rudin
858 результатов
Замислена, седиш на стола
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.
И къкри бобът под капака ...
  293 
В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.
Галя гърба й, тя се надига, ...
  342 
Къща с двор. Комина с дим е зима, пролет.
В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.
Малкото сестриче тук криле разтвори,
радвахме се всички като проговори.
Всеки дом с пътека – сипана сгурия ...
  293 
Как ми липсваш, мой брат! За това не говоря.
Ти се луташ в нощта, моя бягаща мисъл.
Идва утро, отново ще блесне простора,
а съвсем сякаш бях те да дълго отписал.
И те чувствам до мен, и ръка да протегна, ...
  368 
На Валентин Евстатиев
Снощи Вальо ни разлисти
с поетичните си мисли.
Заприличахме на цвете
от леха на боговете. ...
  391 
В този неподправен Алманах
виждам само стихове красиви,
но така до днес и не разбрах
същността на подтиците живи
със които пишещият брат ...
  434 
Конче, конче, вихрогонче,
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...
  370 
Конче, конче, вихрогонче
спри за малко да починеш!
Виж в гората младо клонче,
цъфнал сред тревите крина.
Виж как облачето бяло ...
  535 
В падения и слава
животът се оттича
под стряхата голяма,
забързан или сричан.
И колкото сме взели ...
  410 
Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...
  433 
Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...
  495 
Листо от бука се откъсна
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее, ...
  365 
Ой ти, Вардар, ой ти, Вардар,
мътен, яден що течеш ти,
миналото помниш, Вардар,
край тополите ти – свещи.
Самуилови войници ...
  685 
I.
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...
  449 
Тече в руслото си река,
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра, ...
  403 
Щом изборите зададат се
и партиите са в подем –
по колко броя депутати
да вкарат в този парламент.
Как хиляди места работни ...
  336 
В поднебесните си писти,
сякаш Бог го е създал,
над съдбата ни увисва
онзи страшен Буридал!
Той е птицата крилата ...
  337 
На Иван Николов
Горски извор, Горски извор!
Щом Иван се тук родил
месечина облак скрил,
вятър билото ти бризнал. ...
  325 
Едно щурче в кората на вратата
бе изпълзяло в моята кола.
Навярно е подскокнало в тревата
във търсене на майчина пола.
Наместих очилата. Що да видя: ...
  417 
Как грохотно бунтуваш се море!
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...
  395 
Това поле, ръждиво като мен,
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била ...
  490 
Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.
Но ще мога ли, как без заплата ...
  365 
Аз имам право да му кажа
на шумния електорат:
по избори, за да намажат
субсидиите, днес крещят
и лъжат ни, и обещават, ...
  315 
Във края на дъждовно лято,
след седмица усилен труд,
в дървета, сред листа от злато,
ме води в черен път колата
по вятър, с кикота на луд. ...
  390 
Пак ще види мойта вила
погледа ми умилен –
чака срещата красива
след измъчения ден
петъчен. Денят на майстор, ...
  260 
Виж времето ни как лети!
До вчера беше лято, есен
и часовите си стрелки
отново трябва да преместим.
А организмът, пригоден, ...
  469 
В изящен стил и пълна рима
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха ...
  419 
Да пишеш днес поезия във рими
във този труден свят и зъл, и очужден,
когато сам на сцената си мима
и плащаш данък и за въздух замърсен,
това е, струва ми се, висша карма ...
  361 
Ето, че ме треска тресна –
трети ден лежа и мрънкам.
Пролетта, така чудесна,
кани ме: „Ела навънка!
Ставай, стига се търкаля ...
  344 
Светулчици, светулчици под блока
съзирам аз от нощния балкон!
Червени, сини, святкат без посока
в надут, като мечта, голям балон.
Не е ли чудо тези насекоми ...
  393 
Раздига си покривката полето
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен ...
  448 
Когато гръм в небе отприщи
ръкавите на водопад,
не искай ти от него нищо,
а сух заслон под този ад.
Когато лятно слънце жари ...
  348 
Заспивам рано.
Сънувам бързо.
В зори огряно
е Голо бърдо.
Очи отварям - ...
  581 
Поканила ме беше на кафе
съседката. Предчувствам – бе ми бясна.
Дали ме чака аутодафе
за стиховете ми, пределно ясни?
Открехвам скърцащата ù врата ...
  440 
Две тъмни цепки гледат на зелено –
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.
Но чувствам как ще впие остри нокти ...
  640 
Лятно е небето,
слънчев летен пек!
Шоколад в морето
по тела безчет.
Вятърът от нейде ...
  678 
Във царството се Бог въздигна –
следи ни пак, следи ни пак.
И орис трънна, незавидна
повлича крак, повлича крак.
Закана иде тъмна, бурна – ...
  466 
То – синеокото момче –
ме посещава често денем
когато мрежите тъче
реката, да ми го отнеме.
Създадох го на този свят ...
  644 
В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.
На полето той треви разресва ...
  489 
От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз ...
  444 
Предложения
: ??:??