Жабокът
369 результатов
Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камък, изложен на всички бури и злини от Космоса.
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно съ ...
  1323 
На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...
  393 
Изложбената зала жужеше от посетители. В нея Валери Шаранков откриваше първата си самостоятелна изложба и с ужас виждаше, как като в "черна дупка" изчезваха подносите със сандвичи и бутилките шампанско. Повечето хора се бяха събрали пред голямата маса и почти никой не гледаше картините.
Настана тиши ...
  356 
Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...
  628 
Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...
  1207 
Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...
  1125  14 
Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...
  1125  16 
Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...
  446 
Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...
  418  18 
Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...
  1280  22 
Да се събудиш в мрачно утро,
когато сенките са още в теб
И да очакваш лъч небесен,
да те спаси от тъжния вертеп.
Да бродиш в разпилени мисли ...
  328 
От малки броим във живота,
подаръци, зими, звезди.
А после броим и дните на скота
забравил за своите мечти.
Броим любови и смърт и раздели. ...
  597 
За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...
  1134  17 
Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болни ...
  535 
На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...
  877 
Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...
  585 
Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...
  576  17 
Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...
  543  16 
Някога незнайно кога и незнайно къде, живеело момченце с големи кафяви очи.То всяка вечер преди да си легне се помолвало следващият ден да му е щастлив. Сутрин щом се събудело, поглеждало през прозореца и виждало по една пеперуда кацнала на перваза.Минавали дни и навън се събирали все повече и повеч ...
  352 
Несподелената любов е, като снежинка, колкото по-дълго стои в протегнатата ръка се превръща в капчица, като сълза за сбогом.
...............
Раждаме се с лошо зрение и умираме така. Интересно ми е, дали през целия живот, някога виждаме добре.
...............
Ако нещо е пречка в любовта ти, прескочи ...
  448  14 
Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота ...
  1093  11 
Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Ня ...
  303 
Отдавна, много отдавна имало една обширна, гъста гора разположена в подножието на висока планина.
В тази гора се заселило да живее елфчето Тедуа, така го кръстили и името му на някой от човешките езици значело „ Обичам те”. И наистина то обичало всичко живо край себе си и на всеки искало да помогне. ...
  205 
Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...
  382 
Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце ...
  976 
Вече седми час се беше вторачил в чашата с вода на масата. Толкова му се пиеше, а до нея имаше само три метра.
Когато си тръгна набързо, тя забрави да я остави на нощното шкафче.
Позвъниха, за да кажат, че майка и е с инфаркт в болницата.
Наведе се, целуна го по челото и бързо затвори вратата. Дори ...
  332 
Работа... В къщи... После пак работа... Цигари... Алкохол... Мисли... И мисли... И мисли...
Тази нощ, искаше да остави мислите и отиде на бар.
Някаква мрачна дупка, в която един нещастник се учеше да свири на пиано.
Седна в най-отдалечения ъгъл. Дойде сервитьорката. С къса поличка и почти голо дупе, ...
  878 
Лежеше на леглото в хотелската стая. На тавана се въртеше вентилатор и въпреки всичко, горещината го съсипваше.
Като някакъв нервен тик буташе инвалидната количка до себе си напред, назад. В главата му бяха мислите, защо стигна до тук. До тази стая на сравнително евтин хотел в Богота.
Помнеше, как б ...
  858 
Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа ...
  982 
Беше мрачен ноемврийски ден. Толкова мрачен сякаш идваше края на света. А то си беше истина, но не за всички. Погледнах сивото небе, сивите сгради, сивите хора край мен и продължих да ходя по тротоара. Спазвай правилото от детските си години. Стъпвах през плочка, като се стараех кракът ми да не изли ...
  665 
На море в космоса 1,2,3
-1-
Прибирам се вкъщи с аеромобила си и влизам в спалнята. Жена ми пак е строена пред 3D огледалото и ползва новата си придобивка "Преливаща козметика". Капна една капка в окото си и от закръглена, сладичка блондинка се превърна в строга брюнетка, даскалица.
А бе, не мога да ...
  979  10 
Седяха на брега на реката. Една жаба се беше втренчила в тях сред тръстиките.
Момиченцето хвърли камък и животното потъна към дъното.
Старецът се удари по шията.
- Гадни комари. Тебе хапят ли те, Красавицата ми?
- Не, дядо, защото ме обичат. ...
  632 
Сълзите на спомените
В работилницата на Дядо Коледа цареше пълен хаос. Оставаха няколко часа преди стареца да потегли с шейната,а имаше още много поръчки да направи.
Джуджета бяха плувнали в пот и на масата пред тях имаше купчини играчки не довършени, а най-малкото джудженце се мъчеше с едно мече да ...
  230 
Спомени за близкото бъдеще
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж,чиято възраст човек трудно би определил,защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма.Тялото му беше толкова изпито,че по скоро приличаше на скелет. В тази поза ст ...
  518 
Тъжно е да обичаш сянка,
която е създадена от теб!
Тъжно е да обичаш облак,
които вятъра ще отнесе!
Тъжно е да плачеш в дъжда, ...
  400 
Отварям сайта и... Опа, нещо ми бръмчи в ухото. Ама бръмчи и пищи.
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка ...
  474 
БЕЗ БОДЛИ
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през ...
  359 
Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...
  354 
Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...
  454  34 
Аз съм луд, мое момиче.
Сутрин се будя в твойте очи.
Тихо ти казвам " Аз те обичам".
Слънцето грее със златни лъчи.
Аз съм луд, Утро прекрасно. ...
  431  14 
Предложения
: ??:??