rudin
858 результатов
Картината все тази се явява:
когато ти минаваше край мен,
отвя ме като вихър суха плява
към Черни връх, нагоре устремен.
Когато аз планинското копито ...
  408 
Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете, ...
  256 
Тук, след толкова години,
в село съм, оставил грижи
и след шум, масла, бензини
сякаш в рая тих се движа.
Гледам, кръстя се и моля, ...
  354 
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче
на блузката ти и дъха
усещам как ти учестява ...
  572 
Цветенца мили, цветенца красни,
насред полянка току израсли!
Окото радват, сърцето стоплят,
в душа попиват нечути вопли.
Че цяла зима под преспи бяли ...
  426 
Когато ти си нейде там
край границата запиляно,
а аз съм тук, в града голям,
все спомням образа на мама.
Над люлката, когато тя ...
  345 
Вървя и чувам как тревата,
до вчера скрита под снега,
да си провира стебълцата
за да възкръсне от пръстта.
Подушвам в клоните мъзгата ...
  312 
ВЕНЕЦЪТ
На Орлин Миланов
За българското днес пред нас "Венецът"
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца ...
  335 
Зимен ангел, зимен ангел
по небесни перила
спуска се и си погален
от божествени крила.
Тук слетял, да ни проводи ...
  225 
Събуждам се, а конят цвили
вън оседлан, със стремена
и ме понася над могили,
жита, гори и времена
в които селото ни беше ...
  276 
Събуждам се и тази сутрин
разбирам: трети ден откак
лекарството не съм си купил
и кръвното го вдигам пак.
Да беше друго – да се радвам. ...
  275 
Стихосбирка – първата – готова!
Телефонен звън и... новина.
Не щадя колата. Тръпка нова,
а за нея няма тя вина.
Стигам в склада: книжки в опаковка ...
  344  10 
Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав
да надникнат в нищото – ...
  362 
Къде си ти, недостижима
любов на моя скършен стих?
Как стъпваш леко и незрима,
минавайки в деня ми тих.
След теб остава аромата ...
  340 
И в зимен студ, и в летен пек –
стои тук! – Куче влачи...
Подхвърляха му някой стек
случайни минувачи.
Пред светофара с цвят червен ...
  292 
Ще си отида и ще видиш
света под друга лупа
и ще откриеш самодиви
по облака прихлупен.
Там дълго, дълго ще ме търсиш ...
  418 
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
  333 
На Валентина Йосифова
Дали защото бе приела
в мен образ на мадона чист,
Мечти и ябълки с канела
очаквах като брулен лист ...
  394 
Неизвестните поети
в този век на смърт и страх
не редят на лист куплети
за пореден Алманах,
а загледани високо ...
  323 
Бяла, малка каравана
внучката видяла в нета
и веднага ме захвана
да я купя, за морето:
с плексигласови прозорци ...
  461 
РЕЧНОТО МОМИЧЕ
На Геновева Цандева
През завесата, тънеща в мрак,
зазвучават акордите бурни
за копнеж по щастливия брак ...
  328 
Не се съмнявай в мен, успех,
дори когато ти е тъжно.
А ако следва неуспех –
мини напряко и надлъжно,
сложи му кръст и забрави! ...
  294 
Към "Балада за синеокото момче"
Поука тук да извлека
с баладата си – аз не искам!
Тече си синята река,
в брега вълничките си плиска. ...
  363 
В началото бе Бог! А той
за седем дни светът ни даде
със рай и ад. По образ свой
от кал мъжът Адам създаде.
Живот му вдъхна. След това ...
  328 
Със дявола сравни жената! –
че този бледожълт поплин
под блузката с полукълбата,
във моя ум забива клин.
Със дявола сравни змията! ...
  281 
Във полусянката отсреща
миражен образ се яви
и разсъблече свойте дрешки,
и светлината угаси.
И в късна нощ пред мен изтлява ...
  430 
Жената - бяло вдъхновение.
Жената - призрачен воал,
а аз стоя и в мене дреме
реална същност на чакал,
в гората който ще завие, ...
  387 
Във тази приказна страна,
такава малка, но красива,
с гори, море и равнина,
река гранична се извива.
Тя раждала герои тук, ...
  461 
Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше – ...
  375 
Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите, ...
  394 
Векове на разцвет, на погроми
днес застават пред мен на парад
и аз виждам безброй легиони,
щит до щит, в този призрачен град.
Кръв пролята, попила в пръстта ни, ...
  261 
Градът е в пелена - мъглив и черен
в настъпващата бързо сляпа нощ.
Пред Коледа, в молитвен час вечерен,
блести снегът, витрините в разкош.
Да бъде пълна зимната картина, ...
  306 
Вън клоните и покриви отрупал,
снегът бе тихо цяла нощ валял.
На празничния светъл купол
вълшебна рамка беше му придал.
В пътека неразрината, под пара ...
  336 
Любовта красива, стройна и велика
през плета отсреща по обяд ме вика:
„Ти ела със мене, долу на реката,
да ми носиш коша пълен със платната,
дето с мама месец цял ден сме тъкали, ...
  352 
Като мокро и хърбаво коте
изпълзява нощта върху нас.
Ти показваш си острите нокти,
ставам аз таралежен от страст.
И те хвърлям на мокрото ложе ...
  741 
ГЛАД ЗА ГРЯХ
По Владо Любенов
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче ...
  417 
Малък бях и на към Излак
аз воловете подкарвах.
Бях с природата тъй близък,
селото ми беше карма.
С патерици Джорджа тежко ...
  334 
Мъгла навън!... А вирусно огнище
във гърлото гнездо у мен си сви.
И седмица лежа. И ме разнищват
на черни мисли белите сестри.
И всичко би изглеждало играчка, ...
  286 
Бъди ми ангел и палач!
Понякога и да ме мразиш
аз пак съзирам в смях и плач
душата ти – кристална ваза.
Обичай ме и всеки път ...
  375 
* * *
Кварталът пак е разлюлян
от нощния купон пореден,
а циганин един, пиян,
слухти и с мътен поглед дебне: ...
  286 
Предложения
: ??:??