Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...
Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...
В живота си, е важно да усетиш
чии обятия лекуват ти душата...
чии очи с радост те изпълват
и кой с устни попива ти сълзата.
Със изгреви и залези препълнен ...
За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна. ...
Не ме е страх от самотата…
от тишината, верен мой приятел
от коловозите пресичащи ума
от мислите ми личен наблюдател…
Не ме е страх от вътрешния глас ...
Как трудно се събличат страховете
и стиска устни навикът стаен.
Растат с копнежите ни ветровете,
след отпечатъка на съдбоносен ден.
От всяка лудост нароена, ...
Ти не следваш сърцата на другите.
Ти си себе си... и сам се създаваш.
Ти си цялото Божие чудо!
И си тук да растеш, не да страдаш.
Ти си онзи боец сред безброя, ...
Преминал си отдавна петдесет...
без грижи и дребнавости скучни.
В кухнята поднасяш си чаша кафе
в компания на гълъби шумни и будни.
Не гониш някакви тролейбуси, ...
Вселената отколе ни напомня:
"Отворете очите сега! Огледайте се и преценете,
светлина или тъмнина! И каквото изберете,
то ще е гост във вашата одая.
Първото правило, е да спасите душата... ...
Обикнете живота си, мили момичета,
с всеки трепет забързан от новия ден!
Забравете несгодите! Растете щастливи!
Изживейте мечтите си с дух устремен!
Обикнете живота си, мили момчета! ...
От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...
Хапе мартенският вятър, чупи зъби в скалите
дрипи в шума е размятал, мери висоти с орлите.
А под снежните потоци пролет диша с топла пазва
в минзухарите се крие, с кукуряка си приказва.
Младост в тънката тревица, сили сбира, слънце пие... ...
Никой не иска да ни спасява,
нито пфайзер, нито зенека или руска такава.
Тук битува различен сценарий
лицемерно приготвен и алчно подправен
с патологична мисъл за джоба единствен ...
Най-висшето знание... е признание,
че нищо не знаеш - това те прави тих и смирен.
Ние ще се опълчим и възроптаем...
как си правите изводи, без изпит и тест проявен.
Букви сме учили, да четем и да пишем, ...
ИСТИНАТА, коронована от власти
съвсем не е за събраните всички.
Към нея вървят много подгласни,
вдъхновени от терзания лишни.
Тя, е често невидима, неразпозната, ...
Нощният вятър песен поде
сред лунни, бледи чертози...
с молитвен напев в съня ми дойде
и разхвърли в нозете ми рози.
До мен достигна чудна мълва... ...
Когато се разпадаш на парченца,
а знаеш, че си цялостна картина...
в очакването хлътнал безметежно
забравяш, че си тук и... че те има.
Съдбата непрекъснато те тества ...
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...
Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...
Щом Вселената има за тебе подарък
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...
Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.
Примирени от артистичната медийна злоба ...
Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...
Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
