20 537 резултата
Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
  441 
Добър вечер, моя тъжна планета!
Добър вечер, мой несбъднат нов свят!
Отлетяха мечтите и ето...
няма връщане вече назад!
Отлетяха безмълвните спомени. ...
  517 
Какво е животът с огнище без пламък?
Щастлив е човекът, любов ако има,
излязъл на светло от тъмния замък,
искрата запалил в сърце на любима.
Кръстосвах на длъж и на шир по страната, ...
  557  11  18 
КОШНИЧКА ОТ РЕПЕЙ
Имам тъмни и светли периоди.
(Не обичам да бъда на тъмно).
Всяка скръб – ако можех в зародиш,
на мига и без жал ще изтръгна. ...
  600  14 
От цикъла "Сезони" - есен
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени. ...
  464 
С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
  453 
От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...
  521  11 
Трепериш ли, животе, пред присъдата,
заспиваш ли със кости все подгизнали?
Описваш ли се често с милосърдие?
И викаш ли, а смееш ли се, скиташ ли?
Сломи ли те мълчанието просешко, ...
  466 
ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...
  342 
СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...
  348 
"Лапни-шаран" си е българинът!
(Кой ли не го е лъгал?)
Всяка стръв го лови - стига само
с етикет да е "Нова!"
Една с марка бе "Цар Симеон", ...
  388 
Без срам, без страх,
както някога на двора
ще се водя
по музиката на живота.
И нищо, ...
  302 
Изкласяват спомени наесен.
Те ли ме прегръщат,
аз ли ги усмихвам?!...
Време е за жътва.
Раните пулсират... ...
  749 
(За съжаление, нещата с редакцията се объркаха и не успях да ги поправя. Не ми харесва как е подредено, но това е скапаното положение..... Иначе очевидно това стихотворение е поредното представяне на ментални проблеми чрез метафори. Този път чрез ентомологията...)
  660 
Ей, събуди се! Аз съм животът ти!
Какво правиш със мен?
Не спи! Хайде ставай - идиот!
Аз си отвивам със всеки твой ден!!!
Стани! Направи си кафето! ...
  663 
Там,близо до водата, поседнах на малката дървена пейка,гледах невиждащо реката,,уж любимата беше тя,а очите-
раздрани от кървавите обърнати лъчи мълчаха ридаещо...
На онова слънце,което кара да бъдат рана, невзрачни,празни,дълбоки като бездната на Ада....Бях там,и сякаш прекрачвах нечий праг,сега из ...
  432 
ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА
Косят стрелките полудели
на август лудата трева.
Това, което ни разделя,
събира ли ни след това? ...
  306 
КРАДЕЦ В ХРАМА
Нощеска Господ е сънувал,
че някой е ограбил храма
и свил е сребърната утвар,
и плащеницата я няма, ...
  320 
Света София
Една майка София с три малки дъщери,
обичала ги много и на Господ благодари.
Възпитавала ги тя в християнски ценности,
нарекла ги на ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА! ...
  380 
От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...
  628  13  24 
За дъха ми бавно се закача
въздишка лека на наслада,
че все пак жива съм аз още.
И днеска не затихна
безбрежната вълна. ...
  480 
hey, remember me?
it's been a while.
i just couldn't forget that gorgeous smile
i know this might sound a bit wild,
but you remind me of when i was a child ...
  1112 
Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...
  390 
/на сина ми Иво/
Вселена си ... и не защото
се раждаш чакан и желан.
В годините доказваш, колко
е важно да гориш със плам. ...
  547  20 
Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.
Стига търсил си искра ...
  493 
Понякога нещата просто случват се така,
захванеш ли се с нещо то се получава.
Протегната от небесата спуска се ръка,
нагоре дърпа те, в дела те поучава.
Тогава казва се, че имаш ти успех, ...
  457 
Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
  338 
Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...
  522 
По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
  489 
Накъде отивам - аз не зная,
толкова болка има на земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...
  516 
Жена
Силна и смела пред света,
готова да понесе страха от своята самота.
Жена е всяка, но не всяка е добра.
Тя дар да дари без да спи и за малко, за миг да постои. ...
  550 
Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...
  519 
Понеже дните ми се разпиляха
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
  665  12 
Реформи съдебни -
все взаимно враждебни.
Навред зали и коридори
се тресат от раздори.
Реформи фиктивни - ...
  1080 
Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
  1457 
КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
  456  13 
Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
  522  19 
Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
  387 
Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг, ...
  735 
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
  363 
Предложения
: ??:??