В своите тебеширени сънища
съм още детето което играе на дама,
летящо от кула до крепост,
но наоколо... с татко и мама...
Там небето е ведро и синьо, ...
Да живееш, какво точно значи?
Да дишаш, да гледаш, да утолиш жадна уста,
да чуеш тихия звън на далечното стадо,
да прегърнеш детето си със сърце и душа,
да зърнеш с приятели юлският изгрев, ...
Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли ...
Дадено ни е, да минем пътя си...
да се спъваме в своите грешки.
Да страдаме с горчивина в дъха
и се радваме с душа, по човешки.
Дадено ни е, да стоплим мига... ...
Полюшва вятърът нежно тревите
като спокойна зелена вълнà
нежни камбанки прецъфтяващи в дните
помахват за сбогом, тръгнали с пролетта.
А зад поредният залез с оранжев припламък ...
Цял живот лутане, щуране...
между успехи и тежки провали
с малко прегръдки между деня и нощта,
с тежки запои при приятели стари.
Цял живот търсещи, спорещи... ...
В това време откъм технологии бясно,
лишено от вяра, равнодушно откъм съдби,
няма кой да прегърне душата ти съпричастно,
да те стопли със думи, да те помоли с очи.
Потърсили отново нишката тънка... ...
Днес денят е достоен за приказка,
сякаш прекрачил от филмова лента...
с аромати на вчерашен дъжд е пропит
и светлината на кехлибар от утрото взета.
Старият град задиша със зеления пулс ...
В очакване на следващия изгрев
с надеждата за още правда и любов,
отмерваме си крачките във дните
през свят неприветлив и доста суров.
И всичко е с печата илюзорен ...
Невъзможно, е да не обичаш цветята!
Любовта ни към тях, множи красотата!
Мистерията магична с душата се слива
и подвластен ставаш на тази магия!
С нея лекуваш тъжно лице, ...
Днес съм феерична, тиха, лека,
като пухче от глухарче мека...
приятел съм на птиците в простора
с красота обличам всички мили хора.
Днес съм блага и с усмивка светла, ...
Питам се пак, кой ден е днес,
сменя се час, пореден адрес...
Настроенията летят с взор надалеч,
между слънце и дъжд... между тишина и реч...
Въртят се вселени далечни, без глас, ...
Дребните душици са непрестанно объркани,
злословят и нищят с умовете си сбъркани.
Опити правят да бъдат значителни,
но самите пропадат в капаните мнителни.
Откровението, камшик на жестокост ...
Рано или късно, доброто ще пребъде!
Ще се подредят нещата в строен ред.
В гнездата птиците отново ще се върнат,
градините ще бухнат в люляков разцвет.
Потоците ще хукнат с бясна скорост, ...
Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици. ...
Тя е любима на всички сезони!
Тя е пролет ухаеща с цвят!
Тя е прилив с любовни заслони!
Тя е лято пламтящо от страст!
Тя е копнеж в очите заседнал! ...
Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.
Ти си частица от вселенското чудо. ...
Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...
Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.
Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки, ...
Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила, ...
Не ме съди за земните ми грешки,
животът знае цялата им тайна.
Не се получи по библейски,
но и не е... в рамка случайна.
Снегът, знаеш кога се топи… ...
Ще изтече много вода,
ще се завъртят милиони звезди
в лоното на отминало във вечността
ще изчезнат истини, ще се покрият следи.
От водната пара ще се роди силен дъжд ...
Познайници стари сме... с теб самота.
Приятелство дълготрайно ни свърза.
Виновни няма в тази досадна игра
и двете тъчем нишката тънка.
Сред въздишка на стая във мрачина, ...
Аз пак те срещнах... този път дойде в съня ми...
примламна въгленчето с чудни цветове,
пресекоха се пътищата неми
довели вихри от далечни светове.
Обичах те... но някъде съвсем далечно ...
Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...
Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...
Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох: ...
Вчера навести ме внезапно ... Щастието,
от всеки търсено и желано.
Облечено като чаровната есен,
с топли, червеникави, нежни коси...
с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли. ...
