ZAGORA
409 результатов
Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична. ...
  290 
Имай милост, Любов, имай милост!
Толкова съм крехка пред Твоята сила.
Жадувам дa се разкрия,
но зова и Те гоня, и Те чакам, проклинайки,
коварен страх докато пия. ...
  567 
Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено ...
  412 
Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...
  999 
Пò майка
Посвещавам на мама Мария
с много обич
По-истинска майка от мама бе тя
и с нежност ефирна ...
  553 
Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
  465 
Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото ...
  452 
Заключвам се да подредя дома си,
преситена от суета и празнословие.
Под клоунските панделки на думите
е фалшът на понятия и на представи,
създадени за да ни мамят. ...
  522 
Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива ...
  511 
Пусни ме да пътувам във очите ти - Вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моя - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
  545 
Ти беше луд по мен.
Готов на всичко.
Бе сянката,
която се обричаше
да бъде двойника ...
  594  12 
Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
  782 
Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...
  1461  12 
Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори ...
  844 
Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми, ...
  499 
Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени, ...
  501 
Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...
  495 
Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...
  416 
Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени... ...
  835  10 
Мислеше, че, като си тръгнеш,
ще бъдеш много смел и мъжествен.
Сега си стар и вече гъгнещ
баналности. Безличен, неизвестен...
О, не! Не ми се жалвай, моля те, ...
  705 
Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...
  604 
Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...
  552 
Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...
  482 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  602 
Eдно парченце от сърцето ми е празно -
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.
Едно парченце от сърцето ми пустее, ...
  690 
Десет години в очакване на чудо. То не дойде.
Сред болката изгубена - в копнежа за дете.
И ден след ден умираше една надежда
в нелепостта на дългото премеждие.
На чуждите деца се радваше като на свои, ...
  482 
Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...
  728 
В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...
  502 
От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха, ...
  512 
Откровенията на Наой, запечатани в непресъхващата Вселенска памет
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес ...
  1176 
В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Пред листа бял говоря с тишината.
И колко странно - в мене изведнаж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас ...
  489 
Внезапно тоя дом превзе -
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов ...
  2014  12 
Когато ме притиснеш до гърдите си,
аз ставам цялата Вселена.
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.
О, Боже мой, защо не си ми казал, ...
  608 
Гара е за нас тая Земя.
Откъде сме дошли - не зная.
Космически вятър ли ни довя,
или мистичен гений извая?
Прашинки залутани из вечността, ...
  365 
Вратата се открехна мълчаливо.
На прага, в нощницата окъсяла
момиченце пристъпи боязливо
като добрата фея бяла.
"Ще позволиш ли да остана, мамо, ...
  487 
Срещна го до едно кафене.
Беше стар познайник - раздумец.
Влязоха за по кафе.
Да споделят каква цена платили са
те на живота - великолепния безумец - ...
  484 
Бяха чудни години. Необяздени кончета във река,
тя - девойче наивно до глупост, със неясна съдба.
Във някаква нощ пияна от младост и щури копнежи
любов нелогична я хвана във своята призрачна мрежа.
Не, не беше красавец. Може би беше мъничко грозен ...
  2103  11 
Пръстите ти са въглени, които палят духа ми
със сладкия вкус на горещата болка.
Прегърни ме с клеймото на пламъка, скъпи,
изгори ме, във твоята бездна стопи ме.
Очите ти са мълнии и будят вихри ...
  573 
В памет на любимия ми приятел,
незабравимия Чарли, който ме напусна
преди два дена и когото никога не ще
забравя...
За правото, че дишам ли плати ...
  436 
Mного щастие преживях,
но нито едно не беше достатъчно пълно,
нито едно не беше напълно достатъчно.
Много мъка преживях,
но нито една не беше достатъчно силна, ...
  556 
Предложения
: ??:??