Ramadan1995
253 результатов
ЕСЕННО ВИДЕНИЕ
Косите ти са първите лъчи
на сънно утро в есенна мъгла;
очите ти са ангелски очи –
блестящи като пламнали стъкла. ...
  567 
Повярвай ми, обичах те до втръсване,
но не можах да бъда нежен с теб,
защото тъпа ревност ме разкъсваше
и бидох груб и глупаво свиреп.
Обичах… до безсъние обичах те, ...
  542 
Когато нямаш – да дадеш,
когато мразен си – да любиш,
когато сам си – да прозреш,
че няма начин да изгубиш.
Когато нямаш – да си щедър ...
  677  10 
За миналото смътно не говоря,
за бъдещето светло не мечтая,
отдавна спрях със себе си да споря,
отдавна спрях в света да диря рая.
За миналото светло не мечтая, ...
  512 
Дълго гледах чудновата сянка
да пълзи по сухата трева
и – унесен в неспокойна дрямка,
се изгубих в своята глава.
Надълбоко някъде във нея ...
  479 
ДО БОЛКА РАЗТВОРЕНИ ОЧИ
И в грозното да видиш красота,
а в Дявола – Божествения ирис;
в едничък миг да сетиш вечността
и себе си у себе си да дириш. ...
  656 
КАТОРЖНИК
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран. ...
  531 
БЕЗСЪНИЕ
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...
  565 
Отрязаха му вчера всички клони,
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони, ...
  552 
НИЕ СМЕ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...
  601 
Не е моя работа да съдя,
нито да съм с истини богат;
мойта работа е в мир да бъда
с вечния вселенски кръговрат.
Не е моя работа да съдя, ...
  657 
Щастлив съм сега да напиша
какво е за мене любов.
За мене любов е, когато
ти кажа без капчица страх:
„Свободна си, можеш да тръгваш, ...
  612 
ИСКАМ ДА МОГА
Аз искам да река поне веднъж:
„Обичам те!“ –
без оправдания,
без обяснения, ...
  524 
МОИТЕ СТИХОВЕ
Късчета от моята душа,
откъснати старателно и нежно,
пръснати из времето без ред,
безсмислени, несвързани, но стройни, ...
  769 
РОДОПСКИ ДЕН
(6-6)
Слънцето грее небрежно,
стопля скали и цветя;
даже и тези в прахта ...
  465 
(5-6)
Отдъхнали хората тръгват,
надето дългът ги зове,
и днес ще садят ветрове,
и свойте сърца ще залъгват. ...
  417 
(4-6)
Устремени безцелно Лъчи
над селцето заспало прелитат,
като влюбени Те се преплитат
и разбиват се в мойте очи. ...
  475 
(3-6)
Неприветен пейзаж, озарен
от Звезди и Луна пременена;
в необятната нощна вселена
се разхождам без цел устремен. ...
  695 
Щом четеш това,
значи си грамотен,
значи виждаш, мислиш,
дишаш и живееш…
Щом четеш това, ...
  528 
Избрах си всичко сам в живота свой,
избрах на всяка крачка бран нелека,
избрах страдание, тъги безброй,
поех по по-неравната пътека.
Избрах това подтикван от копнеж ...
  326 
(2-6)
Край мен сгъстява се полека мрака,
Звездите никнат – сякаш са цветя,
цъфтящи ароматно в пустошта,
красящи на Земята похлупака. ...
  405 
(1-6)
Извървяло своя път познат,
Слънцето заслиза към дома си,
подир Него Залезът поръси
с тих копнеж душевния ми свят. ...
  383 
ВОЙНА НЕЛЕПА
На Риаз Амини
Някъде много високо в небето
мрачно стърчат полумесец и кръст,
а на човека погубен в сърцето: ...
  479 
НОЩНО ПРИВИДЕНИЕ
I
В безсънна нощ – сияйно привидение;
в покоя тих дочух невинен смях;
в душата сетих радостно вълнение; ...
  466 
БЕЗ ТЕБЕ
Крача самичък по улица тясна,
в мене е тъмно – не вижда се плам,
спомен забравен в главата проблясна –
спомних си тебе и светлия храм, ...
  279 
Съмна се в моята тъмна душа,
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...
  1612  11 
На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...
  370 
1
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана. ...
  458 
В този миг са разделени
само нашите тела,
а душите ни са слени
във вселенската мъгла.
В този миг добре усещам, ...
  391 
На твоята небесна красота
от стихове направих колесница,
с която да пребродиш вечността,
като безплътна, звездокрила птица.
Със своите слова издигнах храм, ...
  560 
Моля те не си отивай,
остани за още час!
Още час ме ти опивай
с погледа си – скъп елмаз.
Още час и после сбогом, ...
  440 
Само в теб откривам смисъл аз
и за твоите очи мечтая.
Само с теб изпадам в див екстаз
и изцяло се пренасям в Рая.
Само ти си в моите мечти, ...
  609 
Не знам с какво ме тя плени,
не знам кога се в нея влюбих.
За миг осмисли всички дни,
за миг навеки я изгубих.
За мене беше дева свята, ...
  394 
В моята огромна къща
никой днес не се завръща.
В нея сам живея аз,
обикалям всяка стая
и напразно диря рая ...
  461 
ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели, ...
  302 
Свежестта ѝ покрай мен остава,
а далеч в нощта изчезва тя,
сам оставам в лунната забрава
със свещта на гаснеща мечта.
А дали изобщо тук била е, ...
  347 
I
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...
  308 
Какво съм аз за тебе?
Ненужен, натежал товар.
Какво си ти за мене?
Безценен, незаслужен дар.
Какво съм аз за тебе? ...
  466 
Покоят избистря водата,
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...
  556 
Вода и въздух, въздух и вода –
това му само трябва на човека –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
сияеща над прашната пътека.
Вода и въздух, въздух и вода – ...
  341 
Предложения
: ??:??