wellbeing7
72 результатов
Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:
-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме п ...
  276 
Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спъ ...
  292 
Грен сънено oтвори очи събуден от леко стържене на метал и тихо тананикане.Чувстваше се тревожен може би заради сън, който обаче не успя да си спомни. Видя Гравин, клекнал над вече запален лагерен огън, да си пее тихо някаква мелодия и да приготвя закуска в плитка тенджерка без капак , с дълга дърве ...
  324 
  487 
  470 
  480 
Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...
  439  14 
  478 
  792 
Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се бе появил през нейния вход носещ безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговия сияен меч и шлем. Брънт и Гравин го бяха посрещнали с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата воин беше разказал на прияте ...
  411 
Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, кой ...
  421 
Бойната група бе стигнала до едно възвишение, водена през гората от скаута с качулката. Между гъстите храсти, с които бе покрит хълма, пред тях се бе открил лагера на таласъмите. Клекналите воини гледаха изумени, многото палатки от кожа и плат, както и силните огньовете запалени от техните врагове. ...
  464 
с моя калпава редакция :)
Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място и се погледнаха изпитателно. После излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :
-Какво си шушкате вие двамата, като мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали зае ...
  503  12 
  473 
  520 
  571 
най-после с редакция от deni145
Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на ...
  440 
  677 
Беше рано сутринта на уречния ден, в който воините от близките села и градът Толхаус, трябваше да се съберат на поляните край Ивънфийлд. Грен стоеше сам в стаята си под погледа на любопитната птичка, която го навестяваше почти всяка сутрин, за да го събуди с чуруликане. Войнът се подготвяше психичес ...
  418 
Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин за надпреварата и тяхната среднощна битка, мъжа беше осъзнал много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той за да спечели. Грен вече знаеше ...
  503 
Докато обличаше новите си, подарени му от селяните доспехи Грен чу за втори път пронизителния звук от рог, който бе сигнала за тревога отвън. След като бързо бе облякъл бронята си воина грабна меча даден му от Брънт и го закачи на колана си. Грен отвори вратата на стаята си , като първо дръпна резет ...
  468  29 
Бяха изминали два дни откакто Грен се беше събудил след нощта, в която бе изпил отварата и отново бе срещнал Божеството. Тялото му бавно се възстановяваше от съдържанието на стъкленицата дадена му от Маггана, която почти го бе убила. Двата дни бяха преминали неусетно в компанията на грижовната Тамид ...
  755 
Грен лежеше немощен на удобното, топло легло и с Тамида се гледаха в тишината прекъсвана само от чуроликането на малката птичка на прозореца, докато баща й се качваше по стълбите. Приятелката му, която явно бе и една от лечителките в селото му беше казала набързо да избягва да говори защото отварата ...
  390 
Грен беше седнал на скамейката в тясната си килията. Таласъмът в ъгъла потръпваше и прохъркваше от време на време, все още в безсъзнание след срещата на главата му с каменната стена. На масата в ъгъла отвън Брънт, капитана на селската стража, мълчаливо четеше някаква стара книга в подвързия с винено ...
  373 
  620 
Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в ко ...
  462 
Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Грен бе прибрал малката стъкленица с отварата, която врачката му бе дала в джоба на сивия си панталона. Бяха изминали няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи п ...
  728 
Беше изминал повече от месец от разговора на война Макгорн с Божеството, което му се беше явило, под формата на ярко сияние. Макгорн разбра, как е умряло старото му тяло в показан му от Божеството спомен. В спомена видя бунта на един от поробените от него народи, в стария свят, който бе обитавал. Ви ...
  492 
Грен седеше до Толбърн в каруцата, която подрусваше от време на време от неравностите по пътя по който се движиха. Якса впрегнат в нея подтичваше неуморно напред и без особено усилие теглеше каруцата на двамата мъже. Бяха минали през селото, под многобройните погледи на неговите странни обитатели, б ...
  383 
Групата се приближаваше бавно към портата на селото, която бе от тежко дърво и стомана. Най-отпред вървеше Толбърн, който беше прегърнал стройната си дъщеря си през рамото и махаше на стражите по кулите.
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
  385 
Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориент ...
  450 
Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това, че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия , и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг странната, ...
  666 
Предложения
: ??:??