Anita765 (Ани Монева) - Произведения

Последната надежда 🇧🇬

Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине... ...

Anita765

Поэзия » Другая

2021-10-14T22:30:57+03:00 1.1K 5 19

Ще помня 🇧🇬

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...

Anita765

Поэзия » Другая

2021-06-19T23:49:48+03:00 1.7K 8 21

Непростимо 🇧🇬

Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...

Anita765

Поэзия » Другая

2021-05-30T18:44:22+03:00 1.2K 7 17

Празнота 🇧🇬

Пролетта не пресече тъгата.
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.
Подир него раздавах въздишки, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2021-05-26T21:03:00+03:00 1.9K 12 15

Как всичко се повтаря 🇧🇬

Не зная, виждал ли си как смъртта
и в тъмното, и в светлото пролазва.
Затворила последната врата,
душите скрива в бялата си пазва.
Замахът и́ – корав. Такъв замах ...

Anita765

Поэзия » Другая

2021-04-01T21:31:43+03:00 1K 8 12

Въздишка в бяла зима 🇧🇬

Две котки спорят със снега.
Чудакът търси някаква си шапка.
Зад два прозореца тъга
потича денем на кристални капки.
Пресъхнали от взор очи ...

Anita765

Поэзия » Другая

2021-01-28T22:06:43+02:00 915 3 9

Преодоляване на сушата 🇧🇬

Изораха стърнищата. Буца до буца
уталожени чакат зърната за посев.
На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.
Все ще могат отново живот да износят.
Те поглеждат с надежда към облака ялов ...

Anita765

Поэзия » Другая

2020-10-18T09:51:17+03:00 1.2K 11 19

Въпроси 🇧🇬

Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2020-02-04T16:40:53+02:00 1.2K 1 6

Досънувано 🇧🇬

Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-12-17T15:17:00+02:00 1.6K 9 9

Непознати светове 🇧🇬

Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-11-09T23:19:15+02:00 1.5K 7 9

Не бива 🇧🇬

Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-11-07T21:34:50+02:00 1.4K 12 10

Под фокуса на луната 🇧🇬

Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...

Anita765

Поэзия » Свободный стих

2019-11-05T12:51:44+02:00 1.9K 1 6

История за бреза, момиче и море 🇧🇬

Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...

Anita765

Поэзия » Белые стихи

2019-10-22T14:28:02+03:00 2.3K 6 6

Отдалечаване 🇧🇬

Обрулихме набързо дъхавата круша.
Прибрахме се в апартамента си тристаен.
Отдавна свикнали с уюта му задушен,
забравихме пръстта в земята как ухае.
С размах премрежихме на слънцето очите, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-10-21T01:03:28+03:00 1.4K 10 14

Паралелен свят 🇧🇬

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-10-17T20:39:11+03:00 2.8K 17 33

Почти раздяла 🇧🇬

Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-10-15T09:32:30+03:00 1.3K 8 10

Разнопосочно 🇧🇬

Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-10-10T21:49:08+03:00 1.4K 6 11

Преди дъждовете 🇧🇬

Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...

Anita765

Поэзия » Белые стихи

2019-09-03T17:40:36+03:00 1.5K 4 6

Отстояване на тежестта 🇧🇬

Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма. ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-08-20T12:28:37+03:00 1.1K 3 5

Проглеждане 🇧🇬

виждате ли инерцията колко е закръглена,
дайте път на клепачите
svetlamila (Светла)
Сляпа съм,
но зная, че това ми отива. ...

Anita765

Поэзия » Свободный стих

2019-08-18T07:23:14+03:00 1.3K 2 14

Душата на вятъра 🇧🇬

Беше лято, а после не беше.
Опознавах душата на вятъра
и очите му, пълни с насмешка,
и студа му, клечащ пред вратата.
Слушах как свири в ключалката ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-08-15T23:50:44+03:00 1.5K 10 8

Стрък сред пустошта 🇧🇬

Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...

Anita765

Поэзия » Пейзажная

2019-08-11T23:54:16+03:00 1.5K 15 13

Време за бране на плодове 🇧🇬

А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Меги Миткова ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-07-25T09:33:16+03:00 2K 4 7

По изгрев 🇧🇬

През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...

Anita765

Поэзия » Белые стихи

2019-07-24T17:07:08+03:00 1.8K 13 12

Дъждовна мрежа 🇧🇬

В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-06-22T19:31:31+03:00 2.5K 23 24

Бързеи 🇧🇬

След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...

Anita765

Поэзия » Пейзажная

2019-05-23T15:29:28+03:00 1.2K 3 5

Горчиво кафе 🇧🇬

Празна е масата, жадни са чашите.
Тази нощ мъката той си изпи.
Утрото светло. Светлото страшно е –
лезия черна от нощния пир.
Звуци разбуждащи, дразнещо скърцане, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-04-17T21:52:53+03:00 1.4K 6 11

Защото така... 🇧🇬

Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ...

Anita765

Проза » Юмористическая

2019-02-10T09:57:25+02:00 1.4K 2 10

Знак (От една болнична стая) 🇧🇬

Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-02-06T16:04:34+02:00 2.7K 19 26

Тъга, която никой не изслушва 🇧🇬

Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2019-01-29T13:34:15+02:00 1.5K 11 11

Време за другата Коледа 🇧🇬

Дядо Коледа, виж, аз съм малко момче
и не мога като по-големите още да пиша.
Мама казва, че нося голямо сърце,
но когато го каже, тя толкова тъжно въздиша.
Моят татко е вече година войник, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-12-23T18:55:22+02:00 1.3K 10 10

За пътищата и безпътната безбрежност 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Както знаете вече, понякога яхвам коня, посещавам някой друг курс и… на конкурс. Не мога да озаптя тази моя състезателна същност и това е! Вчера една… да речем дама (нищо, че щях да я нарека по друг начин), без малко да измъкне под носа ми едни обувчици. Уникални ви казвам ...

Anita765

Проза » Юмористическая

2018-12-13T22:50:04+02:00 1.9K 3 13

В тишината шепа прах 🇧🇬

Звънтеше бялата камбанария.
Навярно биеше за упокой.
Отекна ехо в старата кория,
но кой да чуе днеска, няма кой.
Проскърца порта, после и прозорец ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-12-12T10:27:22+02:00 1.3K 11 11

Кръчма за самотници 🇧🇬

Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-12-08T21:18:11+02:00 4.1K 73 71

Разкъсване на облаци 🇧🇬

Рисува в бяло зимата витражи,
а тебе аз рисувам в мойте мисли,
когато е студено и ми липсваш
или не зная как да ти го кажа.
Рисува зимата, а аз прелиствам ...

Anita765

Поэзия » Строгие формы

2018-12-07T09:44:46+02:00 1.4K 9 10

На сина ми 🇧🇬

Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-12-04T23:06:36+02:00 1.5K 8 9

Самота 🇧🇬

Не беше есен. Някакъв предзимен студ,
където навалял е вече ранен сняг.
Отлитнал безвъзвратно другаде уют
и силно хлопната врата зад сгърчен праг,
зад който изтънява бавно всеки слух ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-11-30T10:02:50+02:00 1.4K 8 11

Луна в съня 🇧🇬

Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента, ...

Anita765

Поэзия » Строгие формы

2018-11-11T17:43:37+02:00 1.4K 4 9

Пропадане 🇧🇬

на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-11-10T21:36:52+02:00 1.3K 7 6

Ноемврийска вечер 🇧🇬

Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...

Anita765

Поэзия » Другая

2018-11-06T19:06:11+02:00 2.4K 6 12