Eia
436 результатов
Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле, ...
  834 
- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
  972 
- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...
  1154 
-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...
  1120 
Ганев постави любимеца на дланта си. Поднесе му тревица и с възхищение заследи как стръкчето бързо намалява. Но дочу лай на кучета. Внимателно премести скакалеца в специално сандъче и затича навън. Тъкмо навреме… Един лагерник се бе изкатерил по бодливата ограда. Лудчо! Приискало му се да бяга от Бе ...
  1064 
Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото ...
  1113  14 
Свири дядо Люциян… Девойката го следи с очи. Седнала до него, на пианото тя повтаря чутото, а учителят ù поощрително ръкопляска. След около час на вратата лекичко се почуква.
-Урокът трябва да свършва, дете. Татко ти идва да те прибере – престрашава се дядо Люциян и става да отвори.
На момичето не м ...
  1191  10 
- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...
  1403  22 
Крехък силует на сърна,
нежност, потръпване, зов…
Прозвънва вълшебна гора,
докосва струна любов.
Нещо истинско се случва ...
  2318  24 
От малката книжка с цветни корици,
която в левия си джоб държа,
пулсират стихове, сърца на птици,
надничат бистри очи на деца.
Немирни изскачат, литват на воля… ...
  724 
Разпуснала смарагдови коси,
през вековете носи ме реката,
на древността всред тайни пещери,
където вечна само е душата.
Където магнетичните очи ...
  2289  10  27 
Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...
  1456  12 
Духовно равновесие –
бродерия с фини нишки,
иконописване, чудо,
симфония от красота…
Зографе, някога живял, ...
  463 
Свикнах да отлагам живота,
проскърцвайки със зъби, да търпя,
все в порочен кръг да се въртя.
Съсухриха ми се мечтите,
приведоха се, осиротяха, ...
  336 
***
В пъстрия женски свят,
мелодичен, защуран,
от триста щуреца
под звездите бленуван,
пристъпи на шега. ...
  420 
Светлината ли? Изморена е днес.
Процежда лъчи през дъждовните капки
и за своя художник тихо тъжи,
нашепва стихове, от очите ръми…
Бисерна сълзица в чернозема хлебен, ...
  1185 
Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
  939 
Къде да дяна бежанецът в мен?
За миг да приютя душата му…
Къде, за Бога, да я съхраня
в света, погубващ и децата си?!
Всред безизходните руини как ...
  508 
Смирени вълни, океански безкрай,
трептене с акордите на залеза –
изгаряща жажда по родния край…
От дълбокото… помъдрели вълни,
щедри и съкровищно замислени... ...
  396 
Добряк и мъдрец, голямо момче,
загрижено вечно за другите,
в света суров – тънкокрако врабче,
но дръзко и влюбено в бурите.
Вълшебник, обяздващ стихиите, ...
  591 
Изследванията на професор Вътев за кой ли път доказваха, че наблюдаваната от него високоразвита форма на живот приближаваше Земята и то едва ли с добри намерения, едва ли с мир… С обещаващите си млади сътрудници, с екип, съставен от напредничавите световни умове, вече бе успял с разработката на спец ...
  1072  10 
„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...
  702 
Земното дете… жаднооко се рее
из дебрите нечувани на всичкото…
Скромна частица от природата-майка,
взрив на въображение и знание,
синтез на дръзка мисъл с любящо сърце! ...
  556 
-Ще го погубя, напълно ще го погубя!... Ще го накарам да се влачи на колене пред мен и пак да моли за ръката ми, да съжалява, че ми е изневерил и че е направил дете на оная никаквица… - обикаляше из хола като бясна втората бивша съпруга на доктор Велев.
Преди година той бе подал молба за развод. Опи ...
  984  14 
Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...
  817  10 
Отърсва се нощта от черни мисли –
на дръзка опашка завързва коси,
небрежно чадъра в чанта прибира,
на рамо я мята, на „ти“ със звезди.
Грациозно стъпва, предлунно върви. ...
  482 
Тиха, прочувствена музика…
Рея се. Отдавна не летя
в ерата на акорди тъга.
Заспивам с твоите стихове,
събуждам се с разказите ти, ...
  1292  11 
Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...
  1112  16 
Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят, ...
  408 
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
  715 
Пулсира бялото…
Разпръсва тишина
и перли - стихове,
с цветове на дъга.
Росù в очите ми… ...
  387 
През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...
  672  16 
Умислени руини от империи…
Срутени велики самомнения,
за глупостта човешка доказателства
и за мъдростта на тихия вятър.
Въздишащи останки от империи, ...
  407 
Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...
  1496 
Изпод пръстите му дълги извираше живот.
С длетото си трескаво оформяше дървото,
разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,
преплетени между птици, цветя и лозници…
Рукваше пенливо вино и песен на кавал. ...
  626  12 
Ще избягам – от всички, завинаги…
Къс природа, цвете, слънчева пчела –
това е скромната ми, бяла мечта.
Не ме търсете в алчния си делник,
ни в пастта му, зейнала като ламя! ...
  570  16 
Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...
  1082  11 
/вдъхновено от астрономическите изследвания на Вера Рубин и Фриц Цвики/
Загадъчно-пленителна красавице,
външна звезда в галактика „Андромеда“,
влюбена в нещо непознато, голямо,
„енергия тъмна“ скоро назовано, ...
  534 
От утрото прегърната,
в най-романтичния град,
на най-тихия мостик,
забравила за шумния свят…
Там искам да остана! ...
  515 
Същност, зареяна в лазура,
открива своя първоизвор.
Шепотно в безвремие лети
и в светлината се разтваря.
Пътува дълго из безкрая. ...
  543 
Предложения
: ??:??