yotovava
2 630 результатов
  588 
БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...
  497  16 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  2946 
АНАЛИЗ НА ВЕЧНОСТТА
Толкова много тъга –
точно на прага на зимата!
Ти ли си тръгваш сега?
И вероятно завинаги? ...
  334 
КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЪНИЩА
След свъсен залез ли отивам
далече нейде – в пустошта,
в обраслата със троскот нива
и подивелите жита, ...
  294  11 
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
  366  15 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  2816 
ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...
  277 
  395 
КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня. ...
  391  17 
  415 
  342 
СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
  301  10 
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
  3320 
СКИТНИК В ЕСЕНТА
Става тихо. Много тихо.
Даже и дъждът е спрял.
Твойте стъпки ли попиха
в есенен брокат и кал? ...
  345  10 
  563 
ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...
  711  15 
СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...
  452  10 
  1646 
  787 
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛИПСИТЕ
Почувстам ли, че съм излишна
и че небето се втвърдява,
в бележчица ще ти напиша:
– Ела при мен и ме спасявай! ...
  485 
НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА
Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел, ...
  382  19 
  935  12 
ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна. ...
  500  12 
ДРУГ ПРОЧИТ НА РАЗДЯЛАТА
Щастлив ли си с това, което взе?
Реванш при чувствата не съществува.
Снегът прегръща босите нозе –
и няма да боли да се сбогувам. ...
  695  24 
  927 
ТЪЛКУВАНЕ НА СЕНОКОСА
Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна. ...
  578  10 
  1307 
  1007 
  1319  14 
АНАЛИЗ НА ОТЛИТАЩОТО ЛЯТО
Морето трие огнените букви
от подписа на гаснещия залез.
Звездите са несбъднати светулки,
разсипани от непохватен ангел. ...
  640  13 
ЙЕРОГЛИФ ЗА СВЕТЛИНА
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...
  794  23 
АНАЛИЗ НА МЪГЛАТА
Кроежи, планове – мъгла...
И тя ли обяснява всичко?
Дали ще рукне светлина
и ти ще бъдеш ли обичан? ...
  796  10 
ПТИЦАТА С ИЗТРЪГНАТ ЕЗИК
Недей ме пита искам ли да съмне,
прекрасно е да бъдем само двама.
Не си повярвал още, че си тръгвам,
но знай, че начин да остана няма. ...
  780  10 
  1100 
  1005  16 
Щом слънцето със златен показалец
застърже връз смълчаните комини,
а после на пчелите – подир залез,
разкажа как денят ми е преминал,
и сетне заприиждат – на талази, ...
  1019  12  23 
КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА
Да вярвам ли, че всичко свърши?
Копнеех за различен свят
и чаках в люляка прекършен
напролет да напъпи цвят, ...
  701  22 
  1069 
  1052 
Предложения
: ??:??