4 982 резултата
В момента съм в Китай и знам,
че искам да съм само с теб.
Скитам из дъждовния Джиангнан,
минавам край каналите безчет.
Помниш ли как бяхме само двамата? ...
  246 
Стоя на брега и се страхувам да се гмурна
защото плашат кожата ми студените морски пръски.
Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна
и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.
Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит, ...
  166 
Прибирах се привечер от обичайната разходка с кучето ми
и минах покрай нашето място,
нашето
тайно
място. ...
  231 
Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...
  300 
Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
  218 
Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
  204 
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
  178 
Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...
  172 
Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...
  173 
Малка къщичка, стаена в бяла пухкава прегръдка,
пуши, тихичко, небрежно,
И подканя ме, ела!
Що си тъй самотна ?
Тук съм само днес, сега! ...
  203 
От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...
  274 
Можем ли на небето да танцуваме?
Измежду звездите да се наредим?
Можем ли във техния океан да плуваме,
но за разлика от тях да не горим?
Можем ли светещи желания да бъдем ...
  187 
Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...
  373 
Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...
  279 
Гореща вечер и Луна
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
  197 
An empty world filled with ashes,
the sky turns gray as time passes.
Bones are scattered, but the blood is
nowhere to be found,
The wind alone recalls the hearts ...
  236 
Черна е нощта и е горчива,
както е горчиво и кафето,
звездна и божествено красива
прелестна, тъй както кадифето
гали с мекотата си прохладна, ...
  342 
От последните къшеи българско мое небе,
там, където държал е бесът месечината в зъби,
тишината се спуска над вечното старо селце
и аз стискам клепач, за да види по-ясно умът ми
как пустее мегданът пред кухото сляпо око ...
  247 
Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...
  210 
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
  203 
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
  357 
Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...
  155 
Ех, морето...
Стъпвам в пясъка,
по следите на други
боси нозе.
А вълните... ...
  141 
Пробождат огнените мечове мъглата,
звездите се стопяват с тъмнината,
сияйно утрото пристъпва смело,
нощта е в спомените, дала-взела.
Росата се усмихва с бляскави сълзи, ...
  244 
Всяка крачка на високо
е към вътрешен и собствен връх.
Всяко вдишване дълбоко
е пропит с простора дъх.
Всяка мисъл в планината ...
  192 
Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга ...
  272  11 
В летния и топъл дъжд
хуквам вън усмихната от наслада,
да усетя по кожата си прохладния душ,
да опитам капки от небето да хвана.
В летния и топъл дъжд ...
  233 
С полъха на вятъра
с лунните лъчи в нощта
сякаш самичка бродя на Земята
хваната със тебе за ръка
Със звездите във небето ...
  268 
An explosion of glowing vivid desires,
He draws near, dances, inspires,
He purifies the souls with fires.
Angelic voices, divinity's choirs.
Flames of myst ignite his gaze, ...
  244 
Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...
  241 
Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре! ...
  331 
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...
  274 
В това време от годината -
мирис на прясно окосена трева,
ухание на билки в градината,
аромат на полски цветя.
Шепички вкусни малинки, ...
  240 
С ега е само малък, свиден спомен,
Р ешил за миг да върне всичко свято,
Е пизод от дните слънчеви и топли,
Д ете отново съм и търся лятото.
С лънцето погали ме с лъчите си, ...
  364 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  169 
Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят, ...
  360 
Свещица последна догаря в тъмата
допиваш горчивата глътка живот,
дописваш мелодия странно позната,
доволен въздъхваш: Да бъде! Дано!
Оттатък съня ти безбрежно разкошен ...
  213 
До последно Май си изплака сълзите
и с разтворен чадър до края вървя.
Подготви за Юни любов под липите
с омая от дъхави полски цветя.
Усмихна се Юни - светла магия, ...
  270  11 
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  239 
Горите са настръхнали космато,
като задника на оня диф примат,
който е наш древен дядо
от един отдавна пукнал свят.
Реките са уринална струя ...
  302 
Предложения
: ??:??