rajsun
1 результат
Взе душата му, о, Боже!
Но помилуй и прости,
на света без зло не може:
в кой ли ще се прероди??
Но помилуй и прости,
на света без зло не може:
в кой ли ще се прероди??
724
4
8
Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре, ...
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре, ...
779
15
(самоволна песничка)))
Здрасти, моя малка тайна!
Срещнахме се аз и ти.
И небето ще пропадне,
и трамвай ще полети! ...
Здрасти, моя малка тайна!
Срещнахме се аз и ти.
И небето ще пропадне,
и трамвай ще полети! ...
864
3
8
* * *
Като на лъгано дете
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила. ...
Като на лъгано дете
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила. ...
771
2
11
* * *
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И – ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха. ...
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И – ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха. ...
610
3
9
И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
Откърши ябълката клон – ...
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
Откърши ябълката клон – ...
740
3
9
Връщам се. Какво да нося? Здраве.
И умора – колкото света.
И което на очите пари,
и което топлеше кръвта.
Къщата ми – като на колéне. ...
И умора – колкото света.
И което на очите пари,
и което топлеше кръвта.
Къщата ми – като на колéне. ...
616
1
8
Сега съм равен на света –
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на скръбта
е долу, в прахоляка.
Сега съм в оня силует: ...
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на скръбта
е долу, в прахоляка.
Сега съм в оня силует: ...
1294
1
11
Дойди, дойди ясно Слънце,
дойди пътя да покажеш,
болката ми да си тръгне.
Дойде, дойде ясно Слънце!
Вънка съмна, в мене тъмно. ...
дойди пътя да покажеш,
болката ми да си тръгне.
Дойде, дойде ясно Слънце!
Вънка съмна, в мене тъмно. ...
783
1
11
На Връбница. Света Неделя.
Пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...
Пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...
821
7
17
Ми казаха, че пушень’ту убива.
А пиень’ту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...
А пиень’ту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...
679
10
Ще си платя и парното, и тока...
Създание със нестопанска цел,
и аз ще си изляза от живота,
тъй както се излиза от хотел.
Наперен - че съм пил не само мляко. ...
Създание със нестопанска цел,
и аз ще си изляза от живота,
тъй както се излиза от хотел.
Наперен - че съм пил не само мляко. ...
1237
1
17
Разтопи и лед, и сняг.
Разпиля мъглите.
Сещам тайния ù знак –
иде, иде, иде!
И дъхът ù хем боли, ...
Разпиля мъглите.
Сещам тайния ù знак –
иде, иде, иде!
И дъхът ù хем боли, ...
993
23
Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...
821
12
(разговорка, останала от ланския сняг)))
Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или, да речем, самодива. ...
Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или, да речем, самодива. ...
723
19
ЧРД на Jonkatа!
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън. ...
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън. ...
709
9
Питаш, защо съм угрижен.
Не мога да те утеша.
Далеко виждам - добро не виждам.
Затова си мълча.
Не искам в очите ти страх и тревога ...
Не мога да те утеша.
Далеко виждам - добро не виждам.
Затова си мълча.
Не искам в очите ти страх и тревога ...
2610
8
26
Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...
694
14
Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите залепени с гел. ...
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите залепени с гел. ...
977
18
Слънцето, денят ми
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...
666
11
Хора милички, искам да зная
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в Рая?
Кой от моето слънце краде?
Кой разделя гората от вятъра ...
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в Рая?
Кой от моето слънце краде?
Кой разделя гората от вятъра ...
691
15
(по снимка от Мелнишките вечери, 2002)))
На снимката: едно старозагорче,
засилило се думи да троши,
да хруска римите и - за да ги засрамвал! -
шлюпките по хората да мята. ...
На снимката: едно старозагорче,
засилило се думи да троши,
да хруска римите и - за да ги засрамвал! -
шлюпките по хората да мята. ...
629
5
Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна срещу мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...
От високата си планина
слънцето се сурна срещу мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...
667
12
Тъкмо дойде умна мисъл,
стихче, песничка, рефрен...
Гледам, някой го написал -
малко преди мен!
Тъкмо срещна хубавица, ...
стихче, песничка, рефрен...
Гледам, някой го написал -
малко преди мен!
Тъкмо срещна хубавица, ...
949
1
18
От друго нямам нужда, знам,
освен децата, хляба.
Светът е много по-голям,
отколкото ми трябва.
Тук всеки има своя дял, ...
освен децата, хляба.
Светът е много по-голям,
отколкото ми трябва.
Тук всеки има своя дял, ...
692
15
Вървя през зелена дъбрава,
но няма да се изгубя.
Птиците си ме предават –
от една песен на друга.
Истината коя е, ...
но няма да се изгубя.
Птиците си ме предават –
от една песен на друга.
Истината коя е, ...
743
18
(от брега на морето)
С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам. ...
С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам. ...
1943
2
26
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
В пладнето пътеките се сплитат. ...
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
В пладнето пътеките се сплитат. ...
722
13
Жив съм още, тук съм.
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...
662
15
Във мене стихове се раждат
бездруго – и на сън дори!
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...
бездруго – и на сън дори!
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...
796
19
Ако възникне нявга спор
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
са раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
са раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...
774
11
Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.
Във скути да ги полюлее ...
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.
Във скути да ги полюлее ...
696
1
14
На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...
762
12
Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.
Аз ще си тръгна с малък вързоп ...
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.
Аз ще си тръгна с малък вързоп ...
704
16
(минали работи)))
Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива... ...
Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива... ...
936
21
Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра (и тая лъжа), на която ù викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за себе си смесвам лъжите. ...
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра (и тая лъжа), на която ù викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за себе си смесвам лъжите. ...
727
12
Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.
Ще гребна шепа южно лято, ...
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.
Ще гребна шепа южно лято, ...
929
15
Без кахъри, без болежки!
Да е мирна и богата!
Радвам се да я посрещна -
жив да съм да я изпратя.
Само да не стане грешка, ...
Да е мирна и богата!
Радвам се да я посрещна -
жив да съм да я изпратя.
Само да не стане грешка, ...
710
2
16
Бяло, бяло, бяло побеляло.
С бели маски всички цветове.
Кой се крие – Господ или Дявол,
зад човешкото ни битие?
Март ще смъкне маската и... Опа! ...
С бели маски всички цветове.
Кой се крие – Господ или Дявол,
зад човешкото ни битие?
Март ще смъкне маската и... Опа! ...
773
14
Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора,
а всички хора - на деца.
Камбанен звън. И с него плува ...
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора,
а всички хора - на деца.
Камбанен звън. И с него плува ...
719
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
