Samadhi
249 результатов
> Най-дълбокият ни страх не е, че сме несъвършени. Най-дълбокият ни страх е, че сме невероятно силни. Светлината в нас, а не тъмнината, ни плаши най-много.
>
> Нелсън Мандела
Не съм жена с много голяма социална активност, но все пак имам поглед върху мишленията, амбиците и стремежите на определен кр ...
>
> Нелсън Мандела
Не съм жена с много голяма социална активност, но все пак имам поглед върху мишленията, амбиците и стремежите на определен кр ...
2776
5
24
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
839
1
2
Светът е крив за кривогледия и безнадеждна е всяка оптическа корекция.
Не търси розови очила, а посади и отгледай в собствената си градината рози, ако искаш да ти е розов животът.
На убедения в своята истина не му се налага нито да се защитава, нито да се оправдава.
Болката е индикация за нарушен ба ...
Не търси розови очила, а посади и отгледай в собствената си градината рози, ако искаш да ти е розов животът.
На убедения в своята истина не му се налага нито да се защитава, нито да се оправдава.
Болката е индикация за нарушен ба ...
861
2
От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери. ...
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери. ...
709
1
2
1665
1
Гледах и двата филма.
И „Анна Каренина”,
и „Сега и завинаги”.
Първият,
безспорно, е класика. ...
И „Анна Каренина”,
и „Сега и завинаги”.
Първият,
безспорно, е класика. ...
836
Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
856
2
1
Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...
909
В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни. ...
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни. ...
632
3
Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни, ...
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни, ...
661
3
4
Винаги съм се чудела защо много често хората казват, че животът е борба, че за да успееш, за да си удовлетворен и щастлив, трябва да се бориш. В този миг пак недоумявам за какво и с кого трябва да се състезавам, кого и какво трябва да надвивам и побеждавам. И защо? – питам се.
Имаше моменти в живота ...
Имаше моменти в живота ...
2928
4
4
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...
854
1
2
Необходимото – никога не ми е липсвало. Никой дъха ми да окове не би посмял. Достатъчна ми е глътката свеж въздух – дарът от надвисналите над мене сини небеса. Докато дишам – съм. И онзи ненадминат Художник ме кани и чака в платната свои – широки, пъстри, ярки. Ако се заседя само в червеното, вероят ...
2075
2
4
> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
1377
4
11
Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...
829
1
2
И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...
638
2
4
Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...
630
2
3
„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...
770
3
2
Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...
683
1
2
Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...
2403
4
4
> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...
1146
5
6
Всичко на всеки прощавай,
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко, ...
ранен от враждебни стрели.
Поглеждай към слънцето ярко,
как вечно сияйно блести,
запомни, че да лазиш е жалко, ...
1492
1
Не могат да бъдат
скрити три неща:
нощното небе
с Луната и звездите,
Слънцето ...
скрити три неща:
нощното небе
с Луната и звездите,
Слънцето ...
690
1
В дланите ми даряващи
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи ...
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи ...
593
1
3
Ти видя тъгата в очите ми?
Няма, няма как да я скрия.
Тъгата къде ли се зачева?
В невъзможната прегръдка.
Много, много измамни неща ...
Няма, няма как да я скрия.
Тъгата къде ли се зачева?
В невъзможната прегръдка.
Много, много измамни неща ...
690
1
4
Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подмин ...
По пътя към Себе си подмин ...
1965
1
Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
648
на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...
887
2
2
Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болка ...
1227
1
3
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
845
2
5
Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
709
2
3
Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...
1257
2
2
Липсите.
Лишенията.
Жаждата.
Гладът.
Не са наказания, ...
Лишенията.
Жаждата.
Гладът.
Не са наказания, ...
679
1
3
Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
759
> – Кой хлопа в този късен час?
>
> – Аз хлопам – каза Финдли.
>
> Робърт Бърнс ...
>
> – Аз хлопам – каза Финдли.
>
> Робърт Бърнс ...
774
1
3
Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...
768
Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
698
2
Забележка: Пълното заглавие на рецензията е "Пътуване из приземеното небе в „Прелял капчук“ на Донка Василева
852
Можем да порим вечността
само с едно наум всеки миг.
Когато аз заискря и загърмя,
ти трябва да си вода в ледник.
А пък когато бесовете диви твои ...
само с едно наум всеки миг.
Когато аз заискря и загърмя,
ти трябва да си вода в ледник.
А пък когато бесовете диви твои ...
569
Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ...
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ...
700
1
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
