247 964 резултата
Ще я трясна вратата последната,
най-последна и тежка от всички.
На трапезата вечер щом седнете,
не примамвайте спомен с трохички.
Дайте смело дела ми на кучето, ...
  125 
Там някъде, във дъното на дните,
шумят вълни и блъскат се вратите...
безумните човешки същества -
идеята за думата тълпа...
Презирам ги, защото са нищожни - ...
  260 
ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид. ...
  92 
Разбиха ми сърцето,но крилете-
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
  581  10  38 
На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...
  150 
Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...
  399  10 
МАЛКА ВОДКА В РАЯ
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо, ...
  121 
Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...
  129 
Днес по-различно ми пее морето.
Август си тръгна и дръпна небето -
малко по-ниско
и малко по-сиво,
малко дъждовно. ...
  233  17 
Отлита лятото красиво,
отнася обич и мечти.
Отлита бързо, мълчаливо,
не пита то къде си ти.
Сърцето ми тъгува много ...
  167 
На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...
  271  12 
ЕДИН ПАКЕТ ЕГИПЕТСКА КЪНА
Понеже ти си хубава Жена,
и аз – освен ако не ме застрелят,
с един пакет египетска къна
при теб ще дойда някоя неделя. ...
  100 
Лицето ти със устните горещи
създадено е само за целуване,
а тялото под хубавите дрешки
е изкушение мое за палуване...
И аз редовно бивам изкушен, ...
  311 
Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
  281 
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
  183 
О Б Щ Н О С Т
"На този свят най-сложното
е,изразяването ти да е просто",
с перспективи за реални възможности
вместо стени да се изграждат мостове. ...
  119 
Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
  179 
Взрян в чуждия некролог
като в собствено огледало.
  124 
Да, хубаво послание
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...
  314 
Сам съм си достатъчен
в този свят упадъчен,
не искам около мен усмихнати фалшиви лица
с покварени и злобни сърца.
Сам съм си достатъчен, ...
  191 
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
  111 
Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...
  200 
Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...
  196 
Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...
  471  15 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
  101 
Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
  210  11 
Разперя ли крила
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...
  228 
Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
  284 
Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени. ...
  100 
ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...
  230 
Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла, ...
  157 
Ако си щраус - със заровена глава,
а искаш в небесата да политнеш,
и със ятата да заминеш пролетта
на север - някой лебед да обикнеш,
с нагоните… дори да се простиш - ...
  286  14 
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
  454  11  26 
Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
  189 
А С О Ц И А Ц И И
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...
  98 
Надникнах зад завесата ефирна,
Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,
Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,
Тишина , омая и звезди в очите,
Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити, ...
  126 
Този август е толкова кратък...
Аз все още на юли ухая,
а в небето почти без остатък
чезнат птиците.
Как да призная, ...
  235  15 
Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си. ...
  187 
Душите завинаги свързани са,
сърцата ни знаят.
В сънищата се срещаме,
там любовта никога не отминава.
Как се поднася извинение, ...
  156 
ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...
  137 
Предложения
: ??:??