.
Стрямо, към жаркото небе,
с послание за теб,
и за твоето сърце.
Смисъл съновен, ...
  570 
Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...
  556 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет
и от топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  363 
Видение в лятната нощ...
(Безсъние в лятна нощ)
Лятна нощ зави Земята...
... Вятър вихрено повя
и примъкна Необята ...
  375 
Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...
  385 
Навън ме вика Оня вятър
ненужно-южен в Есента
и разпилява той листата,
които ровя със крака...
И въздухът е пълен с нега, ...
  1104 
Една лунна нощ в Океана...
(експромт)
Тук във всяка вълнá
свети малка луна...
В тъмно-тъжни водѝ ...
  579 
В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...
  641 
Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...
  383 
Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
  625 
А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...
  288 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  1293 
За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...
  980 
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...
  891  13  22 
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...
  1047 
Красиво е, прекрасно, диво-
лунно, свежо, мълчаливо.
Лежа си сгушена,
притихнала в омая-
сън не чувствам, ...
  785 
Как красиво е, когато
есента нашарила гората
с месинговата си позлата;
а листата натежали,
от жарко лято прегоряли, ...
  914  12 
Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча, ...
  1495 
Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна... ...
  407 
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
  636 
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
  520 
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
  962  14  24 
С букет изсъхнали листа,
стаени бури във косите,
мъгли и слънчеви петна,
пристъпва тихо Есента.
До нея като хрътки верни ...
  1398  12 
Ве́черно вълшебство...
Вълшебният запой на сетивата
и на страстта внезапния каприз –
възторжено огъваха телата
ни, в по́лъха на ве́черният бриз... ...
  1027 
Странен свят – зелено светъл.
Морски дълбини, гори
с изумрудени дървета
и ахатови зори.
Меки, призрачни контури. ...
  963  22 
Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...
  808 
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
  758 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  1096 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  552 
Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...
  929 
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
  772 
Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
  620 
Вятър лунната пътека
с пръсти палави погали,
в пелената водна с лека
ласка огън да разпали.
Сластно младата тръстика ...
  689 
Каква е тази цветна необятност –
екстаз за моят дух и за очите?!
И въздухът пропива с всеобхватност –
оранжевото в синьото се вплита.
Нима това не значи орисия, ...
  405 
От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...
  601 
"Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината" - Уилям Бриянт
Есента ни е тука - топла, тиха и ведра,
из недрата подбрала сетни дарове щедри;
плодни земни потоци - да узреят житата,
багрилата от залези - да нашари гората. ...
  1251 
Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...
  1495 
Предложения
: ??:??