248 976 резултата
В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...
  606 
В очите на една жена,
прочетох някаква тъга...
Сълзи и болка...
Някаква объркана усмивка...
Навън бе ден прекрасен! ...
  287 
Виновната 🧙🏻‍♀️
Едно, две, три
Вещицата днес ще изгори
Четири, пет, шест
Трупа ще го изяде някой пес ...
  664 
Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...
  465 
Ще бъде много дълъг моят път,
по който аз вървя към теб, нали.
Сега не може. Друг е днес светът.
Ще бъде много дълъг моят път.
И свивам обичта си в тиха гръд. ...
  603 
Убаво беше таму каде бев
иако се враќав назад
со стражарите твои
и чекав вкусот на првите јагоди
да остане долго на усните ...
  380 
Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог, ...
  520  12  23 
Тя е добре. Събужда се рано
и продължително гледа навън.
Налива кафе и пали цигара.
Чака да мине снощният сън.
Автоматично участва във разговор, ...
  822  11  34 
Ако извадиш от мене сърцето
Ако прогониш тъгата...
и на вяртърът заповядаш,
да я отвее далече, високо...
Аko изтриеш, ...
  311 
Казват, че големите момичета не плачат,
когато си взимат сбогом с любовта!
Големите момичета не страдат,
поемат ударите с високо вдигната глава!
След всяко " сбогом " сърцето си събират, ...
  589 
Небето като роза синя
уханията си разтваря,
узрява изгревът - смокиня,
а чувството е с вкус на нара.
Морето е щумяща книга, ...
  334  11 
думи и звуци
го нека спасят този
свят — от угрози
.............................................
алтернативно: ...
  189 
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
  300 
Живея на света за теб любима.
За твоята любов мечтая, вечно моя да е тя.
Със изгрева с усмивка да се будя, тебе да те прегърна във ноща.
Между двама ни любов да има
и нищо да не пречи на щастие като това. ...
  498 
Всичко "В крайна сметка"
("смет-ка" да се чете
в обратен сричков ред!)
е ... "Касмет"
  328 
Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата, ...
  371 
Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя, ...
  289  10 
Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...
  660 
Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда. ...
  272 
Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...
  601  13 
Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко ...
  262 
Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден, ...
  364  11 
Щом запея „Серенада”,
ти се мажеш с помада…
нима за тебе съм серсем?
Отвръщаш плахо: „Не съвсем!”
И намазана с тоя крем, ...
  425 
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
  352 
Обикновен ден. А всъщност
много тежък. Издиша.
Цъфнали пролетно вишни,
старо четиристишие.
Детелини с очи зелени, ...
  363  10 
Всяка нощ
идваш ти
с лунен кош
от мечти.
Всеки ден ...
  353 
Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм, ...
  418  12 
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...
  330  11 
В главата ми буря от мисли.
Сълзи се изсипват - порой.
Душата след него е чиста,
тихо е - мир и покой!
Въпросите много са. Търся. ...
  530  31 
Тръгвам бавно и никак не плача,
плаче само разбито небето.
Мокър куфар с илюзии влача,
дъждобран, вече също решето.
Дълги бяха прелютите зими, ...
  792  12 
Къде съм тръгнал в този дъжд,
щом даже охлювите бягат,
сред стръкчета набола ръж –
нагазвайки я, тя поляга.
Небето плаче седем дни ...
  431  14 
Радвай се на всеки земен миг!
Не мисли какво ще бъде после…
Простичко е, като „до, ре, ми…”
И не трябват никакви въпроси.
Изживей го ти като дете! ...
  789  16 
В прозореца остана тишината.
Пак цигара, чаша вино, стар рефрен.
Прегърна ме отново самотата.
Колко близко и далече си от мен...
  484  11 
Души, души, души и разузнай,
с обонянието си всяка истина узнай!
О, зная, “Плъх” наричат те, горкия,
но в разследването ти си във стихия.
В омразата си кой не те ли поруга ...
  420 
Където и да ида ти си с мен.
Дори далеч не чувствам самота.
В сърцето ми гориш и нощ, и ден.
Където и да ида ти си с мен.
От тебе огънят възпламенен ...
  953 
То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност ...
  605 
- Здравей! Дали си принца от мечтите?
Ще ме вземеш ли за среща със файтон?
- Не мога днес, на паша съм с козите
и имам кон. Не бял, ама е кон.
- А, ще може ли, яко не те смущава, ...
  676  15 
Да си кретен е трайна диагноза,
но с изборно-свободен елемент.
Че с идиотия в прекалена доза,
приятелство разбива се в цимент.
Предателите трябва да се бият, ...
  619  15 
Къдриците на любовта се веят,
очите ти звезди са в небосвода.
Магичен пух, събудил зов в неделя,
предсказва полета на птица волна.
Огнището са топлите ти пръсти, ...
  1323  17 
От Млечния път се отбих до Земята,
хареса ми нейното синьо небе
и малките хора със име - децата,
които невинно обичат, с' сърце.
Обикнах и аз, без да искам, простора, ...
  766 
Предложения
: ??:??