Eleya
200 результатов
И Чехов надживях, и Пушкин.
По-възрастна съм от Есеннин.
Дали пък старостта ме люшка
към опита им? За последно?
Те бяха колоси космични, ...
  380 
Все мислех, че главата на Есенин
покрита е с божествен ореол.
А то излезе, че е бил по-земен
от скитника - самотен, но и гол.
Все мислех, че стихът му е безценен, ...
  467 
Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина, ...
  510 
Светна небето над руската пустош,
сякаш изви се заря.
Хора и улици бързаха пусти,
атомът изгоря.
Мирният атом избухна внезапно, ...
  477 
С теб жестоко ни смачка животът.
Разностранни съдби, интереси.
И различни по брой обороти.
Както някои казват: "Добре сме! "
Ти сънуваш през цялото време, ...
  451 
До обяд времето беше прилично хубаво, майско време, на приливи и отливи, ред слънце, ред облаци. След обяд изведнъж се смрачи и заваля проливен дъжд, толкова изненадващ, че всичко живо се покри на сушина. Улиците изведнъж опустяха…
Но не! Точно на централната улична артерия остана да крачи под дъжда ...
  494 
Нямам пари и богатства,
само съмнителна слава.
В замъци златни не властвам.
Питам: дали заслужавам
здраве и творчество дълго? ...
  437 
.. И не искам да ме намериш.
Аз съм щастие, впито в плътта ти.
(И подправка, посята с пипера,
сред поникнали боб и домати.)
... И не искам да ме намериш. ...
  389 
В шифонената плътност на небето
пришити са яйца на Фаберже.
Разделя поетеси от поети,
не само на жени или мъже.
Избира ти от стадото Пегаси ...
  400 
Разпиляват светулките мрака...
По пътеките нощни води ме!
Като дъжд свети звездното мляко,
издоено от лунното виме.
Сто причини ни свързват по име ...
  331 
Сърцето ми е бяло като лист,
по който няма нищичко изписано.
Единствено съдбата с тайнопис
безумните ми грешчици орисва.
Във него е заложена любов, ...
  365 
Това бяха две малки човечета, от тези, които децата си измисляха, докато се опитваха да заспят. Тутулайко беше облечен в жълта ризка и сини панталонки, а Тутулинка носеше рокличка на червено-бяло райе. Бяха обути в къси чорапки, в бели китайски кецове с червена линия покрай подметката. И двамата бях ...
  723 
Тежък идва всеки февруари...
Много често носи суета.
Ала твоят син велик, Българийо,
път пое натам, в безкрайността.
Беше тридесет и шест годишен, ...
  505 
КРАЯТ НА ДЯДО ДОБРИ
Отново бе лято и отново дядо Добри поведе внука си Желяз при дивите пчели на Щъркеловата нива. Знаеше старият мъж, че получиш ли уплах от нещо, за да го превъзмогнеш, не трябва да се отказваш да го вършиш. Дори напротив, при първия удобен случай трябва пак да се захванеш с него.
...
  501 
ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...
  470 
КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...
  494 
ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
  562 
Бях самотна звезда. И магьосница бях.
Нощем яздех зелени комети.
Но сред тъмното кралство върлуваше страх,
не откривах любов – да ми свети.
Късно срещнах те теб. Промени ми нощта. ...
  453 
НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...
  595 
Ти дишаш в телефонната слушалка...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива ...
  389  14 
СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]
След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му изва ...
  534 
-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...
  625 
Ще дойде ден, когато ще зарежа
удобствата на градския уют.
От две козички, зад тревиста мрежа,
ще пълня с мляко калайдисан съд.
Две стаи ще запазят безусловно ...
  397  10 
ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА
Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.
Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхвана ...
  537 
ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...
  614 
ЕНЬОВДЕНСКО РАЗКОВНИЧЕ
-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.
-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на се ...
  655 
И Вие, и аз, че и двете,
жени сме - от горе до долу.
Поезийо, забравете
за императивните глаголи.
На мен тия не ми минават, ...
  358 
Любовта ако свърши с омраза,
значи всичко върви по реда си.
Тя, вселената, притча разказва,
за това, как от себе си ръси
прах и фини сребристи частици, ...
  305 
Накъде се отварят вратите
на небесната слънчева кръчма?
Поседни в нея, после опитай
стих и музика да си поръчаш.
В нея ангели махат с крилете си, ...
  413 
Балончето розово с лятната шапка,
изскочи тревожно от прашната жабка.
Огледа се бързо, очи ококори
и после на бебешки с мен проговори:
- Защо е на бебето памперсът мокър? ...
  382 
Нека с теб да си направим Космос...
Толкова примамливо звучи!
Звезден прах дошъл ни е на гости
и е тъй затрогващо лъчист!
Той изгражда теб и твойте вени. ...
  334 
В Хималаите няма зефир.
Там върлуват вихрушки и хали.
Там на зимата вечният пир
може с ледна ръка да те гали.
Но пък има със ръст върхове ...
  368 
Дойде ми на гости. И никак не беше свенлив.
Перата му – прости, изглеждаше ми саможив.
Превзе ми перваза, към слънцето вирнал жълт клюн.
Накратко – доказа, че всичко намира се вън –
лъчите – алтъни и вятър, струящ светлина... ...
  443 
Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...
  470 
По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.
Някъде чух, че ти трябвало джанка,
с нея да плачеш... дори и да спориш...
Хванах на слънцето първата сянка,
джанка посях си за хлад и отмора. ...
  461 
Вече не си спомням имената им. Тя май беше Даниела, него условно ще го наричам Зденек.
В далечната 1983 година бяхме на Международна бригада в Полша. Около 60 човека средношколци от ..., България.
Не мога да си кривя душата, че Даниела бе най-красивото ни момиче. Със смолиста, дълга и естествено сит ...
  494 
Очите ти - сияйни езера -
и в тъмното ме търсят, търсят, търсят...
Аз всички дрехи в раклата прибрах,
към тебе за да приближа на пръсти...
Така е тиха нашата любов, ...
  510 
Първо пускам класическа музика,
(може Моцарт... Защо не и Верди?)
После правя магия за Муза:
с муселини небето запердвам;
паля огън от смирнови клечки ...
  485 
Цигулката, която ме разплака
стои самотна в мрачния калъф.
А нотите ѝ - скрити в буренака,
поникнал в двора... Някакъв такъв,
какъвто сме навикнали да търсим, ...
  352 
Когато ти простя ще бъде зима.
Ще бъдат мъртви летните щурчета.
Ще пеят ветровете песен димна
и с халите ще образуват чета.
Когато ми простиш ще бъде пролет. ...
  500 
Предложения
: ??:??