5 030 резултата
Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
521
11
37
Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
296
2
В превалящо лежерно – задрямалото пладне,
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино, ...
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино, ...
271
1
3
Есен е - връщане няма.
Спуска се мрак твърде рано.
Есен е - бездна и яма.
Вятърът шири се само.
Есен е. Край на мечтите. ...
Спуска се мрак твърде рано.
Есен е - бездна и яма.
Вятърът шири се само.
Есен е. Край на мечтите. ...
243
2
4
Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
234
1
Любовта е като вятър пролетен,
нежно в косите ти играе.
В очите ти – светът е цял,
в прегръдката ти – светлина сияе.
Сърцето ми е пленник тих, ...
нежно в косите ти играе.
В очите ти – светът е цял,
в прегръдката ти – светлина сияе.
Сърцето ми е пленник тих, ...
306
2
"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
301
3
От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...
202
1
2
Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
327
2
Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
233
2
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
385
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
205
Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...
265
1
Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...
336
2
Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
188
1
Реката, която пресъхва полека
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.
Реката, която сред камъни голи ...
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.
Реката, която сред камъни голи ...
217
2
2
Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
501
1
Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
279
1
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
275
1
Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
302
3
2
Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...
309
1
На Злати и Симо за техния сватбен ден
Брилянт блестящ в лазур-сапфир,
тупти любов навред, безспир,
навеки сливат се сърца-
сияйно ярки две слънца. ...
Брилянт блестящ в лазур-сапфир,
тупти любов навред, безспир,
навеки сливат се сърца-
сияйно ярки две слънца. ...
279
Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
224
1
2
Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
239
Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
424
2
4
Стени във мъх и стар бръшлян,
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...
299
1
4
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
187
3
3
ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
220
3
1
Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
245
2
2
Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
258
2
4
След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
257
1
2
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
303
2
9
“Всеки може да започне пак,
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
289
1
Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
376
1
2
Нахлупил лятна шапка вятърът подскача
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...
251
Горо ле, горо зелена!
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
273
1
3
Лятото, лятото, лятото
с бели цветчета по блузките сини.
Ятото, ятото, ятото
смели момчета с момичета фини.
Лятото, лятото, лятото ...
с бели цветчета по блузките сини.
Ятото, ятото, ятото
смели момчета с момичета фини.
Лятото, лятото, лятото ...
147
1
Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...
249
1
3
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
180
2
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
166
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
