ZAGORA
409 результатов
Жената позвъни.
Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”
Щракна ключалка и вратата се отвори
Как трудно е с вълнението си да се бориш!
По-черно и от дявола до прага ...
  897 
Нощта изгря
със диамантени слънца,
когато юлските тела на двама ни
потънаха във оня
тежък блус на Бентън. ...
  487 
Бръчките на безразличието.
Те са в душата ми.
Появявиха се когато
с фино длето
Животът бе издълбал ...
  477 
Имало една страна,която се намирала далеч от тук.Тя не била голяма,но била богата .В нея се криели скъпоценни камъни,злато и нефт.Това било и най-старата земя на планетата ни.Когато Световният океан се е отдръпнал за първи път, се е показала тая земя.Там живеели много и различни животни.Даже и такив ...
  474 
Гларус изповядва дребни страсти.
в мазето на Живота.
Крещи, намерил някаква огризка.
Не иска и да знае,
че главоломно сме се устремили ...
  433 
Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.
Две страсти се прегръщат извисени. ...
  444 
В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът ...
  891 
Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на мест ...
  659 
Земята ни отглежда.
Радва ни се кратко...
и ни поглъща като Кронос
с предбрачната любов на богомолка.
Прескъпо плащаме за всеки бонус, ...
  433 
Ако всички човеци в един миг заплачем
и стонове се понесат в небесата,
скрили мъки на старец и пеленаче,
бликаща от дълбините на сърцата.
Дали тогава нещо у Теб ще трепне?! ...
  271 
Наближава един велик духовен празник, който се чествува от цялата християнска общност по света. А според мене, той би трябвало да се празнува и от всички останали религиозни общности. Защото Великден е Вселенски празник с общочовешко значение. На Голгота е разпънат най-великият колос на човешката съ ...
  354 
то
Леля Мита ми е на гости.Отпиваме от кафето,а тя се изповядва:
-Какво ми дойде до главата,Фанче,какво ме налази?!Аз,дето съм толкова достойна и разумна жена, взех,че се влюбих като ученичка.Субектът на чувствата ми е 87 годишен екземпляр на човешката фауна.Запознахме се в кафенето.Седна на моята м ...
  501 
.Вратата се отваря. Леля Мита ме хваща за лакът и ме въвежда в хола.Щорите са спуснати.Полумрак.На масата гори усукан сноп от свещи.Лежи и рисунка на нещо средно между разгонен бик и маска на пиян кукер.С юрганска губерка Мита ядно боде очите на нещото върху рисунката.Обясни ми,че правела вуду магия ...
  643 
Коварството е в сетивата.
Съзнанието уподобява и внушава,
че незначителното, мимолетно” аз”
значимост от пръстта създава.
Каква игра градена от илюзии! ...
  401 
По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...
  1017 
Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...
  602 
Гора смълчана извисила стволи,
оголени сред унес и тъга.
Те сякаш във небесен храм се молят,
безпаметни и чужди на света.
А ние- изкупители на страсти, ...
  452 
В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...
  688 
Тя идва със коси от позлатени листи,
нетленно слънчева и вятърна девица.
Очаква първата си стъпка като мънисто
да се търкулне в орбитата на зенита.
С ухание на зряла мед и овощина, ...
  330 
/От цикъла „Сюрреализъм”/
От никъде за никъде.във нищото..
... две мълнии прегърнати пътуват
...със скоростта на времето
и със мечти палуват ...
  451 
/От цикъла „Сюрреализъм”/
Неосъзната, сгушена в безумие...
Недокосната и непрогледна...
В космическите цикли преродила
представите на първа и последна. ...
  367 
Дай шумотевица – от нея
да изтръгна хармонични звуци.
И звуци дай да ти направя шумотевица.
Дай стъпки – в дълъг път да ги нанижа.
И път ми дай – да го накъсам на парченца стъпки, ...
  575 
Август е. Сутринта предвещава денят да се държи като пийнал леяр, безогледно ръсещ разтопен метал от потата в непослушните си ръце... Слънцето и то уж демонстрира благородство, но елате и вижте след два часа какви дивашки лъчи ще мята в жежкото си шоу.
аз съм на ръба на нервна криза.Преди няколко дн ...
  676 
С неназовимо пролетно ухание
разцъфва всеки атом въздух.
Земята и небето във мечтание
любовни трепети посипват като пух.
А птиците след зимна меланхолия, ...
  312 
Дишай, дишай дълбоко!
Вдишвай ме и ме издишвай.
Да ме следва дъха ти без път и посока,
в иероглифите на нежността да се вписва.
Цялата да изтръпвам във сладка премала, ...
  465 
Свята мисъл като недокоснат цвят
през фемтосекунда от началото на времето.
Във първи стъпки Азът бе отлят,
докато Бог и Луцифер потънали в полемика
бедра люлееха върху ръба на Битието. ...
  333 
Така ли ще си тръгна - необичана?!
Още преди да се родим ми обеща
да ме откриеш и обичаш.
На колене пред моя дух се вричаше
и от любов със ултрачестота вибрираше. ...
  270 
Каква мъчителна жажда!
Гори ме!
Пих отрова от пепелянки,
пих сок от дяволска гъба и лудо цвете
на планините пих от усойните нянки ...
  450 
Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,
за да бъда частица от твоята същност.
Матрицата си в еони, епохи и ери твори,
докато с дух и мисъл аз те прегръщам.
Говори ми на твоя странен език, говори... ...
  729 
Аз не зная какво съм, къде и защо съм.
Доверявам се само на крехкото”съм”
в мрежата на абсурдното пребиваване
сред пещерите на първичния сън..
Сенки бродят в коридора на моята мисъл ...
  291 
Потеглих пак по свързващата нишка,
опасно тясна като мост над пропаст
с душа като фатална грешка.
Но зная, че дори фотон от твоя поглед
ще ѝ даде криле и тя ще литне. ...
  378 
Всеки е зрънце Вселена, затова
сълзата е недоразумение и неосъзнаване,
а страданието е позор за Величието
и незачитане на единството.
Превръщаме и преобразяваме. ...
  406 
Аз съм един тъжен човек
за пропуснато и несбъднато.
Късно е да бъда щастлива. Късно.
Минавах прелези
без да се огледам и ослушам. ...
  243 
Не се срамувам и не ме е страх
да си призная, че съм зле.
И не защото някой ми открадна
килимчето за входните нозе,
единствено в бродерийната красота, ...
  456 
Твърдя за себе си, че имам лично място,
което ме огражда като крепост.
Във него паля неуморно факли
до колене затънала сред имена
Повела глутница представи ...
  252 
Не знае никой как тежи сълза в окото
взривена като нова свръхзвезда.
Не знае и какво е
да си Вселена от тъга
застинала и глуха, ...
  307 
Косите на Вероника
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се к ...
  747 
Погледна ме със виолетов поглед
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас, ...
  267 
Това, което ще разкажа, се случило преди хиляди години. В нашата Вселена имало, има и сега планета, която учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна на нашето слънце. Намирала се на 40 светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, з ...
  664 
Мъжете, които обичах, вече ги няма.
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални. ...
  271 
Предложения
: ??:??