Ranrozar
636 результатов
Когато те зоват по име
и душата ти премалява
от ехото топло и зримо...
Облаците се смаляват.
Когато в теб луна изгрее ...
  432  23 
> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов ...
  450  14 
... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела- ...
  1349  12  37 
И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
  530  16 
Избухва пламък свещен
от кладата в твоите зеници!
И две отронени звездици
полетяха като птици,
за да докоснат теб и мен.
  359  19 
Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...
  559  14 
Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
  632  21 
Явно взел по късче от душите
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
  557  25 
Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...
  582  11  12 
В памет на полк. Петко Йотов
Живеем в трудни времена.
За лесното въздишат много.
Предците ни спасиха знамена!
Реликвите ни гледат строго. ...
  652  15 
Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...
  710  14  23 
Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...
  1026  11  20 
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние.
Тъй трудно е със слово да докосна ...
  606  10  26 
От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...
  729  14  26 
От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така! ...
  832  18 
в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...
  520  11 
Предчувствам
несломимата екзалтация
на лятото...
Там някъде където
вълните на морето ...
  485  18 
на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...
  626  27 
И след това ще се усмихна,
ще кажа: "Нищичко, за Бога!"
Хуан-Рамон Хименес
Няма нищичко да кажа.
Ако болката е стон - ...
  570  12  25 
на Радка и Койчо
Колко сте мили и добри!
Не бих могъл друго да желая.
Жената меси утринни зари.
А мъжът, до нея озарява... ...
  533  11 
Цял живот те нося като кръст -
почти пет века желание!
Пазя те в себе си тайно,
като хайдушки огън в Балкана.
Търся след падение и мрак ...
  529  23 
Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота – ...
  710  16  30 
Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...
  709  31 
***
От сгъстените паузи на тишината
до непредвидени простори –
оживява песен недопята,
която мълком ми говори.
И аз стоя пред нея захласнат, ...
  851  11  24 
***
Като клето сираче,
като удавник в море,
като вик в здрача,
който зове брегове...
Като слънце без изгрев, ...
  635  12  29 
Когато имаш
нужното обичане -
не търси причината.
Това е любовта!
Когато търсиш ...
  509  10  26 
Смъртта е тайната, която
за живите е предразсъдък.
Зад границата на земята
витае неизвестна бъдност.
Там диша тиха вечност. ...
  539  11  31 
***
И всеки миг е изненада,
че още в тебе съществувам.
Дори пътят ни съвпада
и времето безгласно будува.
Но колко повторения остават ...
  430  20 
На изгреви и залези богат,
на неочаквани обрати –
аз приемам съдбата
на този неизбежен свят.
Но винаги ще търся път ...
  754  23 
Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл ...
  578  17 
***
Връхлита изотгоре снежната вода,
а ти си черга нераздиплена!
И удар след удар нанасят следа
върху душата ти умислена. ...
  655  24 
Всяка прошка моли за любов -
погледни към небесата.
Дори след плач, небесният покров
е съпричастен на душата.
Дори тогава, когато след тъга ...
  570  10  20 
Но можеше да бъде друго,
а не това, което е сега.
Защото любовта е чудо,
накапано от капчици тъга.
Тъга – от неразбрани чувства, ...
  695  25 
Не е ли трагично
да назначат
лирик за Началник?
И може ли личност
да язди ...
  790  20 
Тъй твърде сложни са нещата,
че кой ли може да ги обясни?
А всъщност: Рождество и Разпятие
събират изпитните ни дни.
Другото е дреб от плява... ...
  531  25 
Капитален паралинч
Банков брейк
Ромео и корвета
Пръстенът на Нибелудналите
Война и клир ...
  533  25 
на Латинка-Златна
Поклон пред чудотворните икони
на българския православен храм!
Преминали през изпитни сезони,
те неизменно ни посрещат там. ...
  739  26 
Да седнеш край ниската маса на село
сред птичи хор от гласове,
пред хляба и солта на дните.
Да споделиш с близките си залък:
благословен от мисъл и от дело. ...
  769  15  36 
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка ...
  2136  46 
Внукът ни е мъж голям!
Плаши мечките в гората...
И си ръкопляска сам;
и усмивка грее му в устата!
Внукът ни препуска с кон! ...
  1044  42 
Предложения
: ??:??