ZAGORA
413 результатов
Косите на Вероника
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се к ...
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се к ...
849
1
Погледна ме със виолетов поглед
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас, ...
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас, ...
333
1
4
Това, което ще разкажа, се случило преди хиляди години. В нашата Вселена имало, има и сега планета, която учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна на нашето слънце. Намирала се на 40 светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, з ...
763
Мъжете, които обичах, вече ги няма.
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални. ...
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални. ...
338
1
О-о-о-о-о, живо-здраво бе, мушмуроци безподобни! Познахте ли ме? Пак съм аз -оная недостигната, ненадмината, медногласна и сладкодумна баш-разказвачка и фея на автентичния фолклор, кака ви Муца Раздувката. Много вода изтече, откак не сме се видели и не чули. Но ей ме - отново съм при вас, мои миличк ...
558
Музикалната камбанка на входния звънец разля сребърни звуци към всички ъгли на апартамента.Те контрабандно и безмитно прекосиха границите на външното,средното и вътрешно ухо на леля Мита. В тоя миг тя точеше новогодишната си баница.
- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!- ...
- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!- ...
513
Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима... ...
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима... ...
273
1
1
Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...
692
2
2
Звънецът на входната врата с пресеклив гласец оповести,че някой настоятелно ме подканя да нагазя в мътните талази на живота му и да го спасявам както мога и с каквото мога.Изшътках котката Беба,която предеше примижвайки ,самодоволно полегнала в скута ми и се запътих към коридора. Когато отворих външ ...
782
1
Някой чука по вратата.Спускам се към нея.
и стремглаво я отварям – прагът ѝ немее.
Зашлеви ме по лицето хладна пустотата,
като пропаст на клисура проехтя в нощта.
Аз самата станах камък, кремъчна скала, ...
и стремглаво я отварям – прагът ѝ немее.
Зашлеви ме по лицето хладна пустотата,
като пропаст на клисура проехтя в нощта.
Аз самата станах камък, кремъчна скала, ...
424
Небето метна сив шинел върху парче от свят,
което очите ми –затворници обхождат
като каре във двора на затвор.
Безкрайни удари и шум.Строителна вакханалия.
Строят на педя от дома ми. ...
което очите ми –затворници обхождат
като каре във двора на затвор.
Безкрайни удари и шум.Строителна вакханалия.
Строят на педя от дома ми. ...
472
1
`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада. ...
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада. ...
419
Летя на виенско колело
към небесата.
Над тях е горната земя,
а там ме има и ме няма.
Безимена, без образ и богато бедна, ...
към небесата.
Над тях е горната земя,
а там ме има и ме няма.
Безимена, без образ и богато бедна, ...
288
2
Отдавам ти се страдание.
Като любовница се отдавам.
Влажен затвор е сърцето ми,
но деликатния дух заключи врати
и просекинята-мъка хлипа отвън. ...
Като любовница се отдавам.
Влажен затвор е сърцето ми,
но деликатния дух заключи врати
и просекинята-мъка хлипа отвън. ...
337
2
Човечеството е скачени съдове,
в които любовта бушува,
запълвайки пространство с вечност.
Омразата е буква ,,А” във азбуката и.
Дивачката, която опитомява ...
в които любовта бушува,
запълвайки пространство с вечност.
Омразата е буква ,,А” във азбуката и.
Дивачката, която опитомява ...
373
1
6
Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...
909
4
Аз знам, че звуците
преплетени от мен във вечен път
като прикя моминска везат времето,
превземат всеки слог и рът.
Те носят в себе си възбуждащия зов ...
преплетени от мен във вечен път
като прикя моминска везат времето,
превземат всеки слог и рът.
Те носят в себе си възбуждащия зов ...
321
4
Баирът се е проснал като гърбица,
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки. ...
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки. ...
778
6
Любовта е палача
когато е страдание.
А мислите са болка
когато думите са рани...
Върти се безкрайната ролка ...
когато е страдание.
А мислите са болка
когато думите са рани...
Върти се безкрайната ролка ...
284
2
Не зная чували ли сте как зимата звъни?
С божествен звън!Опасно нежен.
Омая в бяло,сребърни лъчи.
Лавини от екстаз и непорочна снежност.
Примамващ звън.Опияняваща магия. ...
С божествен звън!Опасно нежен.
Омая в бяло,сребърни лъчи.
Лавини от екстаз и непорочна снежност.
Примамващ звън.Опияняваща магия. ...
295
2
През януари люляците не цъфтят,
божурите са алени проекции в земята.
Дори когато небесата са изпълнени
с възкръснали снежинки,
а аз затъвам сред навяти преспи ...
божурите са алени проекции в земята.
Дори когато небесата са изпълнени
с възкръснали снежинки,
а аз затъвам сред навяти преспи ...
239
1
Беше делнична любовта. Прозаична.
Но животът е проза и делници -
с монотонност,безцветност, идиличност,
животът е от после - неделници.
Делнична беше. Не ухаеше ...
Но животът е проза и делници -
с монотонност,безцветност, идиличност,
животът е от после - неделници.
Делнична беше. Не ухаеше ...
360
1
През своята хилядолетна история светът е издигнал на пиедестал неизброими герои. Всяка революция, всяко възстание, всяка борба и атентат раждат своите водачи, жертви и мъченици, които получават признание от сподвижниците на конкретното дело.Когато годините отмият мътилката на отминалите събития, сле ...
1665
1
Матрица съм на Вечното поле,
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя, небе,
в алюзията на декор и сцена.
Омесена от преизподня и от рай, ...
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя, небе,
в алюзията на декор и сцена.
Омесена от преизподня и от рай, ...
389
3
Вече цяла седмица моята приятелка леля Мита не се е мяркала пред очите ми.Тоя факт ме сащиса и ме хвърли в тревожно недоумение. Бях решила вече да я търся отчаяно първо у дома й, а после-навсякъде другаде когато тая сутрин някой зазвъня отдолу на входа като на пожар. Едва успях на домофона да разпоз ...
618
Да е благословена любовта, нечакаща
измамно вричане и жестове, и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.
А как умее да се радва отдалече, ...
измамно вричане и жестове, и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.
А как умее да се радва отдалече, ...
1229
2
Темпераментно юлско слънце пече, та се пръска, а ние с леля Мита по монокини сме разстлали подканящи прелести под плажния чадър. Пред нас се синее морето, опровергаващо черното си име , пуска пенести ръце похотливо да ни опипа,но ние сме недостъпни, защото сме на няколко метра от брега му. Всяка сут ...
1817
3
Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
404
1
Небето е олтар за брачни клетви
и изпято щастие на птиците.
А аз – сърце,
което може да се радва,
и слънцето, което ...
и изпято щастие на птиците.
А аз – сърце,
което може да се радва,
и слънцето, което ...
307
4
Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...
411
2
Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
442
1
Вълшебство крие
всяка пролетна любов,
със светлина и розови листенца във кръвта.
Огласят лястовици
небесата на очите ми, ...
всяка пролетна любов,
със светлина и розови листенца във кръвта.
Огласят лястовици
небесата на очите ми, ...
295
Всяко посетено „там” се превръща в „тука”,
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.
Да се изгубя в плетеницата от странности ...
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.
Да се изгубя в плетеницата от странности ...
376
3
Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота ...
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота ...
460
4
Любовта е музиката на душата
в палитрата от нежни тонове
и бягаща вълна на светлината
през всеки мой първичен Хигс-бозон,
за да остави вечен отпечатък. ...
в палитрата от нежни тонове
и бягаща вълна на светлината
през всеки мой първичен Хигс-бозон,
за да остави вечен отпечатък. ...
385
4
В навечерието на Коледа е, а аз с часове ровя из чекмеджета, кутии, торби и тефтери като освирепяло от глад попово прасе. Не мога да намеря тая пуста-опустяла рецепта за коледна баклава, която ми даде леля Мита. Ей на! От дългото ровене вече съм превъзбудена, пулсът ми се учести, а кръвното ми вирна ...
924
7
Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...
424
1
Емоциите паля в краен случай,
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат, ...
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат, ...
359
1
Многоуважаеми Боже,
отдавна зрееше у мен като каунь на припек, като запъртък под квачка мерака да се отнеса към Теб чрез писмо. Просто ме сърбяха ръцете за това!
Да кажеш, че не съм Те канила да ми бъдеш гост, канила съм Те и още как! Да ме опровергаеш, че не съм Те очаквала - и туй не е вярно! Кома ...
отдавна зрееше у мен като каунь на припек, като запъртък под квачка мерака да се отнеса към Теб чрез писмо. Просто ме сърбяха ръцете за това!
Да кажеш, че не съм Те канила да ми бъдеш гост, канила съм Те и още как! Да ме опровергаеш, че не съм Те очаквала - и туй не е вярно! Кома ...
710
1
В Коледната свята нощ
пак сме с вилица и нож.
Пак перото ни събра,
а съдбата ни избра
да сме милата картина. ...
пак сме с вилица и нож.
Пак перото ни събра,
а съдбата ни избра
да сме милата картина. ...
484
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
