rajsun
1 результат
Жълъдини – жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби –
паднала роса.
Съмнало. Едва сега ...
  963 
Чувам, чувам гласове –
моя си не чувам.
Брулнат лист – душа бере
в капалата шума.
Вùдя, вùдя – шарен свят. ...
  744 
Игра на природата и на ума.
И аз участвах в нея.
Не е чудно, че ще умра.
Чудното е, че живея.
Ще остане стихотворение. ...
  792  12 
Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята. Толкова добра. ...
  677 
Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкият син.
Ни дори се сбогува, ...
  697 
Нощта като древен владетел седи.
Висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди?
От нея цигарка да пална.
Знам, че е сън. И сънят е дълбок. ...
  775  10 
Не беше дъжд.
То бяха стъпки на
една жена, която е далеко.
По хлъзгавата хладна светлина,
по мокри листи, покриви, пътеки, ...
  858  16 
Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.
Вашият образ ще носят ...
  708 
(на брега)
Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена. ...
  816  13 
От добрия и от лошия знак на звездите,
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не питай, не питай! Там ù е толкова хубаво, ...
  886  11 
Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше, преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито ...
  692 
Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.
Една минута – то е нищо! – ...
  1003  15 
Райку пише хайку.
Японец свири на гайда.
  790  13 
Някой ден, ако е писано,
до входа на пазара, вляво,
и аз сергийка ще курдисам –
ще взема думи да продавам.
Аламинут ще заповтарям ...
  992  15 
Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората? ...
  771 
Мисля цели часове.
Не се измисля нищо.
Дядо – сто кила човек! –
а написал малка книжка.
Що ли тъй го домързя? ...
  884  11 
На Placebo
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет:
кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог, ...
  831  11 
Склероза, куку ли – не знам.
Ама в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушат.
Не мога да се отърва ...
  1288  22 
Къде ме викаш, тишина?
Къде ме пъдиш, песен?
Къде остана ти, Земя?
А ти, Небе, къде си?
Като да чувам гласове? ...
  722 
Пролетта със бяло-розово
мие цялата земя.
Вчера като бях на лозето,
знаеш ли какво видях?
Сбърка вятърът посоките ...
  923  16 
Пийнах - и ми е хубаво.
Целият свят е добър.
Чадъри минават - хубави.
Двама с един чадър.
Дъжд - каква странна мелодия! ...
  870  12 
Всеки ден по мъничко се губим.
Ден по ден. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.
Онова, което те тревожи. ...
  4445  14  43 
Няма никого. Риба едва ли.
Глухота, тихотà, тихо – нà,
три върби, като мисли заспали.
И наоколо им е съня.
Няма никой. С реката сме двамата. ...
  937  17 
На Марта
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати. ...
  1587  23 
Обувалка - глуповалка!
Сто пъти от мен по-малка.
Виснала на закачалка
във антрето - за игралка.
Но игралка-помагалка! ...
  1336  27 
Господи Исусе!
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...
  1292  18 
Като на лъгано дете
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила.
Въпросът е по същество: ...
  1593  23 
Ах, тия вечери предишни!
Ах, тия палави задявки!
Седя до теб, а ти миришеш
на шкаф със хубави подправки.
И сладка болка ме омаря, ...
  1142  23 
(в кварталното капанче)
Това е. Комедийна драма.
Артисти двама – аз и ти.
Приятел, измисли 100 грама,
пък аз ще ти измисля стих. ...
  1323  22 
От памтивек - без много приказки! -
светът това повтаря:
като огромни стаи дните си
отваря и затваря.
И теб в една - в коя от всичките? - ...
  926  15 
Ой ви вази,
токомрази!
Кой ви пази,
той ви гази.
Да не мислим надълбоко, ...
  874  14 
И няма строй, и няма стой -
от глад и нужда изкуфелници.
На бой, народе мой, на бой
със електрическите мелници!
  799 
Аз имам много имена.
За колкото се сетиш.
И ни заслуга, ни вина,
но – толкова късмети.
Аз имам много имена. ...
  970  21 
Е?
Нямам право да искам.
Нямам сила да моля.
У Теб са и хляба, и ножа.
Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.
Погледни осъдително ...
  1027  21 
В храста, обрасъл с трева,
камък едва се белее.
Дядо отдавна под камъка спи
и сънува - поле.
Около камъка свита лежи ...
  773 
Роден на оня край на времето,
на оня край на песента.
От светлината на Вселената
и тъмнината на бита.
Очите бях, които виждаха, ...
  867  17 
Сега са други времена.
Парите властват.
И блудство с думите –
отдолу та догоре!
Аз в тая суета не съм на наясно. ...
  790  11 
Защо да пишем? Ето го въпроса.
Лъжем си акълеца защото.
Всъщност стиховете ни какво са?
Сламки за удавници в живота.
Книжни лодки. Колко им товара! ...
  967  17 
Да доживея до утре.
Слънцето ще изгрее самó.
То не пропуска.
Да доживея до пролетта.
Цветята ще цъфнат сами. ...
  873  12 
Виждаш ли колко е просто.
Има те – и те няма.
Сляпо и глухо. Троскот
и някакъв камък.
Виждаш ли? Ала не виждаш. ...
  970  20 
Предложения
: ??:??