Eleya
202 результатов
Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...
  109 
Ей, свети Димитре, користен светийо,
не разбра ли вече: твоя съм ламя.
С тази безхаберност ти ще ме затриеш,
старите си рани ще теша сама.
Истинска змеица съм за тебе, братко, ...
  99 
Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...
  128 
Отново четринайсти февруари
е празникът, наречен ми без теб.
И вътре в мен отново нещо пари -
едно сърце, обгърнато от лед.
Кокичета подали са главички ...
  157 
(По Санвали Санвали)
Имам си мълчания-вода...
Толкова са гъвкави и пивки.
Те ми дават своя свобода
със съвета да не бъда плитка. ...
  143 
Господи, аз съм прашинка в окото,
дразня и пускам сълза след сълза.
Моля, не трий със юмрука, каквото
там е останало... Капка роса,
късче кристал от слана ледноскрежна ...
  333 
Някъде, извън масива,
чакам те на ягорида.
Вляво диша синя слива,
вдясно - вятърът изприда
нишки с камънак и пепел... ...
  174 
Огнени звезди в бокали пият
вино за нощта на Рождество.
А любимата на Бог - Мария,
мъчи се в момент на пиршество.
Само Ашерах на глас ликува, ...
  319 
Днешният ден е точка. Утре е многоточие.
Грешно и безпосочно изворче малко клокочи.
Вие се и бълбука от билото на планината.
Колко ли листи букови ще отнесе сланата?
Колко ли медни чанове няма да се завърнат? ...
  171 
Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен ...
  280 
Дали във някой друг живот
била съм птица?
Това е моят произход -
в небето - прицел.
Това е мое амплоа - ...
  156 
Кокориш ми се като някой вещер.
Аз скромно покрай тебе се усмихвам.
Дали пък помежду ни ново нещо
не провокира нови стихове?
Това е остроумието бързо, ...
  305 
Когато вече няма да се връщам,
когато прибера се при звездите,
ще свети само пламък в мойта къща,
а аз любов към всички ще изпитвам...
А аз от зло и жлъч ще ви закрилям - ...
  213 
С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!
Щом във гората залаяха псета, ...
  375 
Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...
  276 
Простреля ме със сребърен куршум
и всички мои демони простреля.
Не трябваше да имам много ум,
да стане обща нашата постеля.
Споделяхме и радост, и тъга. ...
  261 
Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...
  231 
Цял следобед небето изсипва
малки феи с прозрачни крилца.
Бягат, гонят ги с глас попресипнал,
цяла тумба зовящи деца.
И наметнати със одеяло ...
  237 
Такава безснежна зима -
светулки наместо сняг!
Звездите нежно взимат
самотност от моя праг.
Пчелите меда събират ...
  519 
Благодаря на Патриция за вдъхновението!
Зад седем добри небеса се прикрива небето,
което, навярно, ме караше да съм поет,
и колчем се сещах за него, аз пишех напето,
защото единствено то ме влечеше напред. ...
  239 
Живея в безвремие… Тебе те няма.
Едва ли очаквах тъждествен живот:
върви битието, подобно на драма,
прилично на сухо дърво.
И ангели плачат, а дяволи пеят, ...
  241 
Не, не съм луда вече по тебе
и замаяна вече не съм.
Отлетя като песен на лебед
надалече вълшебният сън.
След омаята идва пробуда ...
  354  14 
Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.
Зная, че за мен не мислиш. ...
  276 
Не пускай есента в сърцето,
сезон е - мъртъв и суров.
Ще шета със коса, додето
изскубне всякаква любов.
Не гледай, че подбира багри, ...
  618 
Защо да лъжа? Много ми тежи
животът след нелепата раздяла,
обсебена от корист и лъжи,
но някак с миналото оцеляла.
Защо да лъжа, изживявам пак ...
  613 
В тъмна доба на тебе наречена,
отброявам с тъга часовете.
В русло дълго на Времето вечно
водопадът ми шеметно свети.
Есен пъстра дърветата шари ...
  216 
Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам ...
  725 
С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните ...
  265 
Загубих те в рояка от вселени.
Остана с мене верният ми стих.
Различна съм и вече неизменно
на други теми аз го посветих.
Живееше във него постоянно, ...
  277 
В кутийката с вълшебните неща
ще скрия любовта към теб.
Там има чиста детска суета -
и строфите на много млад поет,
и шарено, от сойките, перце, ...
  282 
Говорят ми една за друга,
а аз броя звезди.
Едната смин и теменуга,
а другата пък... дим.
Приятелки са ми и двете, ...
  344 
Бивше мое момче, мой бял натрапващ се нарцис,
времето не тече, а е затворено в карцер.
То минава край нас и го повлича пороят,
свърши нашият час, вече не съм само твоя.
Всеки излишен звън е влизане в чуждо пространство. ...
  241 
Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден ...
  263 
Бях в розов период, красив и влюбен,
светулчовци със морз редяха песни.
Когато от съня си се събудих,
тя, гледката, съвсем не ми хареса.
Жасминът бе увяхнал, тъжно-румен, ...
  293 
Не мога да не вярвам в чудеса.
Те скрити са на розите в бодлите,
на лешника в притворната реса
и в светлата коруба на брезите.
И има ги в очите на сърна, ...
  296 
Пантофка ли? Терлик от баба
оставих да омайва принца.
А аз изтичах, че от хляба
остана залче за дваминца.
Компютърен бе фотошопът ...
  396 
Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека? ...
  349 
Липите са отдавна прецъфтели.
И призраци е веселата глъч.
Единствено напомня за неделите
ваканцията като слънчев лъч.
Училищният двор красиво глъхне ...
  400 
Затъжих се за тебе.
Невероятно е!
Зад високия хребет
свети лятото.
В необятните нощи ...
  258 
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
  777  10 
Предложения
: ??:??