Жабокът (Гедеон) - Произведения

Полухумористични разкази. 🇧🇬

Изложбената зала жужеше от посетители. В нея Валери Шаранков откриваше първата си самостоятелна изложба и с ужас виждаше, как като в "черна дупка" изчезваха подносите със сандвичи и бутилките шампанско. Повечето хора се бяха събрали пред голямата маса и почти никой не гледаше картините.
Настана тиши ...

Жабокът

Проза

2021-11-27T10:50:35+02:00 498 1 8

Просто къси разкази 🇧🇬

Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...

Жабокът

Проза

2021-11-26T10:49:41+02:00 969 2 3

Глупави разказчета с несъществуващи поуки 🇧🇬

Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...

Жабокът

Проза

2021-11-25T12:05:31+02:00 1.5K 2 6

За плътта... 🇧🇬

Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...

Жабокът

Эссе

2021-11-24T19:40:42+02:00 1.4K 2 14

"Когато ти ми казваш лека нощ" 🇧🇬

Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...

Жабокът

Поэзия

2021-11-24T18:47:46+02:00 1.4K 3 16

Помниш ли... 🇧🇬

Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...

Жабокът

Проза

2021-11-24T09:41:44+02:00 636 2 8

На море в Космоса 4 🇧🇬

Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...

Жабокът

Проза

2021-11-22T10:16:57+02:00 637 2 18

Жена ми Климактеричката 🇧🇬

Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...

Жабокът

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая, Эротическая

2021-11-21T09:13:48+02:00 1.7K 2 22

Достатъчен е слънчев лъч, за да разсее сенките 🇧🇬

Да се събудиш в мрачно утро,
когато сенките са още в теб
И да очакваш лъч небесен,
да те спаси от тъжния вертеп.
Да бродиш в разпилени мисли ...

Жабокът

Поэзия

2021-11-20T13:05:33+02:00 481 2 6

Броилка за възрастни 🇧🇬

От малки броим във живота,
подаръци, зими, звезди.
А после броим и дните на скота
забравил за своите мечти.
Броим любови и смърт и раздели. ...

Жабокът

Поэзия

2021-11-20T11:32:38+02:00 760 5 7

" Направи добро и го хвърли в морето" 🇧🇬

За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...

Жабокът

Проза

2021-11-19T20:10:01+02:00 1.6K 5 17

Никога не казвай "никога" 🇧🇬

Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болни ...

Жабокът

Проза

2021-11-19T12:54:56+02:00 707 5 8

Златните точици 🇧🇬

На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...

Жабокът

Проза

2021-11-18T19:47:08+02:00 1.1K 3 9

... От там 🇧🇬

Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...

Жабокът

Проза

2021-11-18T12:01:06+02:00 766 3 2

Момче 🇧🇬

Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...

Жабокът

Проза

2021-11-17T10:18:17+02:00 780 3 17

Не плачи !!! 🇧🇬

Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...

Жабокът

Проза

2021-11-16T17:23:37+02:00 699 6 16

От тук... От там... 🇧🇬

Някога незнайно кога и незнайно къде, живеело момченце с големи кафяви очи.То всяка вечер преди да си легне се помолвало следващият ден да му е щастлив. Сутрин щом се събудело, поглеждало през прозореца и виждало по една пеперуда кацнала на перваза.Минавали дни и навън се събирали все повече и повеч ...

Жабокът

Проза » Рассказы

2021-11-16T10:56:48+02:00 520 4 7

"Празни мисли на един празен човек" 🇧🇬

Несподелената любов е, като снежинка, колкото по-дълго стои в протегнатата ръка се превръща в капчица, като сълза за сбогом.
...............
Раждаме се с лошо зрение и умираме така. Интересно ми е, дали през целия живот, някога виждаме добре.
...............
Ако нещо е пречка в любовта ти, прескочи ...

Жабокът

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-11-14T19:24:07+02:00 663 3 14

Огледалото 🇧🇬

Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота ...

Жабокът

Проза

2021-11-14T13:01:55+02:00 1.3K 2 11

Мечтание 🇧🇬

Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Ня ...

Жабокът

Проза

2021-11-12T17:53:38+02:00 511 2 6

Вирусът 🇧🇬

Отдавна, много отдавна имало една обширна, гъста гора разположена в подножието на висока планина.
В тази гора се заселило да живее елфчето Тедуа, така го кръстили и името му на някой от човешките езици значело „ Обичам те”. И наистина то обичало всичко живо край себе си и на всеки искало да помогне. ...

Жабокът

Проза

2021-11-12T11:30:21+02:00 465 2

Малвина 🇧🇬

Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...

Жабокът

Проза

2021-11-11T18:56:48+02:00 571 2 1

Делници 🇧🇬

Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце ...

Жабокът

Проза

2021-11-11T10:40:07+02:00 1.2K 1 3

Силата на мисълта 🇧🇬

Вече седми час се беше вторачил в чашата с вода на масата. Толкова му се пиеше, а до нея имаше само три метра.
Когато си тръгна набързо, тя забрави да я остави на нощното шкафче.
Позвъниха, за да кажат, че майка и е с инфаркт в болницата.
Наведе се, целуна го по челото и бързо затвори вратата. Дори ...

Жабокът

Проза

2021-11-10T20:22:27+02:00 491 4 5

Разкази 3 🇧🇬

Работа... В къщи... После пак работа... Цигари... Алкохол... Мисли... И мисли... И мисли...
Тази нощ, искаше да остави мислите и отиде на бар.
Някаква мрачна дупка, в която един нещастник се учеше да свири на пиано.
Седна в най-отдалечения ъгъл. Дойде сервитьорката. С къса поличка и почти голо дупе, ...

Жабокът

Проза

2021-11-10T12:39:15+02:00 1.1K 1

Приказка без край 🇧🇬

Лежеше на леглото в хотелската стая. На тавана се въртеше вентилатор и въпреки всичко, горещината го съсипваше.
Като някакъв нервен тик буташе инвалидната количка до себе си напред, назад. В главата му бяха мислите, защо стигна до тук. До тази стая на сравнително евтин хотел в Богота.
Помнеше, как б ...

Жабокът

Проза

2021-11-09T14:21:52+02:00 1K 3 6

Маската 🇧🇬

Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа ...

Жабокът

Проза

2021-11-08T22:56:16+02:00 1.3K 3 8

Разкази 2 🇧🇬

Беше мрачен ноемврийски ден. Толкова мрачен сякаш идваше края на света. А то си беше истина, но не за всички. Погледнах сивото небе, сивите сгради, сивите хора край мен и продължих да ходя по тротоара. Спазвай правилото от детските си години. Стъпвах през плочка, като се стараех кракът ми да не изли ...

Жабокът

Проза

2021-11-06T18:22:07+02:00 837 1 6

На море в Космоса 1,2,3 🇧🇬

На море в космоса 1,2,3
-1-
Прибирам се вкъщи с аеромобила си и влизам в спалнята. Жена ми пак е строена пред 3D огледалото и ползва новата си придобивка "Преливаща козметика". Капна една капка в окото си и от закръглена, сладичка блондинка се превърна в строга брюнетка, даскалица.
А бе, не мога да ...

Жабокът

Проза

2021-11-05T19:25:46+02:00 1.3K 1 10

"Старецът и детето" 🇧🇬

Седяха на брега на реката. Една жаба се беше втренчила в тях сред тръстиките.
Момиченцето хвърли камък и животното потъна към дъното.
Старецът се удари по шията.
- Гадни комари. Тебе хапят ли те, Красавицата ми?
- Не, дядо, защото ме обичат. ...

Жабокът

Проза

2021-11-05T19:23:24+02:00 979 2 3

Приказки за Лека нощ 🇧🇬

Сълзите на спомените
В работилницата на Дядо Коледа цареше пълен хаос. Оставаха няколко часа преди стареца да потегли с шейната,а имаше още много поръчки да направи.
Джуджета бяха плувнали в пот и на масата пред тях имаше купчини играчки не довършени, а най-малкото джудженце се мъчеше с едно мече да ...

Жабокът

Проза

2021-11-05T18:58:59+02:00 398 2

Разкази 1 🇧🇬

Спомени за близкото бъдеще
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж,чиято възраст човек трудно би определил,защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма.Тялото му беше толкова изпито,че по скоро приличаше на скелет. В тази поза ст ...

Жабокът

Проза

2021-11-03T15:49:04+02:00 704 3

Тъга 🇧🇬

Тъжно е да обичаш сянка,
която е създадена от теб!
Тъжно е да обичаш облак,
които вятъра ще отнесе!
Тъжно е да плачеш в дъжда, ...

Жабокът

Проза

2021-11-02T10:01:40+02:00 548 3 5

Нещо, като хумор 🇧🇬

Отварям сайта и... Опа, нещо ми бръмчи в ухото. Ама бръмчи и пищи.
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка ...

Жабокът

Проза

2021-11-02T09:19:29+02:00 658 1 3

Разкази за животни 2 🇧🇬

БЕЗ БОДЛИ
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през ...

Жабокът

Проза

2021-11-01T09:35:17+02:00 560 2 7

Въздух... !!! 🇧🇬

Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...

Жабокът

Проза

2021-10-31T12:34:56+02:00 508 4 8

На Пазара 4 🇧🇬

Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...

Жабокът

Проза

2021-10-30T11:31:18+03:00 659 3 34

Стихове 🇧🇬

Аз съм луд, мое момиче.
Сутрин се будя в твойте очи.
Тихо ти казвам " Аз те обичам".
Слънцето грее със златни лъчи.
Аз съм луд, Утро прекрасно. ...

Жабокът

Поэзия

2021-10-28T12:16:12+03:00 621 3 14

Размислите на един Жабок 🇧🇬

Много обичам да ме целуват. От малък съм си такъв. Помня първата си целувка. Още бях попова лъжичка и ме целуна един шаран… Извинявам се, женски шаран или ако трябва да сме точни шаранка. Последиците бяха, преждевременно минаване към стадий на възрастен, защото въпросната шаранка ми глътна опашката ...

Жабокът

Проза

2021-10-27T10:52:47+03:00 1.2K 2 7

Разкази за животни 🇧🇬

Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...

Жабокът

Проза » Рассказы

2021-10-26T11:23:21+03:00 544 2 2