SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev) - Произведения

Дива земя 🇧🇬

Това място беше проклето. Проклета беше тая земя. Гледаш ли я добре, ще ти народи, но оставиш ли я за малко, само магарешки тръни и бурени ще тръгнат по нея, не можеш я позна.
За всичко труд се искаше. И две ръце.
А като се огледаш, не че нещо кой знае какво имаше насреща.
Къщата малка, вече стара. ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-11-21T06:00:20+02:00 912 3 1

Гръм 🇧🇬

Струваше му се, че пак беше подредил света.
Той много пъти го беше подреждал, а после всичко пак се разпадаше.
Затова след толкова опити да прескочи завесата на времето той се умори и се отказа.
Знеше, че няма как да стане.
Не можеш просто така да прескочиш всички неприятности и ограничения, вярвани ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-11-19T17:41:03+02:00 1K 1 3

Затворено море 🇧🇬

Хоризонтът на морето се простира надлъж и нашир и внушава чувството за безбрежност като го погледнеш, но ти знаеш - това чувство е погрешно, защото нашето море, това дето ми е пред очите, е едно затворено море.
То може и да е кротко, и да е бурно, и да примамва, и да убива. Като всяко едно друго мор ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-11-16T08:08:13+02:00 1.1K 1 1

Ад 🇧🇬

Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Другая

2023-10-19T15:12:25+03:00 619

Несретник 🇧🇬

Аз обичам да съм несретник.
Обичам не всичко да ми е наред, защото когато всичко ми е наред започвам да се чувствам като ненужен боклук, и ми се затъпява съществуването.
Обичам да живея в нормална къща с малки пукнатини по стените, появили се от нормално слягане, както казват старите майстори.
Свикн ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-09-03T17:35:39+03:00 784 3 3

Продавачката плюс Васко 🇧🇬

Мария беше подпряла глава на тезгяха на месарският магазин, точно под надписа „От прасето до мезето“, и гледаше хората по улицата.
От време на време виждаше и своето лице в отражението на стъклото, и то все повече и заприличваше на свинска глава, като тия, наредени на щанда.
Ужас, каза си тя. Всичко ...

SvetoslavVasilev

Проза » Повести и романы

2023-08-27T07:24:59+03:00 697 3 3

Отец Евстатий 🇧🇬

Всеки си има собствено верую, спрямо което живее.
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-08-02T06:54:20+03:00 1.2K 10

В средата на лятото 🇧🇬

Всред лилави цветя търся спасение
Някъде там в средата на лятото.
Някъде там в неосъзнатото щастие.
Някъде там сред жита и поляни.
Днес е отново средата на лятото. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Другая

2023-07-15T12:42:42+03:00 643 1 2

Спирката на автобус номер пет 🇧🇬

Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-07-03T10:57:17+03:00 978 2 1

Лекарска грешка 🇧🇬

Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-06-27T09:39:29+03:00 727 3 3

Беше време 🇧🇬

Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-06-26T17:22:09+03:00 651 2 2

За любовта и омразата. 🇧🇬

Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Философская, Свободный стих

2023-06-26T11:33:07+03:00 628 2 1

Кратко и ясно 🇧🇬

Радвам се за всички мои несбъднати желания.
Не са били за мене.
За всички неосъществени планове,
които след време ми се виждат глупави
и егоистични, и си викам; ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Свободный стих, Другая

2023-06-22T10:43:21+03:00 1.2K 1

Не може 🇧🇬

Не може всичко да ти е наред.
Не може.
Днес може зъб да се обади, или сърцето нещо да прескочи.
Ще счупиш чаша, ще се препънеш в спомен.
Не може все да е добре. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Другая

2023-06-19T07:12:15+03:00 564 2

В нощта 🇧🇬

Спя спокойно.
Две кучета ме пазят и се спускат лудо подир всеки шум.
Спя спокойно. Доколкото мога,
Защото страхът си е страх.
Спя спокойно. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Философская

2023-06-17T12:19:46+03:00 638 1 1

Диви цветя 🇧🇬

Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Другая

2023-06-15T06:34:13+03:00 809 4 6

Малката уличка 🇧🇬

Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Другая

2023-06-14T11:17:25+03:00 513 2 2

Благословение 🇧🇬

Отивам на лозето, а там майка навън пържи риба.
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Другая

2023-06-13T07:09:15+03:00 522 3 2

Запалих свещ 🇧🇬

Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Философская

2023-06-12T10:27:49+03:00 537 1 1

Когато падне здрача от небето. 🇧🇬

Когато падне здрача от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене, и ще го оставя настрани.
Когато ме попитат от къде си, и на къде отиваш ти.
Аз ще отвърна, че от никъде съм вече и знам, че съм за няма на къде.
Оставил настрана неволи, копнежи, болки и тъги. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Философская

2023-06-11T11:04:21+03:00 551 3 5

Сънят 🇧🇬

От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-06-10T12:07:47+03:00 585 2 3

Паруш 🇧🇬

Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-06-08T06:39:57+03:00 579 1

Спагети с кайма 🇧🇬

След като роди и третото дете, отново момиченце, Анито заприлича на изсмукана котка, и въобще вече не приличаше на себе си.
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в е ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-06-08T00:05:30+03:00 640 3 8

Матроната 🇧🇬

Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял д ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-06-04T08:30:52+03:00 685 5 7

Любовният живот на охлювите, или разходка с кучета 🇧🇬

Той се разхождаше из полята около селото, заедно с двете кастрирани кучета - майка и дъщеря, а слънцето го напичаше, караше го да гледа надолу в тревата и да мисли странни мисли. Често ходеше така, някой път даже с колелото, а кучетата след него. Почти като в детството.
На никой не правеше впечатлен ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-05-31T22:21:48+03:00 998 1 3

Живот 🇧🇬

Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-05-20T23:24:59+03:00 982 4 8

Едно бързо кафе 🇧🇬

Футболистът. Винаги му виках така, понеже не помня имена, а само физиономии.
Когато извика нещо из зад сепарето на кафето, в първият момент не го познах. Много време беше минало.
Не викаше на мене, а на бармана, както обикновено. И както обикновено не беше нещо кой знае колко умно, а просто така - к ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-05-10T22:31:30+03:00 733 2 2

В очакване на хубавото време. 🇧🇬

Прибра се в къщи и беше уморен както обикновено. Последно време все беше уморен и всичко го болеше.
Докато слагаха масата за вечеря не се стърпя и побърза да съобщи това дето го човъркаше цял ден:
- И третото умря. Няма го. Сигурно се е скрило някъде за да умре.
- Ех, че работа, каза жена му - значи ...

SvetoslavVasilev

Проза

2023-04-19T09:56:36+03:00 607 3 1

Полковника 🇧🇬

Когато забеляза, че любимите му порно актриси започнаха да друсат поовяхнала плът и да изглеждат вече не дотам привлекателни както преди, той разбра много неща.
Погледна се; Видя си коремчето, плешивата глава, и изкривеното кокълче на стъпалото на левия крак;
Операцията на коляното, косматия гръб, б ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-04-08T19:52:19+03:00 1.1K 4 6

Как станах крадец 🇧🇬

Сега ще ви разкажа как стана всичко.
Но преди това ще ви кажа още нещо. Първият си удар от живота, да ви кажа, и първият си истински шамар аз получих в училище от другарката Събева, която ръководеше тренировката и маршировката за някакъв парад, и то само защото съм се смеел и съм говорил в строя.
На ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-03-14T09:51:42+02:00 1.3K 1 5

Гуру на пътя 🇧🇬

Градът беше със сложно име.
Напомняше на името на някакво индийско божество. Или поне на петата му инкарнация. Варита...
Май беше Варита.. мутри, тутри нещо си.
Като слязох от трапа и стъпах за пръв път на индийска земя не бях изумен.
Така или иначе бях свикнал с мизерията, защото бях отраснал в бли ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-03-09T06:19:35+02:00 624 2

Зимна вечер 🇧🇬

Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-02-19T07:04:16+02:00 721 1 6

Експедиция с колело 🇧🇬

Втори ден и всичко останало
Аз по принцип не сънувам. А когато си спомням сънуваното, то винаги е нещо странно и отчасти пророческо.
Аз, оказва се съм нещо като Ной, но в мини размер.
Първият такъв сън беше как живея някъде надалеч и все не мога да се прибера у дома.
Кошмар някакъв, ще кажете. Обаче ...

SvetoslavVasilev

Проза

2023-01-23T20:53:49+02:00 936 1 2

Експедиция с колело 🇧🇬

Първи ден и първа нощ
Датата тридесети април тая година би трябвало да се заобгради с червено кръгче в календара на любителя велосипедист.
Бележита дата.
Първо - това е моят рожден ден. Второ - някой път даже се пада на Великден. За да не бъдем голословни ще кажем, че така беше през 2000-та година, ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-01-23T17:17:18+02:00 722 1

Експедиция с колело 🇧🇬

Начало и подготовка
С Жеко решихме да си направим пътешествие с колелета. Решихме го спонтанно, докато пием бира в кварталното барче, което по начало си предвещаваше не твърде голям успех на експедицията.
По принцип при мен повечето неща с които се захващам претърпяват пълно фиаско, главно поради вр ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-01-23T15:31:38+02:00 632 2 1

Морска история 🇧🇬

Минах по канижела, промуших се между момичетата и хлътнах в общата баня, след което се заключих. Такова нещо не бях виждал.
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-01-19T07:12:15+02:00 824 2 5

Маргото 🇧🇬

Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-01-15T19:42:06+02:00 1.3K 2 7

Човекът, който не искаше да се бори. 🇧🇬

66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2023-01-12T10:52:47+02:00 1.2K 1 7

Анти 🇧🇬

След поредната измислена година.
(Нали земята може да си се върти дори без календара. Дали?)
След безсмислието на поредните новогодишни празненства.
След отсичането на петдесетте милиона коледни дръвчета.
След изхвърлените тонове храна от ресторантите. ...

SvetoslavVasilev

Поэзия » Свободный стих

2023-01-02T10:07:45+02:00 630 1 5

Възкръсналият 🇧🇬

Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

2022-12-29T20:32:47+02:00 603 2 4