Jan 22, 2016, 7:53 AM  

Плаващи пясъци

  Poetry
785 1 5

ПЛАВАЩИ ПЯСЪЦИ

 

Изпитвал ли си някога усещане странно,

че попадаш във клопка на плаващи пясъци,

в които съдбата неусетно и спонтанно

привлича те с невидимите си отблясъци?

 

Тогава ти се струва, че потъваш

в страховити дюни отвъд времената,

не осъзнаваш и дали сънуваш

или губиш здрава почва под краката.

 

Неконтролируемо-движещи се пясъци

посоката на вятъра безмилостно следват,

поглъщат всичко с напористите си тласъци,

изтерзаната душа неуморно преследват.

 

В прегръдката на плаващите пясъци

душата прави опит да се задържи

и отправя плахо безмълвни крясъци,

с нечовешки усилия да издържи.

 

А може би протегната ръка нехайно

в такъв момент е нужна силно на душата

и със едно любящо сърце всеотдайно

да я изтръгнат от хватката на съдбата.

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...