Barona38
348 результатов
СЪЩНОСТ
На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ. ...
  956  14 
РЕЗЕНЧЕ ЛЯТО
Не приемай за даденост чувствата. Виж:
как край теб всеки ден, вдъхновено и просто,
се въртя, все на пръсти, подобно дервиш...
пожелал да отгледа в сърцето си Господ. ...
  916  29 
Жените, които обичах, са виж: до една задомени.
Въздушни и леки, или от живак, дваж по-течни.
Каприз е да питам дали още мислят за мене.
Замръзнал съм в тяхната памет, подобно на глетчер.
Жените, които обичах, не търсиха лукса, разкоша, ...
  1088  18 
Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...
  840  18 
Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?!
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
Навярно със простреляно крило ...
  678  10 
ПОКАНА ЗА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ
Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.
Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.
Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.
От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара. ...
  741  12 
РАЗПАЛВАНЕ НА ТЪГАТА
Светът като че ли е ослепял
за тайнствата, които го обграждат:
снегът реди кристал върху кристал
над храма на вековната ми жажда. ...
  834  16 
РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ
Какво пък, нямам рани за убежище,
илюзии на едро, устрем млад,
а само стрък непреболяла нежност.
И рамо, по-студено от приклад. ...
  874 
ЦЯЛОСТ
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни. ...
  1084  17 
Разстояния
Оттук нататък аз не съм ти ближен
и твоят свят за мене е неведом....
Развих способността си да те виждам,
щом спрях към теб вторачено да гледам. ...
  944  19 
ИЗБОР
По всички пътища околовръст
снегът е само зрителна измама...
Пълзи денят край мен, ужасно къс,
досущ като усмивката на мама. ...
  799  15 
ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА
Дали ще бъде дълга зимата,
да те попитам, не посмях.
И в белота неотразима
поникват стъпки. Птичи смях. ...
  857  11 
БДЕНИЯ
И остани все същата, Поезийо!
Не позволявай разни шарлатани
да изтъргуват името ти свише,
а този, който всъщност ти пристане, ...
  840  12 
Сбогувай се
Сбогувай се с морето. И със навика
да храниш неуморните си мисли
с притихналите слънчеви разпятия
и гъгнещите арии на вятъра... ...
  703  11 
Където и да сме, ще ни дочака.
Не ни задава вечните въпроси....
Обича изненадите на мрака,
но утрото в зениците си носи.
Ръцете ù ни търсят запъхтяни ...
  903  12 
НАСЛЕДСТВО
Там мама се вяства из бялата стая
и гледа през стръмния, тъмен прозорец:
по сенките птичи тя дълго гадае
къде съм, дали съм превит от умора. ...
  912  13 
ПРИШЕСТВИЕ
Във времето, което Бог ми даде,
наум все думи с маминка разчупвам:
за тайнството на всеки миг откраднат
и за мечти, от глупави по-глупави: ...
  772  11 
МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките,
в които неуверено е падала
звездата на щастливото ни вричане.
Не вярвам да си спомни и за дюните, ...
  881  10 
ВИДЕНИЕ
Когато виц последен ви разкажа
за морските сирени и капани,
на фара глух разбудената стража...
навярно за яката ще ме хване... ...
  931  10 
С какво ли ме привличаш, град,
освен с разлъчени любови,
и улици с усоен хлад,
и звън на бляскави окови.
Че в шеметния водовърт ...
  821  19 
За домашния дух и Малкия принц
И понеже си зная, че Малкият принц не е плитка лъжа,
а пък чувам през ден, че планета на розата няма,
съм запазил за всеки, на който по нещо дължа,
дълга сламка прозрачна от есенна шепотна слама. ...
  766  13 
ВЕНЕЦ
И шмугва се подобно видра плажът
край заливите на деня ни потен.
Животът тук с масло гърба ни маже,
като оса там лодчица боботи. ...
  644 
Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече ...
  770 
В СТРАНАТА НА МАМА
Сезонът в страната на мама един е:
край къщата блеснала, цялата в охра,
страхът, както сляпо дете, ще отмине...
припомнило нейното име и образ. ...
  852  22 
ПИСМО ДО ГОСПОД
Знам, Всевишни, че край и начало делата, небесните, нямат,
но решиш ли да слезнеш все пак за пришествие второ:
влез във моята къща прихлупена, дето на стълбите мама ...
къпе котката рижа, превила душа от умора. ...
  1066  28 
KOРАБИ
И остават ръцете на мама безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока. ...
  794  13 
БЛИЗОСТ
Понеже е жена, дели безкрая, не се набива на очи в трамвая. ...
Стои на крак и сякаш разговаря с тъгата си, и от смъртта по-стара.
Работи в парк, разпитвана от нужда: трева да среше, цвете да събужда.
Да сложи на дъгата седемстишна - прелитнал цвят липа или от вишна. ...
  853  16 
Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му. ...
  905  13 
ПЛАМНАЛОТО СЕМЕ
Не вярвам да съм най-добрият син,
откакто,мамо, съм прекрачил прага. ...
И тук примамва небосводът син,
но слънцето от много дни ми бяга. ...
  834  23 
ЩЕДРОСТ
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят. ...
  1193  14 
ЖЕНИТЕ НА ДОБРУДЖА
Когато престъпят на пръсти възмладите златни жита,
а въздухът трепка в предчувствия светлозелени
и в ирис на литнала птица в простора докрай ще чета:
жените на Добруджа идат. И идат за мене. ...
  1063  15 
ЖЕНИТЕ, КОИТО ОБИЧАТ МЪЖА МИ
Жените, които обичат мъжа ми,
от мен трижди готвят по-вкусно,
те никога повод не търсят за драми,
не стискат обидено устни. ...
  781 
ДУМИ ПОД ЕЗИКА
По улиците изпълзяха вади.
В сърцето на разхлипаната есен
жена чадър от нищото извади
и над света внезапно го надвеси. ...
  949  16 
Един човечец, който носи мляко
На обичната ми племенничка Веселина
На детсвото ти в нощите бездомни,
съм идвал: и задъхан, и очакван.
Как искам все така да ме запомниш: ...
  787  19 
ОГНИВО
На любовта науката епично
поражда сякаш неизвестни много.
Понякога и няколко "Обичам те"
не струват колкото едничко "Сбогом". ...
  870  14 
Сила
И понеже съм хвърлил щастливия зар
със жените, ви казвам, повтарям изрично,
че не ми е съвсем по вкуса Жана д'Арк.
Не харесвам по правило мъжки момичета. ...
  1659  21 
Мъжете, които обичат жена ми...
Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват. ...
  1665  21 
Прегръдка
И понеже не спрях да ви меся от думите хляб,
но омеквам безсилен отдавна пред думата - мамо! -
се дотътрих накрая дотук, от тревичка по-слаб,
да избистря сълзица поне над приятелско рамо. ...
  1332  24 
"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни ...
  1247  20 
Дори и на себе си вече омръзнал
в дома не осъмвай, недраг.
Един е животът, не връзвай на възел
душа в непрогледния мрак.
Не стъпквай и стръкче надеждица плаха, ...
  953  19 
Предложения
: ??:??