248 880 резултата
КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. ...
  1139  19 
Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.
Стига търсил си искра ...
  483 
Влизат в класната стая
мъдрост да "попият" те,
да кажат:"Аз зная!",
"Аз съм учено дете!"
Ред, правила да има, ...
  363 
сърцата бият
днес като училищен
звънец и искат
знания в училище
нетленни да попият
  876 
Звънецът чудак
на петнайсти септември
деца сбира пак!
  454 
Животът тече
кап-кап.
Изтичат
бързо годините
от банката на живота ...
  760  10 
От мечтите ти камъче цветно
се отрони и с вятър замина
като дронче, сканирало светло
и приветливо кътче чужбина.
Рехав пъзел е тази надежда, ...
  459  13 
И С Т И Н С К О И З К У С Т В О
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата, ...
  418 
Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното. ...
  1122  14 
Понякога нещата просто случват се така,
захванеш ли се с нещо то се получава.
Протегната от небесата спуска се ръка,
нагоре дърпа те, в дела те поучава.
Тогава казва се, че имаш ти успех, ...
  451 
По детски за есента
Красивата есен пристигна,
донесе ми радост, цветя
и цветно в душата надникна,
донесе ми тя любовта. ...
  736 
Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
  333 
Макар да нямах никакъв късмет
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден ...
  486  16 
Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
с прошка раните превържи,
безверието в себе си победи.
Нов изгрев от залеза сътвори, ...
  332 
необходимост
осъзната — се твърдѝ —
е свободата
  1146 
Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...
  349 
Разлисти ме!
Отразявам се във твоята усмивка!
Редят се есени,
когато бурята в теб не стихва...
А аз съм стръкче, ...
  562 
„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
  419 
Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...
  512 
Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...
  332 
По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
  485 
Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени. ...
  1083 
Защото си различна.... те обичам,
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...
  1079 
304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . . ...
  689 
Днес отново не ми е ден за поезия.
Душата моя не жадува думи - лъчи.
Ни прохлада на бълбукащо поточе,
тичащо по каменисти стръмнини.
Днес е ден за обичане – щедро и тихо. ...
  473 
Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...
  640  12 
Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...
  637 
Накъде отивам - аз не зная,
толкова болка има на земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...
  510 
Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...
  357 
Жена
Силна и смела пред света,
готова да понесе страха от своята самота.
Жена е всяка, но не всяка е добра.
Тя дар да дари без да спи и за малко, за миг да постои. ...
  543 
Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...
  449  10 
Аз никога не спрях да мисля,
че ти си идеалната за мен.
Макар и нищо да не чувстваш,
за теб е писан всеки ред!
И всеки час и всеки ден, ...
  616 
Спомням си всеки детайл сякаш беше вчера,
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...
  643 
Човек си пати
От неблагодарни и
Пред него „харни“
  535 
ситнеж
по жарава
е
ВЕРОпроява
ситнеж ...
  549 
Забравихме да се потърсим
От бързане, от тичане, от страх
Забравихме да си говорим
От есемеси, писане и чат
Забравихме, че близки бяхме ...
  590 
Чудо от небето,
в Кръстовият ден,
нашепва на сърцето,
Той бди над теб,
Той бди над мен. ...
  1014 
Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...
  830  12 
Стой, постой, самотице - сестрице,
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...
  568 
Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...
  415 
Предложения
: ??:??