yotovava
2 678 результатов
РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...
  746 
ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...
  372 
  710 
  1375 
БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...
  613  11 
ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...
  407  14  11 
  824  12 
  1414 
ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях. ...
  541  16 
  893 
ФОТОН ИЗ НЕЧИЯ ДОБРА ВСЕЛЕНА
Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят. ...
  295 
Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...
  416 
***
...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
  291 
ЗАПИСКИ ОТ ЛЕТЕН ДНЕВНИК
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...
  658  11 
  1649  10 
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
  501  10  18 
ШЕПТЕЖ ПОД ЮДИНО ДЪРВО
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива. ...
  379 
  881  15 
СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
  1133  10  10 
ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...
  461  11 
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
  334  12 
ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...
  366 
СУБТИТРИ ЗА НЯМ ФИЛМ
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...
  592  13  14 
  487  10 
  1709 
  1083 
ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...
  344  13 
  1011  16 
Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...
  603  14 
  635 
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИ ОТ ТВОЙТА ОБИЧ
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...
  284  15 
Защо за простите наглед неща
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...
  394 
  940  18 
НАПИСАНО С ПЕРО ОТ ФЕНИКС
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...
  239  12 
Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...
  237 
ТРИ ОКТАВИ НА РАЗДЯЛАТА
Добре е да си тръгнеш много бързо.
Сбогуването нищо не променя.
Не искам на изпращане да зъзна –
за плач едва ли ще остане време. ...
  374 
Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...
  591  10  12 
НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ
Отиваш си. Без теб светът
ще продължи да съществува.
Вземи си хляб и сол за път.
И никога не ме сънувай. ...
  737 
Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб, ...
  431  11 
  1456  14 
Предложения
: ??:??